Жестокият свят на шахмата

Историята, която (уж) обичал да разказва на приятелите си Капабланка*:

Веднъж участвах в един турнир в Германия, когато към мен се приближи някакъв мъж. Аз реших, че ще иска автограф и приготвих писалката си, но мъжът каза нещо невероятно: 

- Аз изучих целия шахмат!

Аз се отдръпнах на благоразумно разстояние от него в случай, че мъжът е толкова опасен, колкото и безумен, но той продължи: 

 - Дайте да се хванем на бас, на 50 марки, ако дойдете с мен в стаята ми ще ви докажа.

Какво пък, 50 марки са си 50 марки, така че реших да бъда снизходителен към мъжа и го последвах в хотелската му стая.

Когато отидохме в стаята му, той седна зад една наредена шахматна дъска и каза:

- Всичко научих, белите обявяват мат на 12-ия ход независимо от нищо!

Аз играх с черните възможно най-внимателно, но за свой ужас установих, че белите са някак си странно координирани и на 12-ия ход бях матиран!

Аз опитах отново, като този път разиграх друг дебют, от който принципно не бих могъл да попадна в такава позиция, но след серия много странно изглеждащи ходове в крайна сметка моят цар се оказа обграден и на 12-ия ход следваше неизбежен мат. Аз помолих мъжа да ме извини за малко и отидох да търся Емануел Ласкер, който беше световен шампион преди мен.

Той се отнесе крайно скептично към моя разказ, но се съгласи да дойде и да играе с мъжа. По пътя се натъкнахме на Алехин, който пък беше действащия световен шампион и така тримата се върнахме в стаята на въпросния господин.

Ласкер не рискува, но игра толкова внимателно, колкото беше възможно и въпреки това след серия причудливи и изглеждащи безсмислени маневри се оказа притиснат от матова атака, от която нямаше спасение. Алехин също се пробва, но и той не успя. 

Това беше някакъв кошмар! На турнира бяха най-добрите играчи в света, хора, посветили живота си на играта и изведнъж всичко свършва! Турнири, състезания, всичко - шахматът е изучен, белите печелят на 12-ия ход!

Тук обикновено един от приятелите на Капабланка го прекъсвал с думите:

- Чакай, аз за пръв път чувам за това! Какво стана после?

- Как какво, убихме го, разбира се!

* Хосе Раул Капабланка (1888 - 1942) - кубински шахматист, дипломат, трети световен шампион. Завоювал званието в мач срещу Ласкер през 1921 г., а го загубил от Алехин през 1927 г. Един от най-силните шахматисти в света в периода 1910 - 1930 г., победител в множество турнири. В най-силните си години Капабланка завоювал славата на "шахматен автомат", еднакво виртуозно водещ партиите си и в мителшпила, и в ендшпила и практически недопускащ грешки. В официални срещи след 1909 г. Капабланка е загубил едва 34 партии, а в годините между 1916 и 1924 няма загуба.

Сравнение

Да се хвали дебелата девойка, че има големи гърди е все едно безработният да се хвали, че днес му е почивен ден.

Двигателите на икономиката

Тоя само като му видиш муцината и се чудиш циганин ли е, тъпанар ли е?

Промениха се нещата след 10-ти ноември в икономиката, сериозно се промениха. Едно време, помня, имаше министерство на външната търговия/външноикономическите връзки. След 10-ти ноември такова министерство нямаше и родните политици поеха нещата в свои ръце. 

Така например Желю Желев договори 300 000 тона американска царевица, подарък от Великата американска страна. Да се види нагледно, че новият Голям брат не е като стария Голям брат, който искаше пари за нефта си. Американците са пичове, те царевицата ей така ни я дадоха, щото си избрахме Желю за президент. После се оказа, че не било баш подарък, ама за подарък го пробутваха в началото. Дебел Сашко пък се разходи до Персийския залив малко след като седесарите взеха властта с малко и за малко и договори цял един танкер петрол. Другите държави ни завиждаха,  как няма да ни завиждат, цял танкер е това. Май и Стоян Ганев усети, че келепир има в тая работа и също скокна до Персийския залив за танкер. Това бяха години на опашки по бензиностанциите, та тия два танкера развижиха яко икономиката. Дълги години карахме с онзи бензин, помня го. 

В гладната зима на 1996-та, когато нямаше хляб по магазините (нямаше ли?) тогава президентът Петър Стоянов отиде до Полша и договори цял влак със зърно, с пшеница. То май се оказа фуражно, не беше много за хляб, но тогава хем икономиката беше съсипана, хем нямаше много за ядене по магазините, може и фуражно да сме го изяли. 

Тия дни разбрах, че в духа на икономическите традиции министърът на икономиката Емил Караниколов е подписал спогодба с ОАЕ за внос на фурми. В смисъл, ще внасяме фурми от там. Какво ще изнасяме не ми е ясно, не мога да си представя на първо време какво би могло да се окаже равностойно на арабските фурми. Въобще, икономиката ни има нужда от сериозно рамо в този момент, а особено от внос на фурми. Те другите държави внасят от онзи регион други неща, петрол например, но ние пак учудихме света. Тия фурми ще са от жизнено важно значение за икономиката ни, сега като почне един цикъл - па продаване, па консумация, па консервиране - кеф ти на компот, кеф ти на мармалад, кеф ти в сурово състояние; костилките може да ги ползваме за алтернативно гориво, особено зимъска по кварталите с малцинствата, да елиминираме малко фините прахови частици. А па може и да си заделим малко за разсад и да видим къде може да виреят фурмите и да си насадим. Па ракия от фурми ако става, лелей!

Въобще, това с фурмите може много голям ход да се окаже, истински двигател на икономиката!

Отказването

В едни отминали времена, в една друга страна беше много модерно отказването. Обикновено се налагаше на деца да се отказват от родителите си, ставаше с обява във вестника с примерно следния текст "Аз, еди-кой си, скъсвам с баща си, нямам връзки с него." - описали са го и Рибаков, и Солженицин. И у нас го е имало.

Такива времена бяха.

А сега времената са други и може да видите обратното. Родител да се откаже от детето си чрез медиите. Като Лъчо Мозъка например. Има го и това, ражда се човек, расте, жени се, деца му се раждат и тъкмо почнат да се нареждат нещата и се уреди я депутат, я кмет (келепир има у тая работа) и жена ти вземе, че се разведе, и то не само се разведе, ама и детето вземе, и съда вземе, че го присъди на нея, без да отчита факта, че си личния гинеколог на Тъпанаря от Банкя. И след 10 години отрочето да вземе и бам! да се окаже в една кола с някакъв новобогаташки пикльо. Е как да не се откажеш, как да не вземеш и да разясниш всички подробности пред медиите, да знаят, да знае и самият Тъпанар?

Вече

Девойка пита приятеля си:

- А ти ще ме обичаш ли, ако стана дебела?

- Ами аз вече ..  

Горчивото кафе

Ден първи: Цвета Караянчева: "Намаляването на депутатските заплати е популизъм!"

Ден втори: Бойко Борисов: "Депутатските заплати ще бъдат замразени"
Цвета Караянчева: "Намаляването на депутатските заплати не е популизъм. Сгреших! Сбърках!"

Това после

Встрани Димитър Главчев пуши нервно и си спомня за едно горчиво кафе, което трябваше да изпие в компанията на Тъпанаря от Банкя без особено желание. Цвета Караянчева засега няма да има удоволствието на сутрешното кафе с Бойко Борисов.

Въпросът е, който увисва във въздуха е откога министър-председателят определя какво да прави Народното събрание?

Потресеният

Иванчо изглежда "притеснен"

Гражданинът Гешев, вр.и.д Главен прокурор онзи ден бил много изненадан, по-точно потресен от възможността за пробив в системата за разпределение на делата на съдиите.

Ти да видиш!

Това са хората, които подкрепят Гешев. Аз, ако съм кандидат за главен прокурор
бих се притеснявал от такава подкрепа. Но аз съм само инженер и трудно бих
станал главен прокурор.

Аз, като обективен страничен наблюдател, като отчитам факта как Иванчо беше избран под зоркия поглед на Тъпанаря от Банкя ("Ти си го избра" - втора серия), с мълчаливото съдействие на Барни Ръбъл и с подкрепата на онези, които всъщност трябва да се притесняват за бъдещето си, а и да не забравям и съветите му " ... да остане насаме с чувството си за самосъхранение" към обвинения за хакването на НАП младеж, та имайки всичко това предвид честно да си призная, съмнявам се Иван да е бил толкова изненадан. Или потресен, все тая. По-скоро би трябвало да го приемем в реда на нещата, то е логично да се очаква когато кандидат-главният прокурор открито и честно обяснява, че разделението на властите е нещо лошо откъде-накъде следва да очакваме безпристрастно и произволно разпределение на делата в съда? Даже съм сигурен, че ако се поосафери малко от потрисането си много скоро ще открие, че този пробив е осъществен от ТАД-груп, те пръскачките пред Народното събрание хакнаха, та едно разпределение на делата в съда ли ще им се опре? Хем и чорбаджията на ТАД-груп му е под ръка на Гешев, още е в ареста, а ако не е, колко му е да го приберем, то сега няма къде да се дене, да не е Васил Божков?

Да се върнем на душевното състояние на Иван Гешев. Потресен бил човекът. И му личи, гледа ококорено, мига с очички и каскета му е смачкан. Толкова е потресен, че е забравил за факта, че в последните 5 години (когато не сме имали правосъдие според него) беше заместник на Цацаров и имаше достатъчно време и лостове да провери дали работата на системата за случайно разпределение на делата. Но не изглеждаше да има желание. За сметка на това сега се "потриса" и, чудо на чудесата, с пробива в системата незнайно как се оказа свързан Лозан Панов. Така Гешев, макар и силно "потресен" е целият в бяло, а Лозан Панов, както винаги, е от лошите.

Победителят на грипчето

Той Е! 

Много хора са го отписвали, ако не знаете. Вероятно
са му писали нещо такова: "Киро, да умреш дано, аз
те отписвам".

Той е Киро! И не само Киро - той е СуперКиро, той е Киро победителят на грипчето! Тези, които до вчера го наричаха Киро Гела, зализаният педераст или Делиорманската мастия днес треперят и се крият в миши дупки, от малки по-малки! 

Киро не само осъществява многомилионни инвестиции на страната. Киро не само създаде от нищото отбор-хегемон, отбор-мечта, отбор, който никога не губи и който е непотопяем като "Титаник". Киро създаде от себе си един победител! Победител в живота, не в бизнеса, не във футбола, не в корабостроенето, не, Киро е над тези дребни неща, те са само част от пейзажа, те са подробностите, които трябват за фон, за да изпъкне по-голямото, по-значимото, по-важното. А по-важното е какво е направил Киро. А какво е направил Киро?

Киро е направил много неща. Един ден сигурно ще ги пишат в учебниците, но засега още ги няма и затова се налага да се прибягва до услугите на услужливи лайняни сайтове като Блиц. Така простосмъртните хора могат да разберат, че всъщност коронавирусът за едни може да е смъртоносна опасност, но за Киро е едно най-обикновено грипче. Вирусче, което Киро е победил ей тъй, между закуската и обяда. Двубой, сравним с двубоят на века във всяка една спортна категория - и с "Мача на века" между Италия и Германия на мексиканския мондиал през 70-та, и с  Битката в джунглата - двубоят между Мохамед Али и Джордж Форман и с още десетки хиляди, но победата на Киро над КОВИД-19 изпъква над всички.

Киро показа на всички как трябва да се воюва! Киро показа на всички как трябва да се побеждава! Фактът, че Киро беше приет в частна болница без инфекциозно отделение и заради него персоналът на болницата беше две седмици под карантина не бива да отклонява фокусът от основното - Киро вече говори за вируса като за "някакво грипче". 

Мазно, просто и зализано

Епохално събитие! Чутовна победа! Победа, която трябва да влезе в аналите на българската армия, и без това от 70 години нямаме спечелена битка, то никакви битки нямаме, никакви успехи на бойното поле нямаме, ето една чудесна възможност да опресним списъка с бойните подвизи на славната българска армия! Ето за какво трябва да има парад на 6 май, не за някакви там избити византийци преди повече от 1000 години или за превземането на 3 купчини камънак, което някои наричат "Превземането на Одрин"!

А после?

После, след победата над грипчето Киро, с присъщата му скромност дари 100 000 лева на болницата в Ловеч. И пак, тихо и скромно и леко засрамено Киро обяви това на медиите, да знае народа кой го храни и кой го лекува. А я си представете, че вирусът беше победил Киро, а? А тогава кой щеше да дарява на ловешката болница, кой щеше да краде от държавата, кой щеше да рита мачле с премиера и да яде печено теле на центъра на стадиона в Разград? А, кой?

Затова той Е Киро - Победителят на грипчето!

Ирландецът

Остаряха

"Ирландецът" става за гледане основно заради актьорския си състав - Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел и всичко това под ръководството на Мартин Скорсезе. Ако трябва да се залага на сюжета, гангстерската история на "Казино" е много по-интересна, завързана, много повече става за гледане. В "Ирландецът" нещата са базирани на изчезването на Джими Хофа и версията на Франк Шийран, но в крайна сметка това е само една много добре филмирана версия. 

Играта на актьорите е много добра, но пък хората са на години и колкото и да ги гримира и "подмладява" Скорсезе, 72-годишният Де Ниро трудно минава за 30-40 годишният Франк от 50-те и 60-те години на миналия век. Същото се отнася и за Ал Пачино, а и Джо Пеши изглежда доста над 50-годишен при срещата на Франк с Ръсел Буфалино. Гримът ги прави да изглеждат като мумии, и Де Ниро, и Пачино. При Харви Кайтел не е толкова видно, той и без това играе възрастен персонаж, Джо Пеши също.

Но пък играта на Де Ниро е както си я знае човек и както го помни - вживява се в ролята си. Бива си го Де Ниро за такива неща, играе както в "Разярения бик", "Казино" и ""Нос Страх". Ал Пачино малко смесва ролите с "Усещане за жена" и "Море от любов", много вика. Може и ролята на героят му да е такава, може и така да се опитва да предаде арогантност на героя си или нещо друго, не знам. Само дето не се развика "I'm everybody's daddy", ама то с играта си го каза.

Иначе сюжетът на филма става - мафията, доновете, Ню Йорк, ресторантите, автомобилите от 50-те, 60-те и 70-те години, парите. Част от очарованието на картината. Малко ми идва в повече цената на успеха за Франк с мълчанието на дъщеря му, излишно е според мен, дори да е истина в живота. В крайна сметка го препоръчвам за гледане, но определено не разбирам защо го бяха набутали за фаворит за "Оскар" тази година.

За любовта

- Поручик, вече два часа ме е**те и още една дума за любов не сте казали!
- Ах, простете, корнет, аз ви обичам!