Историята за крушката

Веднъж в Москва вървял някакъв семинар за преподаватели. Сред огромното море от жени се оказали трима мъже, които (естествено) решили да отбележат срещата. Събрали се в стаята на единия и започнали за отбелязват срещата. 

И както запиват изведнъж в полилея изгаря крушката. Те извикали отговорната за смяната баба, тя, от своя страна им сменила крушката, а изгорялата оставила на масата. Преподавателите, вече доста почерпени, седят, минават към фазата "Ти мене уважаваш ли ме?" и в този момент единия, гледайки крушката споделил с останалите, че пъхнеш ли крушката в устата си не можеш да я извадиш обратно. 

Започнал спор с останалите двама преподаватели, един от тях казал "Как е възможно, аз съм кандидат на науките и съвсем отговорно ви заявявам, че каквото пъхнете в устата можете и да го извадите!", след което за демонстрация пъхнал крушката в устата си, а тя заседнала. Дърпали я, въртяли я, по различни начини пробвали, не излиза. И се наложило да ходят в "Бърза помощ".

Хванали си такси, то ги откарало, тримата се строяват пред дежурната сестра и се почват обясненията: "Такъв е случая, мъж с крушка в устата. Какво правим?". Сестрата помислила, че си правят майтап с нея, почнала да ги праща на майната им, но в този момент и показали потърпевшия, след което тя на бегом се отправила да търси дежурния лекар. Той пристига, огледал случая след което с ръба на дланта ударил по мястото, в което долната челюст се съединява с черепа. Устата на физика се отворила много широко, лекарят извадил крушката, но потърпевшия останал с неестествено широко отворена уста. Хирургът обяснил, че това е нормално състояние, просто мускулите първоначално били силно напрегнати, а сега, напротив, отслабени и засега няма изгледи да се съкратят, но след около 2-3 часа може да почне да се пробва да говори. Останалите преподаватели благодарили сърдечно на лекаря и тръгнали да се прибират в хотела. Физикът отпред, останалите двама отзад. Стигнали до хотела, един от останалите двама обаче казал "Не разбирам каква е работата. Пострадалият, без да каже дума му подал крушката, един вид "пробвай". Онзи пробвал, крушката засяда и тримата се връщат обратно в поликлиниката. Пак същата сестра, обясняват и за какво става въпрос, пращат я за лекаря. Тя, леко шокирана, търчи за хирург, той от своя страна дълго се смял, но извадил крушката по познатия начин. Хващат си такси, той оглежда пътниците и пита единствения, който може да говори "Тия какво, дебили ли са?". Преподавателят се засяга на чест, какви дебили, всичките са преподаватели и кандидати на науките, просто единия си пъхна крушка в устата, а не може да се извади". Шофьорът не повярвал, дали му крушката, той, естествено, я пъхнал в устата си и тя, естествено, не излязла обратно.

Обърнали обратно, отиват в поликлиниката. Пак същата медицинска сестра, обясняват и, дълго я успокояват и я пращат за хирург. Идва хирургът, вече почва да ги псува, прави процедурата по изваждането на крушката, след което я чупи в масата с думите "За да не се повтаря повече!".

Сядат в таксито, таксиджията ги кара тримата обратно в хотела, но ги спира КАТ. Катаджията за пръв път вижда такова нещо - трима дебили и някакъв алкохолик в едно такси. Шофьорът се опитва да му обясни с жестове, не успява; единствения говорещ е порядъчно наквасен, но криво-ляво обяснява на контролния орган каква е работата. Последният мълчаливо отива в караулката и там светлината угасва след което катаджията се връща обратно, отваря задната врата и с прави знаци да му направят място. Правят му, той сяда, от устата му се подава края на крушката. Мълчешком пътуват към поликлиниката, намират дежурната сестра (същата), привеждат я от истерия в работно състояние. Тя невярваща на очите си се отправя към кабинета на хирурга, влиза и от вътре се чуват женски писъци.

Вратата се отваря и излиза хирургът с неестествено широко отворена уста ...