Как да се учиш да се целуваш?

На вниманието на девойките: щастлива в любовта ще бъде не тази, която се е учила да се целува върху доматите, а онази, която го е правила с бананите.

Историята за крушката

Веднъж в Москва вървял някакъв семинар за преподаватели. Сред огромното море от жени се оказали трима мъже, които (естествено) решили да отбележат срещата. Събрали се в стаята на единия и започнали за отбелязват срещата. 

И както запиват изведнъж в полилея изгаря крушката. Те извикали отговорната за смяната баба, тя, от своя страна им сменила крушката, а изгорялата оставила на масата. Преподавателите, вече доста почерпени, седят, минават към фазата "Ти мене уважаваш ли ме?" и в този момент единия, гледайки крушката споделил с останалите, че пъхнеш ли крушката в устата си не можеш да я извадиш обратно. 

Започнал спор с останалите двама преподаватели, един от тях казал "Как е възможно, аз съм кандидат на науките и съвсем отговорно ви заявявам, че каквото пъхнете в устата можете и да го извадите!", след което за демонстрация пъхнал крушката в устата си, а тя заседнала. Дърпали я, въртяли я, по различни начини пробвали, не излиза. И се наложило да ходят в "Бърза помощ".

Хванали си такси, то ги откарало, тримата се строяват пред дежурната сестра и се почват обясненията: "Такъв е случая, мъж с крушка в устата. Какво правим?". Сестрата помислила, че си правят майтап с нея, почнала да ги праща на майната им, но в този момент и показали потърпевшия, след което тя на бегом се отправила да търси дежурния лекар. Той пристига, огледал случая след което с ръба на дланта ударил по мястото, в което долната челюст се съединява с черепа. Устата на физика се отворила много широко, лекарят извадил крушката, но потърпевшия останал с неестествено широко отворена уста. Хирургът обяснил, че това е нормално състояние, просто мускулите първоначално били силно напрегнати, а сега, напротив, отслабени и засега няма изгледи да се съкратят, но след около 2-3 часа може да почне да се пробва да говори. Останалите преподаватели благодарили сърдечно на лекаря и тръгнали да се прибират в хотела. Физикът отпред, останалите двама отзад. Стигнали до хотела, един от останалите двама обаче казал "Не разбирам каква е работата. Пострадалият, без да каже дума му подал крушката, един вид "пробвай". Онзи пробвал, крушката засяда и тримата се връщат обратно в поликлиниката. Пак същата сестра, обясняват и за какво става въпрос, пращат я за лекаря. Тя, леко шокирана, търчи за хирург, той от своя страна дълго се смял, но извадил крушката по познатия начин. Хващат си такси, той оглежда пътниците и пита единствения, който може да говори "Тия какво, дебили ли са?". Преподавателят се засяга на чест, какви дебили, всичките са преподаватели и кандидати на науките, просто единия си пъхна крушка в устата, а не може да се извади". Шофьорът не повярвал, дали му крушката, той, естествено, я пъхнал в устата си и тя, естествено, не излязла обратно.

Обърнали обратно, отиват в поликлиниката. Пак същата медицинска сестра, обясняват и, дълго я успокояват и я пращат за хирург. Идва хирургът, вече почва да ги псува, прави процедурата по изваждането на крушката, след което я чупи в масата с думите "За да не се повтаря повече!".

Сядат в таксито, таксиджията ги кара тримата обратно в хотела, но ги спира КАТ. Катаджията за пръв път вижда такова нещо - трима дебили и някакъв алкохолик в едно такси. Шофьорът се опитва да му обясни с жестове, не успява; единствения говорещ е порядъчно наквасен, но криво-ляво обяснява на контролния орган каква е работата. Последният мълчаливо отива в караулката и там светлината угасва след което катаджията се връща обратно, отваря задната врата и с прави знаци да му направят място. Правят му, той сяда, от устата му се подава края на крушката. Мълчешком пътуват към поликлиниката, намират дежурната сестра (същата), привеждат я от истерия в работно състояние. Тя невярваща на очите си се отправя към кабинета на хирурга, влиза и от вътре се чуват женски писъци.

Вратата се отваря и излиза хирургът с неестествено широко отворена уста ...

Лошата новина

Шотландско село в Средновековието, събрал селския мъдрец селяните и им казва:

- Имам две лоши новини. Първо, нашият лорд възстанови правото на Първата нощ.

- Е за какво му е, нали е обратен?

- А това е втората лоша новина!

Врабчето, което много искаше да стане ястреб

Имало едно време едно врабче. Малко, рошаво и ухилено. Ухилено, щото имало навика да се хили като мутка в нови гащи. Казвало се ... е, как се казвало, да го наречем някак, как да го наречем, абе Росен ще го наречем. Та така, за врабчето Росен говоря. Това врабченце много обичало да чурулика, много обичало да си свирка, но като всички врабчета чуруликало само когато било в безопасност. Когато не било безопасно да си чурулика, врабчето Росен се скривало някъде на майка си в задния двор, покривало се с одеялцето и си и си казвало "Абе аз един ден ще порасна голямо врабче, голямо колкото ястреб, и няма да си трая, когато ми се чурулика, ами ще си чуруликам, когато си искам, и колкото си искам!" 

Врабчето Росен дори един ден станало главен строител на къщички за останалите птички и така насериозно се взело, че дори обявило на останалите птиченца един план "7+7", който трябвало да се изпълни за няколко години и всичко щяло да тръгне по мед и масло или по пух и перушина, сами си избирайте. Времето на тоя план отдавна изтекло, другите птици отдавна забравили за него, щото като всички останали неща, казани от врабчето Росен и това било празни приказки. 

На врабчето Росен дори му се отворил парашута да стане Главен перушан на Републиката, вярно, без да иска, но все пак станал. Когато го избирали един пуяк взел, че казал "Когото и да бяхме посочили, щяхте да го изберете" и това в присъствието на Росен, но Росен не се засегнал, ами само се ухилил като мутка в нови гащи, щото Росен много го бивало да се хили като мутка в нови гащи. В качеството му на Главен перушан от Росен се очаквало да бъде безкомпромисен, честен и неутрален, ама на Росен не му се получило. И да чурулика също не му се получило, въпреки че го турили на най-високото дърво в гората. Или в държавата, все едно. Важното е, че не му се получило. 

Но пък нашия перушан решил, че като Главен перушан на Републиката по-му приляга да бъде ястреб, не врабче. Той честно казано, и на врабче не приличал, по-скоро на колибри мязал, но тъй като по нашите земи колибрита нямало, та затова - врабче. Та решил нашия врабчо да стане ястреб. Ама как? Както вече казах, той нито чуруликал, нито наблюдавал кой как разпределя зрънцата на останалите птици, нито нищо. Живуркал си на най-високото дърво в гората, папкал и слушкал редовно и акал, то нали като папкаш и после акаш. И така 5 години. За 5 години на врабчето Росен не му се чул гласецът. Е, не е баш така, чул му се, но то в случаите, когато се обаждал то повече ставал за смях, отколкото нещо сериозно да го вземат. Ей така веднъж се сетил, че на една дата през една година търчал да търси тапети и да пише плакати, па те останалите пернати много бързо го сметнали и го изчислили, че си измисля. Друг път пък се сетил, че едно време строил къщички за птиченца и тръгнал из гората с фибран и шпакловка да агитира птичките за съветска власт и да им обяснява какъв благодат ще бъде, като си санират цялата гора. Те птичките не били много наясно каква благодат ги очаква, но за 5 години нито гората санирали, нито благодатта пристигнала, пък и санирането на гората излязло много скъпо, по-скъпо от друг път, но Росенчо по стар навик да не мислите, че чуруликал по темата?

Минало се време, дошъл момента Росенчо да решава дали ще остане на Големия бор (онуй, най-високото дърво в гората и държавата) или ще пикира на някъде, и докато той драматично и театрално мислел и обмислял Големия пуяк взел, че взел вместо него решение. И решил да замени врабчето Росен с една патка, ама за това друг път. Та Росенчо все пак си преровил джобовете за някакво останало достойнство, вирнал гребен (ако имат гребен врабчетата) и си тръгнал от Големия бор.

Така.

И така, както си тръгнал от Големия бор изведнъж Росенчо се сетил, че и той глас има, че и той да чурулика може! "Брех, да му се невиди, що си траях досега?" запитал се Росенчо и почнал да чурулика. Сетил се, че се чуруликане може и да стане ястреб. То верно, 5 години ей така ги проспал, ама по-добре късно, отколкото никога. А то има и една друга приказка, за акъл и мензис, ако не ти дойдат до 30 години, не ги чакай изобщо, та Росенчо второто принципно не го чакал, нищо, че бил бая муткоподобен, ама за първото ... С две думи, наперил се нашия врабец, накокошинил се, наострил едно око, като петле и почнал да чурулика за щяло и нещяло. Да го раздава ястреб. 

Е, и това не му се получавало като хората. От една страна, то хубаво чуруликал, ама хората 5 години не го чули веднъж поне да изписука, или по-точно, той само писукал, не му чули гласеца, изведнъж пристига ми оня ми ти перушан, ама един строг, ама един стоманен, като американския орел от герба им и почва да обяснява как той отдавна бил казал, как единственото спасение е в еди кое си, и въобще, без него сме за никъде, а той казвал фундаментални истини за живота. Пък той, Роско, каквото и да станело, той едно си знаел, едно си баел - Русия, и колко била лоша Русията, и как само се мешала в делата на другите държавици, все за Русия чуруликал, все Русия му била в човката и все Русия му била виновна. Е, покрай Русия и други идеи имал, всичките на принципа "Другари, дайте да дадем!" и все дни такива златни, безценни, съдържащи в себе си разковничето за добрия живот в обозримо бъдеще. Все подобни на ония за санирането и 7+7, много въздух под голямо налягане.

Зачуруликало нашето врабче и се оказало без 5 минути ястреб!

Добре дошли в Републиканската партия

Чорбаджията в старата фирма, българин, емигрант в Съединените щати, го раздаваше републиканец. Както казваше баба, кога стана калайджия, кога ти почерня гъза. Обама не му харесваше като президент, все едно у нас президент да стане циганин. Когато бай Тръмп спечели изборите, чорбаджията плуваше на метър на земята от щастие, много се кефеше на растежа на американската икономика, на който и да се обадил, всички били busy. И макар да беше републиканец, и макар да имаше американско гражданство, не ходеше да гласува, защото в Ню Йорк мнозинство имали демократите и нямало смисъл. 

Долната история сигурно би му харесала. 

Веднъж гостувах на свои приятели в Съединените щати и попитах шестгодишната им дъщеря:

- Ти каква ще станеш, когато пораснеш?

- Президент! - без да се замисли отговори тя.

- Виж ти! - казах аз - А какво ще правиш, когато станеш президент на страната?

- Ще построя дом за всеки бездомен и ще нахраня всеки гладен.

Трябва да отбележа, че нейните родители (моите приятели) са убедени демократи.

- Добре - отговорих аз. - Но за да подслониш бездомния и да нахраниш гладния не е задължително да чакаш да пораснеш и да станеш президент. Можеш да започнеш още сега, отиди да почистиш листата от моравата ми, разходи кучето ми и аз ще ти платя за това 30 долара. След това двамата ще отидем до магазина и аз ще ти помогна да намериш някой бездомен там, на когото можеш да дадеш парите и той да си купи храна и да си плати за нощувка някъде.

Момиченцето се замисли малко и каза:

- А защо този човек не дойде той да почисти листата и да разходи кучето и сам да си заработи парите?

- Добре дошла в Републиканската партия! - казах аз.

След този случай родителите на момиченцето вече не ми говорят.

Капитулацията

Руския текст на капитулацията на Германия

В дните около 9-ти май обикновено изплуват разни пишман европейци и късни антикомунисти, чийто антикомунизъм се засилва с отдалечаването от 1989 година, та все се намира някой, който да обясни как 9-ти май е Ден на Европа, щото капитулацията на нацистка Германия била подписана на 8-ми май, пък в СССР заради часовата разлика било вече 9-ми май, но те понеже руснаците са си диваци и варвари, пък Сталин бил не знам какъв си комплексар и затова настояли на ново подписване, той Сталин какъв друг може да е, освен комплексар. Та затова докато демократичните и либерални европейци на 9-ти май празнуват Денят на Европа (и ние трябва, щото сме от това семейство) комплексираните руснаци набиват крака по Червения площад в поредния парад на победата.

Само че.

Първо, немците правят няколко опита за капитулация - частични, само пред западните съюзници, в Африка, в Западна Европа. Тези капитулации са подписвани от който може. В същото време съюзниците имат договореност за отказ от сепаративен мир и за воюване до пълната и безусловна капитулация на Германия. 

Но кой може да подпише пълната и безусловна капитулация на Германия?

Е, на първо място - Хитлер. Но през май 1945-та Хитлер вече не е между живите, самоубил се е, за да не попадне жив в ръцете на Сталин, а в завещанието си е посочил за свой наследник адмирал Карл Дьониц. Карл Дьониц е вторият фюрер на Райха, макар само за 3 седмици. 

Е, не е ли нормално Сталин да поиска пълната и безусловна капитулация на Германия да бъде подписана от този, който, дори формално само, е държавен глава на Райха? 

Голяма работа, ще каже някой, важно е, че немците са искали да капитулират, пък кой и къде е подписал не е от значение, нали войната свършва.

Абе свършва тя, ама ...

Руските войници забиват знамето на СССР над Райхстага. Любимо занимание на 
разни мишоци тип "Иво Инджев" е да броят часовници на ръцете на войниците.

Още на първи май съветските войски са забили знамето си над Райхстага (или онова, което е останало от него). Германия, по горната логика, би трябвало вече да е капитулирала, но не, боевете официално продължават още седмица. Сега, ако някой е на мястото на Сталин и руснаците да планира, подготви и осъществи такава мащабна и кръвопролитна операция като Битката за Берлин, да си забиеш знамето над Райхстага, да търсиш Хитлер (или каквото е останало от него) под дърво и камък и най-накрая някакъв германски неизвестен генерал да подпише Акт за капитулация със западните съюзници, тия същите, които 4 години се офлянкват и ослушват за откриването на втори фронт срещу Германия (фронтът е открит на 6 юни 1944, на 22 юни 1944 Съветският съюз започва операция "Багратион" за освобождението на Беларус. Минали са и Сталинград, и Курск, през януари 1944 е свалена блокадата на Ленинград). Е и аз да съм на мястото на товарищ Сталин, и аз няма да се навия.

А ако погледнем в нашата си история имаме точно ама баш същия пример от Първата балканска война . нашата Седма рилска дивизия разбива турците пред Солун и когато навлиза в града, оказва се турският паша вече е предал ключовете от града на гръцката армия, която го е заела без да води бой за него. Ей така, турчинът е избрал пред кого да капитулира. На нас не ни е особено приятен този епизод от историята ни, не виждам защо на Сталин трябва да му приятен. Може би за кефа на нашите евроатлантици. 

А това, че Сталин е сатрап и диктатор, че Източна Европа беше изтъргувана от Чърчил и бяхме предадени на руснаците, че комунизмът ни беше натрапен и доста негативни неща покрай него - това е тема на друг разговор.

Ленин в затвора

Всички знаят, че в затвора Ленин си е правил мастилници от хляб и мастило от мляко. Но малцина са тези, които знаят, че от един съкилийник Ленин направил Надежда Крупская.

Liverpool, que descanse en paz

Тази сутрин гледах едно клипче как Тадич разпилява Реал М на Бернабеу миналия сезон на ШЛ и ми се стори, че един от коментаторите е Христо Стоичков. После се сетих, че Стоичков едва ли ще ходи да коментира Реал М, нищо, че Реал бяха размазани на собствения си стадион, нашето момче от "Барцилона" и, съответно, мрази Реал и в червата ("Кога стана циганин, кога ти почерня гъза?" както казваше баба), но коментатора наистина много напомняше Кюрда като звучене. Та се разрових в youtube-то да потърся Стоичков като коментатор, нали  за някакви мексиканци работеше, па май за някакъв вестник в Каталония също коментираше (само на английски не го викат да коментира, но такъв е живота, сом таймс люн, сом тайм уин) и първото, което ми излезе, е долното клипче.

Голям коментар на Кюрда, голям - Liverpool, que descanse en paz! Ливърпул, почивай в мир!

Това е след 3:0 за Барселона на Ноу Камп на полуфинала. На реванша обаче ... 

В това отношение нашето момче се доближава плътно до Пеле, и неговите прогнози никога не се сбъдват.