Leona Lewis - Fire Under My Feet

Време е за път.

Отиваме в Несебър да разбием математиката!

Давай, Симеончо!

П.П. Компания до Несебър ни правиха две студентки, тръгнали на стоп до Иракли - едната от Финландия, а другата от Унгария. На който му върви - върви му

Какво казват посланиците

Парад на хора, които искат равноправие, което не им е отнемано

Чуждите посланици периодично ни навиват гайките.

Френският и немският посланик ни обясняваха, че трябва да скъсаме с олигархията.

Американският посланик, независимо дали се казва Уорлик или Пардю, също редовно ни навиваше гайките, ако случайно не се осетим овреме откъде духа вятъра.

Преди тях пък беше съветският посланик.

Сега цели 18 посланика са решили, че е време да скъсаме с ориенталщината у нас и балканските си нрави и са подкрепили гей-парада в София. Ей така, да ни покажат какви изостанали неандерталци сме.

Ало, посланичетата!

Подкрепяйте каквото си искате в собствените си държави. Не си пъхайте гагата в неща, които не са ваша работа. Аз не ви се бъркам дали кметът на Берлин е гей или е обикновен педераст (за разликата между двете вижте вдясно), примерно. Гледайте си собствените държави, педофилите и балканските цигани, които и вие не можете да интегрирате, ами ни ги връщате с чартъри. Може да сме бедни, но не сме толкова прости. 

А ако толко смели се пишете, идете в Москва,в Белград, в Тбилиси - идете да подкрепяте гей-парадите там, там сте по-необходими с подкрепата си.

Мениджър продажби

За изкуството да продаваш се говори от време оно, хората се учат цял живот да продават, в университетите цели дисциплини има, посветени на продажбите, пък правила кое къде да наредиш в магазина, отделно Вълкът от Уолстрийт направи продажбите мейнстрийм, абе въобще, продажбите са си сериозно нещо. 

Спънч Боб, който беше предвиден.

Та значи, няколко пъти минавам покрай един магазин, на чиято витрина има изложена фланелка на Спънч Боб - жълтее се отдалече, и си казвам: "Таман за Симеончо!". Влизам да питам за размер, а продавачката е нещо такова като на гифчето вдясно, аз се обърках и се притесних ... а бе накратко, покрай фланелката на Спънч Боб купих и една на Куин, а тя ми е малка! 

Мениджър продажби отвсякъде, шах и мат!

Куин, който не беше предвиден

Мухи

Празник е днес, гей-парад, трябва да го отбележим подобаващо:

Едно момченце наблюдавало как две мухи се гонят и как се настигнали. Попитало майка си:

- Мамо, мамо, има ли мъжки мухи?

- Има - отговорила майката.

- А женски?

Майката усетила нещо нередно, помислила и казала "Ами няма женски мухи, мухите са само мъжки."

Момченцето замахнало с мухобойката:

- Смърт за вас, педераси такива!

Петък следобед

Когато върви, ти върви!

Тя беше вече с белезници, когато полицията нахлу в апартамента.

*****************

Когато мъжът има пари, жената нищо не я боли!

****************

Светска хроника.

Млада жена, неумело имитираща оргазъм, получила като подарък фалшиви диаманти.

Петък следобед

Една история, намерена в нета. 

Както казват италианците, se non e vero e bene trovato.

Един мой познат, топмениджър в голяма компания се озова в болницата с някаква неясна травма. На посетилите го приятели в болницата разказваше, че е пострадал, докато е карал ски. Приятелите му съчувстваха, носиха му портокали и го посещаваха всеки ден, защото той през цялото време беше начумерен и депресиран. И ето че един ден, в часа за посещение, с огромен букет в ръце на вратата му се появи атлетично сложена девойка.

За всеобщо удивление горкият пациент изпадна в истерия - изби му пяна на устата, започна да се мята в кревата, хвърли системата към девойката, заплашваше я с юмрук и сипеше проклятия по неин адрес.

Момичето се разплака и избяга в коридора, където, ридаеща, приятелите на пострадалия я разпитаха.

Заливайки се от смях те се върнаха в стаята му, където пострадалият, прикован към леглото, беше принуден да разкаже на приятелите си страшната истина.

В общи линии той имал мечта да съблазни жена-културистка. Истинска културистка, от онези, които се снимат в списанията за куртуристи - с глупав бански върху гръдните мускули, фон-дьо-тен "Индийска земя", тестостерон във вените, бутилка с протеини в мускулестата ръка и така нататък.

Понякога мъжете имат странни фантазии.

С цел да съблазни, той се записал във фитнес-клуб, където било пълно с жени-културистки. И една от тях в скоро време го поразила право в сърцето.

Тя била къдрава биволица, с мощен гръб, добре разработени делтоиди, стоманени ръце и походка на статуя. Навикът да напряга всеки достъпен мускул и обилната белтъчна храна и позволили да напомпа абсолютно всеки един известен на човека мускул, включително и мускулите на лицето, от което на устата и се появили характерни мускулни гънки.

Което, между другото, на нея и отиваше, особено, когато се усмихваше.

Останалите жени-културистки също били амазонки до някаква степен, но тази се отличавала от другите по това, че пъшкала. Под щангата, с дъмбелите, на тренажорите - тя винаги пъшкала. Отначало тихо, а след това все по-яростно и високо.

Най-силно пъшкала при упражненията на пресата - затваряла очи и напълно се отдавала на процеса. 150-200 пъти, с постепенно повишаваща се сила, плавно достигайки до горно "до" при последните повторения.

И въобще не я интересували останалите.

В общи линии всичко изглеждало многообещаващо.

Приятелят ми се повъртял около нея няколко месеца. През цялото време се оглеждал и планирал как да се залепи за нея.

В крайна сметка не измислил нищо оригинално и решил да я атакува като обикновена девойка - поканил я някъде на кафе, донесъл цветя и бонбони, почнал да и прави комплименти.

И амазонката, тази желязна биволица, тази квартална Желязна девица хлътнала като десетокласничка.

Контрастът между външният образ на жената с щангата и откритата в нея девойка бил впечатляващ. Жената, решила да не отбива атаката, се развълнувала, изчервявала, задъхвала.

До кревата се оказала по-малко от крачка.

Още в антрето тя започнала да пъшка.

Когато работата стигнала до секса, той разбрал, че не напразно е мечтал за този момент. Заради това си струвало да си купува клубната карта и няколко месеца да се поти с тежести в ръце. Нейната физическа сила, умножена с темперамента и довели до зашеметяващ резултат.

И ето че в най-важния момент, когато биволицата стигнала до горно "до" и се задържала там, а той разбрал, че финалът е близко и за двама им, в точно този момент той почуствал, че стоманените и ръце са хванали задника му и го стискат все по-силно и по-силно.

Той дори не успял да извика, когато тялото и се затресло в конвулсии, тя свалила регистъра с 2 октави и завила на пълна мощност подобно на противовъздушна сирена. Стоманените и ръце му стискали "бузките" и с едно рязко движение му разпрала задника по шевовете.

Както се казва, от ухо до ухо.

От Атлантика до Урал.

Просто наполовина.

Викове, кръв, Бърза помощ - пълна програма.

Търсил си приключения моят приятел и ги получил.

Братя Мангасарян

Напоследък доста зачестиха новините с участието разни циганори. В Гърмен, в Орландовци, тук например, без сбиване е минало, но пък наглостта на циганина и познаването му на нормативната безпомощност на държавата са впечатляващи. 

Около циганорите се упражняват в мислене дежурните заподозрени - от Цветелин Кънчев и Лютви Местан до Ангел Джамбазки и Красимир Каракачанов (оня, с гимнастическите отряди) и всеки дава своите рецепти как да бъдат интегрирани, озаптени, цивилизовани циганите. 

А аз си мисля, че проблемът с циганорите може много лесно да се реше с помощта на спорта, ние сме спортна нация. 

Да вземем например бейзболът, характерен и изконен за България спорт. Българите редовно купуват екипировка и аксесоари за бейзбол  - за последните 25 години у нас са продадени над 2 000 бухалки, 2 ръкавици и 1 топка.

Крайно време е да обърнем внимание на бейзбола като спорт и да интегрираме циганорите в обществото веднъж завинаги.

Разказът на служителката

"Разказът на служителката" е роман от канадската писателка Маргарет Атууд и да ме питате сега, що го прочетох, не мога да ви обясня.

Видях го там в една класация, намерих го, свалих го, и след като "Сага за Форсайтови" ми се видя невероятно скучна (зарязах я с намерение някой ден да я дочета, ама едва ли) се захванах с него.

Действието се развива в някакво относително близко бъдеще, примерно ако книгата е писана през 80-те години на миналия век, то събитията се развиват някъде около 2000 - 2010 година или нещо такова. В бъдещето на територията на САЩ е установена теократична Република Галаад, в която фертилните жени са кът и са им наложени ограничения - не могат да имат собствени авоари, не могат да работят, не могат да имат безразборни връзки, постоянно им набиват Библията в главата, постоянно се контролират, взаимно се следят, подслушват се (Големият брат и тук те гледа). Единствената задача на тези, които могат да родят, е да родят, но и това не е съвсем така - главната героиня в случая живее в семейството на Комодора и трябва да му роди дете, като за целта Комодора прави секс с нея, докато тя е удобно полегнала в скута на съпругата на Комодора (която пък не може да има деца). Така те съставляват едно цяло, според разбиранията на общността в Република Галаад. Доста странна представа за threesome, ако ме питате. Ако служителката ("Фредова", по името на Комодора) зачене и роди, ще се премести при друго правоимащо семейство, на което също ще роди дете (където пък ще смени името си в зависимост от следващия Комодор или който е там) - в общи линии, ходещ инкубатор.

Ако пък не може да роди или нещо кривне от правия път я очаква Колония, в която ще работи с токсични отпадъци и не и остава много.

Подобно на "1984" и тук има масови церемонии, този път религиозни, масови екзекуции, строго разделение на мъже и жени и съблюдаване на минимум контакти между тях, безкрайна война със съседите, дефицит на стоки и пазаруване с купони (и като контрапункт, още в самото начало на книгата се описва сцена, в която Фредова пазарува в един магазин и на излизане я снимат японски туристи и я питат дали е щастлива).

А бе не ми хареса нещо.

Не знам защо, може би защото авторката е описана като активна феминистка (въпреки че е омъжена, но пък феминистка не означава автоматично лесбийка), но нещо не се е получило. То са едни разсъждения, то са едни спомени, безкрайни монолози, байгън да му стане на човек. Заради сцената, в която Комодора изпълнява "съпружеските си задължения" книгата е била забранена от училищен съвет в Тексас, което според мен и е прекалено излишна реклама - то какви по-откровени секс-сцени са били разрешавани през годините, в 80-те да забраняваш за такава постна история си е направо идиотизъм. Има и приятелка-бунтарка-лесбийка, която също е нарочена за инкубатор, но се опитва да избяга и я хващат. Първо и чупят крака, втория път успява, но пак я хващат точно преди да премине в Канада и накрая се озовава в нещо като бардак, където обслужва комодорите и другите властимащи, които могат да си го позволят (в интерес на истината, очаквах такова местенце).

Като плюс мога да спомена края на историята - първо, оказва се че съществува нелегална организация, която все пак се опитва да върне добрите стари времена, но очевидно не е успяла, съдейки по финала на книгата. Фредова обаче привлича вниманието на властите, дали благодарение на жената на Комодора или по друга причина не е ясно, но една вечер за нея пристига микробус на тайните служби, който обаче се оказва маскировка на нелегалните. Предполага се, че Фредова е изведена от страната в Канада (която пък е все още свободна). Казвам "предполага се", защото финалната сцена е някакъв симпозиум през 2175 г, на който професори с фамилни имена като Ясен път или Божествена светлина тълкуват намерени записи на аудиокасети от ранногалаадския период и разсъждават кой евентуално може да е Комодора. 

Коя обаче е служителката и какво е станало с нея не знаят. На практика обаче това, което не става ясно в книгата до този момент, става ясно от доклада на професорите, което като за финал ми харесва.

Петък следобед

Ако не я напиеш своевременно, то може завинаги да си останете "само приятели".
***************
У нормалните момичета копчетата на ризата се разкопчават сами на гърдите, а при мен - на корема ...
**************
Тя толкова бързо бягаше от маниака, че на втората обиколка го настигна и го нападна в гръб.

Споразумението

Сагата около унизената и душевно извадена от равновесие Деница Панайотова завърши по единствения възможен начин - с извънсъдебно споразумение. И на врабчетата отвън беше ясно, че ще свърши така. В съда въпросната кърмачка трудно би обяснила какъв точно душевен дискомфорт е изпитала и какво точно я е унизило и оскърбило, но пък въпросният мол пък едва ли би искал да го разнасят по съдилищата и да го свързват с дискриминация на кърмачки. 

Не стана ясно само защо въпросната дискриминирана Мара се е сетила да се побара 6 месеца след въпросната случка, в която са я унижили и дискриминирали? Не, всъщност става - присъствието на БХК обяснява всичко. Гледали сме американски филми, двете страни седят една срещу друга на една маса и преговарят, и накрая се споразумяват, а БХК са царе да си намират унижени и оскърбени жертви на световната несправедливост.

Не се казва какво е обезщетението, но пък става ясно, че Деница ще го дари за организирането на кампания в подкрепа на кърменето на обществени места. 

Както и да го гледаш, независимо как ще го обяснят и представят от БХК и въпросната Деница Панайотова, този случай си е пример за рекет отвсякъде. Като си се почувствал оскърбен от нещо, си търсиш правата веднага, не половин година по-късно, но за БХК давност няма!

Жалко, много жалко, че Деница не е еднокрака циганка от еврейски произход!

Ъпсурт - Ослушай Се

Продължаваме да караме направо, момче ...

Може да не е най-новата, но си ме кефи.

Стикер за инвалидност

ул. "6-ти септември", пред Министерството на вътрешните работи. Нищо чудно и някой милиционер от министерството да го кара.

Тази снимка я направих вчера, в центъра на София. На пича, който го кара това БМВ всичко си му е наред - има си валиден инвалиден стикер, паркирал си е на инвалидното място - е малко не го е уцелил, ама нали инвалидност има, може да не е у ред с главата и ориентирането, да не му връзвам кусур за това. 

Важното е, че човека се е уредил - регистрирал си е БМВ-то на инвалид или най-малкото благодарение на въпросния стикер се е уредил с безплатно паркиране в центъра на София. Обикновено подобни автомобили ги карат нискочели, нископодстригани анаболни индивиди, чиято последна прочетена книга е ароматизаторът в тоалетната и които ползват инвалидния стикер за да карат болните си баба и дядо на лекар и да имат къде да паркират.

Сега, то не е необходимо инвалидите у нас да карат само Лади, Москвичи или Трабанти от соц-времената, ма досега в центъра на София не съм видял нито една Дачия или Шкода с инвалиден стикер. То не са БМВ-та, Ауди-та, Мерцедеси - лимузини, джипове.

Карат хората ... К`во като доходите на един инвалид са 200-300 лв?

Тази снимка показва кога ще станем нормална държава - или когато всички инвалиди (ама истинските инвалиди) почнат да карат такива коли, или когато ние, като общество, почнем да проявяваме нетърпимост към тия дребни тарикатщини.

Петък следобед

Излизайки от киното девойка се обръща към приятеля си: ж
- Книгата е къде-къде по-интересна.
- От филма ли?
- От тебе ...
*************
- Знаеш ли, скъпи, аз тук си правих един тест. Според резултата му излиза, че ще живееш с мен до дълбока старост!
- Уф, какъв е този тест?
- За бременност...
*************
Наивните момичета не искат секс до сватбата, опитните - сватба преди секса.

This Girl Can

Много хора не се занимават със спорт, защото имат комплекси от фигурата си.

А искат.

Една приятна социална реклама, имаща за цел да насърчи закръглените жени да спортуват (въпреки че, съдейки по собствените си вкусове, не е необходимо всички жени да са кльощави).

И отново благодарности на adme.ru.