Двигателите на икономиката

Тоя само като му видиш муцината и се чудиш циганин ли е, тъпанар ли е?

Промениха се нещата след 10-ти ноември в икономиката, сериозно се промениха. Едно време, помня, имаше министерство на външната търговия/външноикономическите връзки. След 10-ти ноември такова министерство нямаше и родните политици поеха нещата в свои ръце. 

Така например Желю Желев договори 300 000 тона американска царевица, подарък от Великата американска страна. Да се види нагледно, че новият Голям брат не е като стария Голям брат, който искаше пари за нефта си. Американците са пичове, те царевицата ей така ни я дадоха, щото си избрахме Желю за президент. После се оказа, че не било баш подарък, ама за подарък го пробутваха в началото. Дебел Сашко пък се разходи до Персийския залив малко след като седесарите взеха властта с малко и за малко и договори цял един танкер петрол. Другите държави ни завиждаха,  как няма да ни завиждат, цял танкер е това. Май и Стоян Ганев усети, че келепир има в тая работа и също скокна до Персийския залив за танкер. Това бяха години на опашки по бензиностанциите, та тия два танкера развижиха яко икономиката. Дълги години карахме с онзи бензин, помня го. 

В гладната зима на 1996-та, когато нямаше хляб по магазините (нямаше ли?) тогава президентът Петър Стоянов отиде до Полша и договори цял влак със зърно, с пшеница. То май се оказа фуражно, не беше много за хляб, но тогава хем икономиката беше съсипана, хем нямаше много за ядене по магазините, може и фуражно да сме го изяли. 

Тия дни разбрах, че в духа на икономическите традиции министърът на икономиката Емил Караниколов е подписал спогодба с ОАЕ за внос на фурми. В смисъл, ще внасяме фурми от там. Какво ще изнасяме не ми е ясно, не мога да си представя на първо време какво би могло да се окаже равностойно на арабските фурми. Въобще, икономиката ни има нужда от сериозно рамо в този момент, а особено от внос на фурми. Те другите държави внасят от онзи регион други неща, петрол например, но ние пак учудихме света. Тия фурми ще са от жизнено важно значение за икономиката ни, сега като почне един цикъл - па продаване, па консумация, па консервиране - кеф ти на компот, кеф ти на мармалад, кеф ти в сурово състояние; костилките може да ги ползваме за алтернативно гориво, особено зимъска по кварталите с малцинствата, да елиминираме малко фините прахови частици. А па може и да си заделим малко за разсад и да видим къде може да виреят фурмите и да си насадим. Па ракия от фурми ако става, лелей!

Въобще, това с фурмите може много голям ход да се окаже, истински двигател на икономиката!