Една от най-силните книги, посветена на връзка между човекът и земята, които въобще някога съм чел.
Баба едно време казваше "Така обичам да ми мирише на пръст, на земя, на пролет". Само че баба беше от онези хора, които цял живот са се изхранвали от земята, тя чувстваше земята като себе си.
Такъв е и главният герой в "Благословената земя" Ван-Лун. Беден селянин, историята в книгата започва от денят, в който той отива в големият дом на фамилията Хуан за да вземе една от робините им за жена. Тя самата история не е наръчник на земеделския производител, не се притеснявайте, не случайно Пърл Бак получава за нея Нобелова награда за начина, по който е описала китайските селяни. Продажбата на момичета за прислужници (робини) от родителите им в домовете на богатите китайци, особено в гладни години, е била обичайна практика в Китай отпреди Революцията. Интересно е разказано, как решава да се изкъпе целият (водата се пести за животните и за поливане), как решава да даде на баща си чай, а не само гореща вода (сватбен ден е), как решава да се обръсне (сватба е), как решава, че ще купи на жена си кайсии (ако ги обича), как е поканил съседи и роднини на гости по случай сватбата си, как ще ги нагости.
После историята продължава с работа по земята, с раждания, с това как жена му О-Лун работи наравно с него до последния момент възможен момент, преди да роди, как Ван-Лун постепенно се замогва и започва да спестява сребро от продажбата на зърното си, как това сребро се превръща в земя, купувана от дома на Хуан и как изведнъж ги сполетява глад, който ги принуждава да напуснат дома си и да търсят спасение в богатия китайски Юг. В нощта преди да заминат жена му, О-Лан ражда момиченце, което удушава веднага след раждането, за да не им е в тежест по пътя на Юг.
В южния град Ван-Лун става един от многото бедняци, продаващи труда си
за жълти стотинки. Той наема рикша, а жена му започва да проси заедно с
децата им.
"Виж им кожите на тези южняци" - казва си Ван-Лун веднъж. "Бели са и са меки, а те самите са много дебели, сигурно ядат месо всеки ден!".
Един ден Ван-Лун се прибира от работа и вижда, че жена му готви месо в колибата им. "Колко си изкарала днес?" - попитал я той, а тя му отговорила, че месото е откраднато от най-голямото им момче, докато месарят гледал настрани. Ван-Лун не яде от месото, но не лишава от него децата си. Но след вечеря набива здравата сина си, за да не краде повече.
С просия и рикша не се изкарва много, дори в южния китайски град, но един ден в града нахлуват войските на някакъв генерал, а бедняците чакат този момент, за да нахлуят в дома на един от местните богаташи. Ван-Лун нахлува повече от любопитство, отколкото от някакъв стремеж да граби, и докато другите вземат каквото и колкото могат да носят, той повече разглежда. Така се натъква на един от собствениците на дома, който не е успял да избяга овреме и който му дава всичкото си злато, за да запази живота си. С това злато Ван-Лун успява да се върне в родното си село на север, при земята си, да си купи нов вол и да купи най-хубавите земи от богатия дом на Хуан.
Силата на селянина идва от земята му, описано е и в нашата литература, и в западната. С годините Ван-Лун се замогва, става най-големият земевладелец в областта, с течение на времето изкупува всичката земя на Хуан и се премества в дома им - първоначално го наема, а в последствие го купува. В денят, в който Ван-Лун не може да обработва земята си (поради дъждовете тя е наводнена) той се замотава в една чайна, където с течение на времето си харесва една от местните сгодни женици и си я взема като втора жена, довежда я в дома си и почва да прекарва повече време с нея. До момента, в който водата се отдръпва и земята му е отново достъпна. Тогава наложницата разбира, че дори и най-богатият селянин си остава селянин, но както казват македонците, после jебанье нема каjенье.
Книгата има много общо с произведенията на Йовков, на Елин Пелин, на Караславов дори, но все пак си се отнася за Китай и за селяните му. В България е издавана преди войната, има и две продължения - "Синове" и "Разделеният дом". Както можете да се досетите, съдбата на дома на Хуан застига и дома на Ван-Лун. Трите му деца стават чифликция, търговец и военен, като чифликчията наследява най-голямата част от земите на Ван-Лун, но той не е селянинът, който е бил баща му, той се е превърнал в чифликчия, помещик, предпочита да дава земята под наем на разни арендатори, но за съжаление парите отиват за удоволствия и с течение на времето той се превръща в това, което е била фамилията Хуан; средният брат става търговец, замогва се непрекъснато, с течение на времето става много богат, но през цялото време води скромен живот, за да не се набива на очи; третият брат отива на Юг, където служи в армията на някакъв дребен и местен генерал, но се отцепва от него, тръгва на Север за да намери област, в която да изгони местния генерал и да се настани на негово място. Първите двама имат много деца, докато третия дълго време мечтае за син, накрая се сдобива с такъв, но мечтата му да го превърне в свой наследник начело на армията му претърпява неуспех. Втората книга от трилогията се занимава много повече с Ван-Тигърът, както го наричат, отколкото с другите двама братя - Ван-Помещикът и Ван-Търговецът.
Китайски вариант на "Гераците", ако ви харесва подобен тип истории. Аз не съжалявам, че я прочетох, на мен ми допадна.
Чета младежът в Несебър колко болен се оказал - кръвно, глаукома, нещо ендокринно и не знам още какво си. 
