В едни отминали времена, в една друга страна беше много модерно отказването. Обикновено се налагаше на деца да се отказват от родителите си, ставаше с обява във вестника с примерно следния текст "Аз, еди-кой си, скъсвам с баща си, нямам връзки с него." - описали са го и Рибаков, и Солженицин. И у нас го е имало.
Такива времена бяха.
А сега времената са други и може да видите обратното. Родител да се откаже от детето си чрез медиите. Като Лъчо Мозъка например. Има го и това, ражда се човек, расте, жени се, деца му се раждат и тъкмо почнат да се нареждат нещата и се уреди я депутат, я кмет (келепир има у тая работа) и жена ти вземе, че се разведе, и то не само се разведе, ама и детето вземе, и съда вземе, че го присъди на нея, без да отчита факта, че си личния гинеколог на Тъпанаря от Банкя. И след 10 години отрочето да вземе и бам! да се окаже в една кола с някакъв новобогаташки пикльо. Е как да не се откажеш, как да не вземеш и да разясниш всички подробности пред медиите, да знаят, да знае и самият Тъпанар?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!