Ирландецът

Остаряха

"Ирландецът" става за гледане основно заради актьорския си състав - Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел и всичко това под ръководството на Мартин Скорсезе. Ако трябва да се залага на сюжета, гангстерската история на "Казино" е много по-интересна, завързана, много повече става за гледане. В "Ирландецът" нещата са базирани на изчезването на Джими Хофа и версията на Франк Шийран, но в крайна сметка това е само една много добре филмирана версия. 

Играта на актьорите е много добра, но пък хората са на години и колкото и да ги гримира и "подмладява" Скорсезе, 72-годишният Де Ниро трудно минава за 30-40 годишният Франк от 50-те и 60-те години на миналия век. Същото се отнася и за Ал Пачино, а и Джо Пеши изглежда доста над 50-годишен при срещата на Франк с Ръсел Буфалино. Гримът ги прави да изглеждат като мумии, и Де Ниро, и Пачино. При Харви Кайтел не е толкова видно, той и без това играе възрастен персонаж, Джо Пеши също.

Но пък играта на Де Ниро е както си я знае човек и както го помни - вживява се в ролята си. Бива си го Де Ниро за такива неща, играе както в "Разярения бик", "Казино" и ""Нос Страх". Ал Пачино малко смесва ролите с "Усещане за жена" и "Море от любов", много вика. Може и ролята на героят му да е такава, може и така да се опитва да предаде арогантност на героя си или нещо друго, не знам. Само дето не се развика "I'm everybody's daddy", ама то с играта си го каза.

Иначе сюжетът на филма става - мафията, доновете, Ню Йорк, ресторантите, автомобилите от 50-те, 60-те и 70-те години, парите. Част от очарованието на картината. Малко ми идва в повече цената на успеха за Франк с мълчанието на дъщеря му, излишно е според мен, дори да е истина в живота. В крайна сметка го препоръчвам за гледане, но определено не разбирам защо го бяха набутали за фаворит за "Оскар" тази година.