Врабчето, което много искаше да стане ястреб

Имало едно време едно врабче. Малко, рошаво и ухилено. Ухилено, щото имало навика да се хили като мутка в нови гащи. Казвало се ... е, как се казвало, да го наречем някак, как да го наречем, абе Росен ще го наречем. Та така, за врабчето Росен говоря. Това врабченце много обичало да чурулика, много обичало да си свирка, но като всички врабчета чуруликало само когато било в безопасност. Когато не било безопасно да си чурулика, врабчето Росен се скривало някъде на майка си в задния двор, покривало се с одеялцето и си и си казвало "Абе аз един ден ще порасна голямо врабче, голямо колкото ястреб, и няма да си трая, когато ми се чурулика, ами ще си чуруликам, когато си искам, и колкото си искам!" 

Врабчето Росен дори един ден станало главен строител на къщички за останалите птички и така насериозно се взело, че дори обявило на останалите птиченца един план "7+7", който трябвало да се изпълни за няколко години и всичко щяло да тръгне по мед и масло или по пух и перушина, сами си избирайте. Времето на тоя план отдавна изтекло, другите птици отдавна забравили за него, щото като всички останали неща, казани от врабчето Росен и това било празни приказки. 

На врабчето Росен дори му се отворил парашута да стане Главен перушан на Републиката, вярно, без да иска, но все пак станал. Когато го избирали един пуяк взел, че казал "Когото и да бяхме посочили, щяхте да го изберете" и това в присъствието на Росен, но Росен не се засегнал, ами само се ухилил като мутка в нови гащи, щото Росен много го бивало да се хили като мутка в нови гащи. В качеството му на Главен перушан от Росен се очаквало да бъде безкомпромисен, честен и неутрален, ама на Росен не му се получило. И да чурулика също не му се получило, въпреки че го турили на най-високото дърво в гората. Или в държавата, все едно. Важното е, че не му се получило. 

Но пък нашия перушан решил, че като Главен перушан на Републиката по-му приляга да бъде ястреб, не врабче. Той честно казано, и на врабче не приличал, по-скоро на колибри мязал, но тъй като по нашите земи колибрита нямало, та затова - врабче. Та решил нашия врабчо да стане ястреб. Ама как? Както вече казах, той нито чуруликал, нито наблюдавал кой как разпределя зрънцата на останалите птици, нито нищо. Живуркал си на най-високото дърво в гората, папкал и слушкал редовно и акал, то нали като папкаш и после акаш. И така 5 години. За 5 години на врабчето Росен не му се чул гласецът. Е, не е баш така, чул му се, но то в случаите, когато се обаждал то повече ставал за смях, отколкото нещо сериозно да го вземат. Ей така веднъж се сетил, че на една дата през една година търчал да търси тапети и да пише плакати, па те останалите пернати много бързо го сметнали и го изчислили, че си измисля. Друг път пък се сетил, че едно време строил къщички за птиченца и тръгнал из гората с фибран и шпакловка да агитира птичките за съветска власт и да им обяснява какъв благодат ще бъде, като си санират цялата гора. Те птичките не били много наясно каква благодат ги очаква, но за 5 години нито гората санирали, нито благодатта пристигнала, пък и санирането на гората излязло много скъпо, по-скъпо от друг път, но Росенчо по стар навик да не мислите, че чуруликал по темата?

Минало се време, дошъл момента Росенчо да решава дали ще остане на Големия бор (онуй, най-високото дърво в гората и държавата) или ще пикира на някъде, и докато той драматично и театрално мислел и обмислял Големия пуяк взел, че взел вместо него решение. И решил да замени врабчето Росен с една патка, ама за това друг път. Та Росенчо все пак си преровил джобовете за някакво останало достойнство, вирнал гребен (ако имат гребен врабчетата) и си тръгнал от Големия бор.

Така.

И така, както си тръгнал от Големия бор изведнъж Росенчо се сетил, че и той глас има, че и той да чурулика може! "Брех, да му се невиди, що си траях досега?" запитал се Росенчо и почнал да чурулика. Сетил се, че се чуруликане може и да стане ястреб. То верно, 5 години ей така ги проспал, ама по-добре късно, отколкото никога. А то има и една друга приказка, за акъл и мензис, ако не ти дойдат до 30 години, не ги чакай изобщо, та Росенчо второто принципно не го чакал, нищо, че бил бая муткоподобен, ама за първото ... С две думи, наперил се нашия врабец, накокошинил се, наострил едно око, като петле и почнал да чурулика за щяло и нещяло. Да го раздава ястреб. 

Е, и това не му се получавало като хората. От една страна, то хубаво чуруликал, ама хората 5 години не го чули веднъж поне да изписука, или по-точно, той само писукал, не му чули гласеца, изведнъж пристига ми оня ми ти перушан, ама един строг, ама един стоманен, като американския орел от герба им и почва да обяснява как той отдавна бил казал, как единственото спасение е в еди кое си, и въобще, без него сме за никъде, а той казвал фундаментални истини за живота. Пък той, Роско, каквото и да станело, той едно си знаел, едно си баел - Русия, и колко била лоша Русията, и как само се мешала в делата на другите държавици, все за Русия чуруликал, все Русия му била в човката и все Русия му била виновна. Е, покрай Русия и други идеи имал, всичките на принципа "Другари, дайте да дадем!" и все дни такива златни, безценни, съдържащи в себе си разковничето за добрия живот в обозримо бъдеще. Все подобни на ония за санирането и 7+7, много въздух под голямо налягане.

Зачуруликало нашето врабче и се оказало без 5 минути ястреб!