The Beatles - And I Love Her

Ей тая песен ми се въртя една вечер в главата, ама се въртя, въртя - и все не се сещам за текста и за заглавието. Първо мислех че е P.S. I Love You, после пробвах с Norwegian Wood, докато най-сетне след почти час търсене я намерих.
И като си помисля само, че имам двоен албум на Битълсите на плочи от Балкантон ... не ме е срам!

Много панацеи на едно място

Какво иска да ни пита г-н Президентът?

1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Българският народ, като едно добро стадо овце, бъдете сигурни че ще гласува с "ДА" и на трите въпроса. По навик, като в доброто старо време, когато гласуваше с 99,99% "ЗА". Същия този народ, който всяка Нова година чака поздравлението на Президента така, както толкова години чакаше обръщението на др. Тодор Живков. Иначе Новата година няма да дойде, вероятно.

Но да не се отклонявам излишно.

Не, не подкрепям мажоритарните избори - нито пълните, нито частичните. Хората ще гласуват за мажоритарните избори, защото "искат да гласуват за личности!", без да си дават сметка обаче, че кандидатът на партията Х и него партиен лидер го посочва. И че той също зависи от Партията Х, и че на него има кой да му каже "Не забравяй кой те издигна!". Хората може много да искат да гласуват за личности, но когато дойдат  изборите и изборът е между Искра Фидосова, Десислав Чуколов и Румен Петков много ми е интересно за коя точно личност ще гласуват?

На изборите през 2009 г. имаше 31 мажоритарно избрани депутата. Съмнявам се, че някой от искащите да гласуват за "личности" може да каже името на поне един от тях. Отделно, при едни мажоритарни избори (независимо дали ще са частични или пълни) получените резултати ще са твърде далече от реалното съотношение на изборите. Ако изборите през 2009 г. бяха мажоритарни резултатите щяха да бъдат 200 депутата от ГЕРБ и 40 от ДПС. А представителство в Народното събрание щяха да имат едва около 50% от гласувалите. А останалите?

Според д-р Тони Филипов,  хората в Бразилия, където гласуването било
задължително се сговорили и избрали хипопотама от зоопарка, когато нито
един от кандидатите им не бил подходящ.

Да не говорим, че така ще разцъфтят местните коалиции, които ще си "изберат" правилния кандидат. Ако си мислите, че задължителното гласуване (за него след малко) ще елиминира контролирания вот, дълбоко се лъжете. Това не е родно изобретение и още не се родил онзи, който ще го премахне.

Мажоритарната система има много повече минуси, отколкото плюсове. Но хората няма да се замислят за това, те просто са свикнали да отговарят с "ДА" на всичко, за което ги попита властта.

Не подкрепям и задължителното гласуване. Първо, защото правото да гласуваш е точно толкова право, колкото и да не гласуваш. Второ - защото задължителното гласуване не означава задължително валиден глас. Трето - насила хубост не става досега не съм видял нищо хубаво, дето да е станало по принуда, тя била тя и по закон.

И четвърто ...

Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили - щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак - глоба голяма!

Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.

Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.

Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:

- Помози ви бог, момчетааа!

- Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! - обадили му се двама-трима.

- Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!

- Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика - му рекъл председателят на бюрото.

А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.

- Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!.... Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!

- Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?

Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:

- Дядо Рачооо - рекъл, - ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?

- Хоо... - кимнал с глава старецът. - Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна - рекъл, - що да го не пусна, нали ще отърва глобата?

И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:

- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-...

Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата...

То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?

Чудомир, "Юряяяяяяя!"

Не знам дали г-н Президента (или спийчрайтърите му) е чел целия разказ на Чудомир, но не е зле да го прочете преди да се изказва неподготвен.
А колкото до електронното гласуване по интернет ... аз съм "ЗА", но не смятам, че за това трябва да питам някой чобан на село, който ползва интернет само за да рови в порносайтове, още по-малко пък да се свиква цял референдум за това. И една промяна в закона стига.

Да отидем до Пирот

Това е сръбско кафе по турски. Не пия кафе, но пиещите ми казаха, че 

не е от най-хубавите неща, които са пили.

Всеки път, минавайки покрай Пирот, точно преди да вляза в един тунел виждах някакви кули, някакви стени - или нещо крепост е било, или останки от манастир. И всеки път си казвах "Ей го къде е Пирот бе, няма и час от границата!". 

Някакво безвремие цари в Пирот, включително и в ресторантите. 

Времето все едно е спряло. По-възрастните влизат, пушат, пият по чаша 

вино или кафе и си спомнят какво е било едно време, когато Югославия 

беше хубаво място за живеене.

Това е част от украсата на ресторанта, така и не разбрах от какво са им толкова награди.

И така до миналата неделя, когато в 4-членен състав се отправихме към Пирот - аз, Малкото Кате (ние двамата по кеф и туризъм), приятелката й д-р Вили (тя тръгна гладна и с мерак за сръбска скара) и Олексий (Алекс - той пък няма какво да прави през уикендите), който е в странното състояние на руснак с украински паспорт, живущ в Чехия и е в България по бизнес. Всъщност, големия цирк беше именно с Алекс по границите - много го разглеждаха нашите граничари, особено на връщане (влизане) в България - откъде е, какво прави у нас, пък с какво гражданство е, пък къде живее, че и талона на колата ми искаха покрай него (за пръв път от толкова години влизам-излизам от страната и ми искат талон). Пътят не е много, минава се бързо, а и кой знае какво за разглеждане по него няма. Така че не сме губили време в излишно мотане и някъде в 10 сутринта сръбско време бяхме там. И понеже моите спътници не бяха пили кафе от сутринта, а се разминахме с кафето на OMV (пропуснахме люлинската бензиностанция и след Орион до края няма) - та трябваше да намерим кафене. То принципно има OMV след границата, но е в обратната посока и не ми се въртеше за едно кафе.

Ресторант Мрњак 2 отвън. Рекламата на витрината е на "пиротска виагра" с други уми - доста лют
и пикантен суджук, правен не само от  свинско месо. На 25 Януари в Пирот има кулинарен
фестивал, посветен на него. На сивия стикер е нарисувана запалена цигара - в заведението се пуши.

Та така, търсейки, попаднахме на кафаната (а то се оказа ресторант) Мрњак 2. На мен и преди години в Белград ми направи впечатление, че прочутите им ресторанти и кафенета са повече в стил "късен соц" - покривките, чашите, чиниите. Така беше и в Мрњака - все едно си влязъл в някой ресторант в София някъде в началото на 80-те или 90-те дори. Та спряхме за по кафе там, а местните ни предложиха "сръбско кафе по турски". Първо казаха "по турски", на което жена ми като каза "Добре, за мен турско кафе" побързаха да се поправят "То не е турско, а сръбско, по турски!"

Добре де!

Голяма част от заведенията и магазините в Пирот бяха затворени, видимо не само защото 

беше неделен ден, а поради финансови причини. В случая този не прави изключение, на левия 

лист на вратата се казва, че е затворен за неплатени такси.

Въобще, времето в Западните покрайнини е спряло. Между другото, винаги съм се чудил защо са им на сърбите Западните покрайнини, що постоянно ламтят за земя на Изток, като нищо не правят с нея - нито да кажеш, че е някаква голяма територия, нито да кажеш, че има някаква индустрия или полезни изкопаеми, нито пък е развита кой знае колко от времето на Кралство Югославия насам. За какво им е тая земя?

Хубаво, лъскаво, в центъра (баш в центъра!) ... и празно.

Но да се върна на Пирот - времето тук е едно никкаво, все едно се разхождахме в Ботевград или Правец през 1992-ра - същите кафенета/ресторанти - ни соц, ни модерни; същите магазини, същите павилиони. Къщите и блоковете - същата история, олющени, омазани, прихлупени. На мен и друг път ми е правил впечатление местния автопарк - застави, опели и фолксвагени от началото на 90-те, дори и москвич видяхме този път. Не знам какво работи от Димитровград до Ниш, но аз смея да твърдя, че благодарение на войните в бивша Югославия и югоембаргото през 90-те днес живеем малко по-добре от сърбите като цяло, и определено много по-добре специално от Западните покрайнини.Това всичко го видяхме, докато се мотахме из центъра на Пирот - един хотел имат с някакъв строеж до него, баш като ИПК-то - един Господ го знае кога е почнат и кога ще го свършат.

Та след като се помотахме порядъчно из Пирот, решихме, че сме гладни, а то и така си беше, все пак се движим по българското време, и след като не си харесахме ресторант в центъра на града (може и да имало) решихме да заложим на сигурното - айде пак в ресторан Мрњак 2.

А тези работеха! 

И Пеци ради!

Мале, как ни зарадваха - дойде газдата, "Ща изволите?". Ми гладни сме, какво да изволиме? Тоя като се хвана - цедено кисело мляко, "много вкусно!", кисело зеле, шопска салата, една чиния с печени люти чушки с оцет и чесън, една чиния с "циганска баница" и това докато чакаме да дойде мешаната скара. За пиене - "дюлева ракия, домашна, много хубава" - и макар аз да не пия, че шофирам, само я близнах: стори ми се доста парфюмирана. Иначе жените си взеха по 50 гр, хареса им. А Олексий, нали си е от бившия СССР, той като е за алкохол с малки цифри не работи - директно си взе 100 гр., няма такива "сега, ще ми хареса ли, няма ли да ми хареса?".

Е, естествено това си беше само предястието, газдата по едно време ни сервира роштильа - е там вече тямаше слабо място. Свинските пържоли си бяха свински пържоли, вратни, сочни. Отделно свинско шишче имаше, няколко вида наденици, за които шапка им свалям - баш наденици си бяха, с вкус на месо, а не на микс от соя и сланина. Да беше отишъл Миро Шкембето поне веднъж до Пирот, да пита как се прави, хем щяха да го разберат и да му обяснят, хем и щеше да намаже някоя наденица на изпроводяк да си носи дома.

Тоя е готов за фестивала.

Целият масраф с яденето ни струва 4100 динара, с десерти и кафета накрая, което ще дойде около 40 евра, като само роштилья ни струва 20. Като за в чужбина дори е евтино, не че в София няма къде да се освиниш за 40 евра, но все пак търсихме малко разлика и емоция. Може да се плаща и в евро, и в лева, дори в Пирот приемат левове в ресторанта (говори добре за валутния борд).

Ей това е домашната дюлева ракия - на мен ми се
стори доста парфюмирана, като Бургас 63.

Е, след като я свършихме тая работа с яденето, все пак се усетихме, че крепост имаме да гледаме, та отидохме да я видим. Сигурно на времето си е била по-голяма (на времето, като е функционирала, преди векове). Сега е малко като кръпка на пейзажа, но все пак част от историята е. Пък и имам всички основания да смятам че е българска, строена от някой наш велможа. Та крепостта не е нещо особено, още повече че достъпът до нея беше ограничен от метална решетка и се задоволихме само с двора и остатъците от крепостните стени. Поснимахме кой с каквото има - камери, телефони, фотоапарати и айде, обратно за София.

Кисело млеко, цедено!

А, да не забравя - все пак и на пазар бяхме тръгнали в Пирот - за кашкавал/сирене и разни млечни деликатеси. Намерихме един магазин, който беше все едно изваден от 1986-та година - един щанд, като онзи, в "Двойникът", на който Тодор Колев обяснява как маслинките се пускат от високо, щото са мокрички - та един такъв щанд, един вид кашкавал - пиротски, какъв друг, в разфасовка от килограм и от 600 гр. Цената му идва някъде към 12 лв килото. Сирене - прясно и узряло, едното по 5, другото по 7 лв за килограм. И някаква извара или нещо подобно - и това е, останалото празно. Е, на тръгване от ресторанта си взехме и от Пиротската виагра - местен суджук, за когото тази събота (25.01) има организиран фестивал. Доста е люта, и на вкус, и на цена (25 евро/кг), но пък като си помисли човек, в магазина у нас масовите суджуци са по 25-30 лв килото, а малко по-читавите са около 40, а вече разните филета "Елена" и кайзер-пастърмата си гонят 50-те. А и не ходя всяка седмица до Пирот да си купувам по кило суджук.

Олексий опита от лютите чушки - може и да му харесаха, ама яко
се зачерви!

Та толкова от Пирот и Сърбия от този път; останаха ни около 7-800 динара, така че ще трябва да скокнем до Сърбия още веднъж след около месец-два да ги изхарчим. То там туристически атракции кой знае колко няма, но кулинарен туризъм може да се развива с пълна пара.

Роштиль

Казвам ви, ако някой иска да си спомни как изглеждаше България преди 20 години, Пирот е мястото (почти съм сигурен, че в Димитровград и Ниш е същото).

Тук е момента да кажа, че надениците си имаха вкус на месо - ама баш на месо. Не на соя, 

не на сланина, не на рога и копита - на месо. Очевидно в Сърбия още си пазят традициите и не са 
захитряли толкова.

Да бе ... нъл зарад тази крепост дойдохме!

Която се оказа заключена обаче. 

Е и какво като намаляваме?

Когато толерираме тези ...

Не знам що е тая мания да ни броят, да ни изчисляват и да се рисуват мрачни прогнози за бъдещето ни. Ей го на, последният е някакъв професор от Центъра за демографска политика - топим се с еди-колко си на час, толкова на ден, пък толкова месечно и сумарно годишно. 

Е, и? Какво от това?

За разлика от категоричността на професора (а той пък и дата посочил, когато ще се роди последният българин), аз смятам, че няма да изчезнем толкова лесно. Да, ще намалеем като население; да, и етническите българи ще намалеят като относителен дял за сметка на циганите и турците - е, неприятно е, но ще го преживеем някак. Първо, не сме единствените в Европа, които намаляват - може да сме с най-бързи темпове, но това няма да е постоянна тенденция. Второ - има си народи, дето са в пъти по-малко от нас, пък си живеят много добре - като почнете от Словения, минете през  Литва, Латвия и Естония и свършите при Дания, Финландия и Норвегия. Хем са по-малко като население, хем печелят повече. Пък не са се тръшнали да реват "Ох, ама ние застаряваме, ама ние се топим, ох, ама емиграцията, ама демографията!". В Латвия живеят 2 млн души, от тях 1 млн е в столицата Рига, а като цяло 40% от населението е с чужд (руски) произход - пък не се е свършил света за тях. Вероятно си нямат и Център за демографска политика - не ги знам нашите с какво точно се занимават, ама ако единствената им работа до тук е да свикат пресконференция, на която да кажат нещо, което отдавна се знае (колко ни била раждаемостта, колко ни била смъртността и по колко средно се падало на ден) - ще минем и без тях. Честно казано, от подобен център очаквам да дават идеи как да се справим с демографската криза (и то без малоумния внос на "българи" от Бесарабия и Македония, няма да стане тая). Ако ще ми дават подобни пресконференции, ще минем и без тях.

... за сметка на тези, ще намаляваме, няма начин.

Всъщност какво ни притеснява, че ще изчезнем 20 години преди македонците и те ще си присвоят историята ни ли? Или че като изчезнем, и турците ще дойдат и ще ни завладеят земите отново? Или пък сърбите ще ни откраднат шопската салата и киселото мляко и няма да има кой да ги защити? 

Ми извинявайте, ама аз гледам по-напред от разни камънаци и млечнокисели бактерии. И ако реша да имам още деца, ще ги имам със или без пресконференциите на подобни организации.

А иначе професорът е прав за останалото - че новите поколения идват все по-неграмотни и необразовани. Че лъскаво поднесеното 14-то място по интелигентност всъщност е кофти вариант на вица за състезанието между Брежнев и Рейгън и почетното второ място.  Кое ни качва там - Черната Златка или "Ко? Не!", че не се сещам. И ако в държава като нашата ще просперират Златките, фолк-певачките, разните рапъри като Криско или подобните му квазипередерастки същества - че за какво ни е въобще да се борим с демографията си? На ви там "Тигре, тигре", шопска салата и кебапчета и аре надолу по стръмното, тя Земята от 5 000 години се бори с подобни паразити, дошъл е и нашия ред. Аз три години гледах хора, за които единствената прочетена книга в живота им се явява ароматизаторът в тоалетната и за които върхът в живота е да си купят 7-годишно Ауди втора ръка. Пък за мое съжаление точно те не изчезват бе, напротив, размножават се, като хлебарките се размножават!

Има велики народи от древността, които са оставили нещо след себе си - като почнете от шумерите и вавилонците и стигнете до инките, маите и ацтеките. Следи, които са надживели създателите си с хилядолетия. Ние можем ли да се похвалим с нещо подобно? Не можем! Тогава айде по-тихо и всеки да се бори с демографията както може, ако още може.

Наиграха се

— Слушай, човешко дете — каза мечката и гласът й избоботи като гръмотевица в гореща нощ. — Аз съм ти преподавала целия Закон на джунглата, за всички народи в джунглата, освен за маймунския народ, който живее по дърветата ... Те се хвалят и бърборят, и си въобразяват, че са велик народ, който се кани да върши велики дела в джунглата, но после един орех пада отгоре и те избухват в смях и забравят всичко. 

 Ръдиард Киплинг, "Книга за джунглата"

Толкова.

Поиграха си на демокрация, на окупация, на светли идеали, възвишени идеи и остроумни лозунги, на герои и дотук. 

Наиграха се. 

Язък им за старанието, таланта, танца на пингвинчетата, "Пацо в Дупница", уличните пърформанси и блокадите на кръстовища, а и да не забравя - язък им за декларацията с основните искания, която Мила Люцканова качи в интернет. 

Язък им за протестите, живите вериги около Народното събрание и разцепените глави. 

Както казва един мой колега: "Българите сме силни в приказките". Особено ранобудните, а те идват след нас.

Бойно поле: информатика

В съзнанието на всеки българин има три клишета, които му се набиват едва ли не от детската градина и които отдавна нямат нищо общо с действителността: прословутото ни гостоприемство (идете да питате сирийците за него), пословичното ни трудолюбие (аман от българи-градинари в Унгария след Освобождението!) и желанието ни да изучим децата си (онзи ден гледах репортаж по бТВ за родители, чакащи на опашка да запишат рожбите си в първи клас). Макар че според някои изследвания напоследък образованието ни заема последно място в почти всички класации и няма изгледи в скоро време да мръдне от там.

Родното министерство обаче е решило най-сетне да тури нещата в ред, отнемайки медала на 15-годишен шампион по информатика. Бил на домашно обучение, че и по американска методика отгоре на всичко, а майка му с цялата си наглост твърдяла, че: 

училищната среда е „деградираща и място за обучение на характера няма”

Стига бе! Ама вие сериозно ли?

Аз нещо не разбирам - не се съобщава, че е преписвал, не е мамил - не, нищо подобно. Напротив, момчето (Божидар Маринов се казва) спечелил миналогодишното издание на националната олимпиада по информатика, а тази година бил първи на регионалната и това го прави фаворит за националната. Е що тогава го дисквалифицирате, щото не е спечелило някое "наше" момче ли? И като му вземете медала, това как ще повиши нивото на родното образование? Или ще прелее знания в главите на онези, на които "олимпиада по информатика" им звучи като "Зимни олимпийски игри, полуфинал по кърлинг"?

Едва ли.

А вместо да го дисквалифицирате и да му вземате медала, що не питате как точно се подготвя и на какво е наблегнал - щото по ръка ни е нещо, което обикновено се описва в книгите като художествена измислица. Сещате се, нали - неграмотното негърче от Бронкс или Куинс, което обаче толкова обичало да играе компютърни игри, че станало компютърен гений и разбило защитата на Чейз Манхатън банк, примерно. Аз съм сигурен, че това момченце ще търпи простотията на родното ни министерство още 3 години колкото да вземе диплома за средно, след което ще си бие камшика някъде по чужбината, където първо ще завърши някой читав университет (а сега загрях, че може да го направи и дистанционно, без да мърда от вкъщи), а после и ще си намери читава работа някъде като програмист. А къде тогава ще са родните шампиони, които учат математиката откъм "правилната" страна и които печелят състезания по втория начин?

Това момче очевидно не е умряло за миризливия ви медал, дето и с него, и без него - все тая. Що поне не си извадите главата от пясъка и да видите за какво наистина става въпрос? 

И тая женица, главният експерт в министерството: "Учителите си повишавали квалификацията" - то и тя едва ли си вярва на глупостите. От години у нас учител се става с 3 на приемния изпит, когато не са те приели никъде другаде. Ей това е истината, но не говорим за нея, щото тогава трябва да си признаем, че Киро Глупака от последния чин вчера, дето едва избута 8-ми клас с тройки, днес е учител на децата ни.  Какво повишаване на квалификацията бе, половината от учителите у нас са на 50 и кусур, какво ще му повишаваш на такъв? Не са мръднали от онази прословута сцена в "Да обичаш на инат", където на директора му пуснаха програма на компютъра с разписанието на занятията.

Но-о-о ... да се върнем на олимпиадата - не може така, да тренираш вкъщи и да печелиш - или едното, или другото, а най-добре нито едното от двете! Като повечето ученици у нас, впрочем.

Семён Слепаков: Песня про Аршавина

Семьон Слепаков е доста интересен образ - основно участва в руското комедийно шоу "Comedy club" (познато у нас от епизода на Руслан Белий и Азис), където пее някаква песен в края на шоуто. На него попаднах, търсейки негово видео в youtube и като го започнах - то една, та втора, та трета, та десета - със сълзи съм се смял. 

Та реших да ги сложа тук, една по една - който говори и разбира руски, ще ги разбере, още повече че обикновено има текст под песента в youtube. 

Приятно слушане и се запасете с кърпички. 

Київ vs. София

Откакто избухнаха протестите в Киев сравненията с България станаха неизбежни. Някои сочат София за пример на Киев какво ги очаква украинците, ако не си турят в ред държавата, дори и да влязат в ЕС; други намират за уместно да направят паралел между протестите на площад "Народно събрание" и "Майдан Незалежності"; трети пък посочват разликите в мотивацията на хората на единия площад и на другия.

Но!

Всеки сам може да намери отговора за себе си в снимките от новогодишната нощ на двата площада: на единия хората се борят за бъдещето на страната си (повече тук), а на другия (поне според мен) се борят с призраците от миналото си и най-вече със самите себе си.

Anastacia - Sick and Tired

Бях я забравил тая песен - а много ме кефеше навремето (аз тогава бях в Италия и я гледах по МТV). Въобще, Анастасия (а пък как ме дразнят разните му тиквеници, дето се пишат разбирачи умират акъл да дават, че трябвало "Анастейша"  да бъде за по-правилно!) си е много готина и отдавна ми е в ламинирания списък. Тя въобще изчезна някъде в последните години, май претърпя и операция на стомаха, но като цяло - и да пее можеше (може), и има какво да покаже.

Патриотично от гр. Сталин

Морската градина на гр. Варна по времето, когато градът се е наричал Сталин.

Вълна на кръчмарски патриотизъм е обзела гражданите на гр. Варна тия дни. Първо Общинският съвет реши да проведе един Възродителен процес върху топонимите в околността на града, а след като областния управител спря преименуването възмутените варненци решиха да му подарят един чувал фесове. Както и да ги гледам, двете събития много точно илюстрират следния виц:

Полицай спира преминаващ турчин на магистрала Тракия:
- 200 Евро глоба.
- Ама, защо?!?
- Как защо бе!?! Пет века робство!
- Ама това е било отдавна!
- А-а-а, не знам, аз вчера разбрах.

В случая варненци са в ролята на милиционера. Лошото е, че подобни изпълнения винаги са насочени само и единствено срещу Турция, турците и турското - не че ме кефят кой знае колко де, ама комплексарско иде. Можем да търпим наименования и топоними с всякакъв друг (най-често гръцки) произход, но с турски - не! Можем да приемем селища като Драгоман и Арчар, въпреки че думата dragoman преведена от английски означава водач, преводач, а archer е стрелец с лък, но за тях възродителен процес няма. Дори когато преди очите ни е и точно обратната картинка - топоними от български произход в съседни нам страни, които никой не закача; почнете от Румъния, минете през Сърбия и стигнете до Македония - ще ги видите на всякъде. Напълно нормално с оглед както на историята на Балканите, така и не конкретните страни (в голямата си част от своето развитие провинции на Първото или Второто българско царство). Да са се юрнали румънци, сърби и македонци да преименуват имена на поляни, курии, кладенци, дерета и долчинки? Може би щото стоят над подобно пишкомерство, а може би щото имат нещо друго на ум, не знам. Очевидно е обаче, че май само ние имаме постоянната нужда да си мерим пишлетата с някого и за нещо.
Смяната на имената на местностите около Варна е напълно безсмислена по ред причини - първо, местните хора ще продължат да си ползват старите имена; второ - имената може и да сменим, но 5-те века турско робство няма как да заличим и да променим; трето - благородната и "патриотична" идея не прави деянието по-малко смешно и жалко. А като сме почнали да променяме, ще сменяме ли имената на баклавата, кадаифа, айряна и мусаката? А на бозата и локума? А на ширитите и на кибрита?
И това всичко в град, който навремето е носил името "Сталин"!