Cider house rules

"Cider house rules" ми се видя необосновано дълга, а от там на места скучна. В смисъл, историята е оригинална, интересно подбрана и добре разказана, героите са добре развити (може би само Мелони малко я претупват), но е прекалено разтеглена, някои моменти са не просто излишни, ами направо са като кръпки (смъртта на началника на гарата в Сент Клауд например). 

Накратко, историята се развива в едно сиропиталище в Сент Клауд, щата Мейн. Основателят му е д-р Уилбур Ларч, който през 40-те години на миналия век споделя правото на жените на аборт, докато официално абортите са забранени. Главният герой обаче е Хоумър Уелс, "вечният сирак", 3 пъти осиновяван неуспешно. Накрая д-р Ларч започва да му показва как се правят аборти, взема го да му асистира, подготвя го за лекар, но само го подготвя, сиропиталището няма пари да го изпрати в колеж. Но пък и у младия Уелс се заражда една неприязън към абортите след като вижда мъртвороден в 6-ия месец плод, така че той не се засилва много-много да става лекар.

Паралелно с това се развива втора сюжетна линия, на ябълковата ферма "Океански далечини" и нейните собственици и обитатели. В един момент двете линии с преплитат и причината за това е абортът, който Кенди Кендъл трябва да направи. Кенди живее във фермата, приятелка е на Уоли Уортингтън, синът на собствениците, но на тях им е рано още за деца. Така Хоумър попада във фермата, започва да работи там, да събира ябълки, да се грижи за дърветата. Той е сирак, не е ходил почти никъде и Уоли и Кенди го водят на автокино за пръв път в живота му. Много неща му се случват на Хоумър за пръв път във фермата. 

Започва Втората световна война, Щатите влизат в нея и Уоли отива доброволец на фронта. Слава Богу, че Ървинг се е въздържал да пречупва характерите на героите си през призмата на войната и самата война и нейното влияние не е толкова широко застъпено в произведението. Уоли отива доброволец, Кенди и Хоумър остават сами във фермата, неизбежното се случва и Кенди ражда дете от Хоумър. За капак Уоли е свален над Бирма (той е пилот), изчезва безследно, но остава жив; само че, докато се крие в Бирма и се мъчи да стигне до своите си (да не го пленят японците) пипва някакви местни вируси, които първо го парализират от кръста надолу (без да му засегнат някои способност), а второ - правят го импотентен. 

Така че връзката на Кенди с Хоумър си идва малко на време.

В същото време д-р Ларч старее, областният комитет отдавна се опитва да му намери заместник, събитията се пренасят през 50-те години, в ерата на Маккартизма, д-р Ларч го подозират и в комунизъм, и в латентен хомосексуализъм и единствената причина да не го сменят е, че няма кандидати за неговото място. Но доктора не е вчерашен и си подготвя заместник - Хоумър, като му създава "фалшива" самоличност на успешен лекар, практикувал дълги години в мисии в Индия и Бирма. 

Историята прескача 15 години и се случват 2 неща, които са като катализатори: първо, Мелони, приятелката на Хоумър от сиропиталището най-сетне го намира, но той се оказва не този рицар, за когото цял живот го е смятала. Принципно образът на Мелони ми е малко така ... излишен. И второ, синът на Хоумър и Кенди Анджел се влюбва в Роуз Роуз, дъщерята на г-н Роуз, шефът на сезонните работници, които идват от Южна Каролина всяка година да оберат ябълките. Роуз Роуз вече има едно дете, забременява с второ, докато е във фермата и абортът го прави Хоумър. Роуз Роуз е негърка, и колкото и Мейн да е северен щат и да не са такива расисти, както в южните щати, връзка между бял и чернокожа през 50-те години на миналия век, пък и на 15-16 години и двамата ... аре, нема нужда!

В крайна сметка Хоумър се връща в сиропиталището, поема мястото на д.р Ларч (който е починал, междувременно) и нещата си идват на мястото.

Всъщност, цялата тая история е за правото на аборт - дали да го има, дали да го няма, кой да взема решението. От едната страна е д-р Ларч, в младостта си, който вижда как се мъчат жените и какви проблеми носи една нежелана бременност. От другата страна е Хоумър, който сам заявява: "За мен ембрионът има душа". Точка, той споделя правото на аборт, но не желае да го извърши. От тази гледна точка, за и против абортите, книгата е много добра. Ако обаче трябва да оценявам историята в нея - можеше и по-добре.