Неравната битка

Година след епичната битка днес водих втора серия с Гугъл пакета.

Не знам какво точно се разсърди бай Тръмп на Китай, то, дето каза адмирал генерал Аладин, Америка е построена от негрите и принадлежи на китайците, то толко кредити са им наляли, че ако си ги поискат утре сигурно бай Байдън ще дърпа шалтера, но да не се отплесвам.

Първата лампичка ми светна преди 3-4 дни, когато на тати Пинцесата ревна, че и няма приказките на телефона (тя ползва стария ми Хуавей, който е отпреди бай Тръмп да се сдърпа с китайците и който нямаше проблеми с Гугъл пакета). Позачудих се, ама после реших, че нещо ъпдейтите на телефона са му дошли в повече, той си е старичък, паметта му е ограничена, та нормално да изчезнат приложенията.

После обаче решавам да си инсталирам Гугъл Пей, да си плащам с телефона чат-пат. Следва проверка за сигурност от страна на Гугъл Стор, и опааааааааааа - вашият телефон не е сертифициран за Гугъл.

Ми не е бе, ваш`та мама, нали се скарахте с китайците. 

Аре почвам горната операция отначало, ама нъцки, не става, софтуера на телефона е ъпдейтнат много висока версия, трябва да връщам на по-долна версия. 

Е да де, ама като не знам как?

Как, как, аре почвам да ровя по форуми, по клипове (в youtube има доста добър набор от клипчета, които обясняват как се решават и двата проблема, и с даунгрейда, и с инсталирането на Гугъл пакета). Аз някакси се изхитрих да комбинирам инфото от клипчето за даунгрейда със съветите на моите приятели от mobility.bg, но в крайна сметка успях за около час да се справя с всичко. Имаше и вариант с едно приложение, през него да се изтегли целия набор на Гугъл пакета, ама нещо не ми хареса, много дърводелски ми стоеше. Та си заложих на по-сигурното, викам си, ще се боря, ама ще се справя. Върнах до първичната версия на фирмуера, после почнах едно по едно инсталацията на приложенията, накрая инсталацията и тръгването на Гугъл Плей не стана като по вода както преди година, но все пак стана.

И сега си знам, няма да плащам с телефона си.

Суровата сила на гравитацията

 Гравитацията не прощава на никого.

Да знаеш кога да спреш

Леда Тасева едно време, в "Да обичаш на инат" викаше на героя на Велко Кънев (Радо Пешев) "Не искам да остарея! Няма да остарея!" и се оплакваше, че висяла 4 часа на стоп и и спрял само един "дедик". С други думи, лирическата героиня беше открила топлата вода, че всяко си има времето, а нейното е отлетяло. Ние тоя филм сме го гледали, ма баба Мадона няма как да е. Иначе нямаше да се излага като пенсионирана гювендия на селски събор оня ден по американската телевизия.

Ма била много секси - била си друг път, едно време, пък и то твоето секси е бая относитетло - циците ти бяха безформени, краката ти са къси и тазът ти е бая широк. То да се изтипосаш дибидюс гола във видеоклип или да имитираш секс не те прави нито много оригинален, нито много скандален, нито гениален творец. Прави те комплексирано лайно, па било то и в Америка. Но докато си на 20-30 и молива ти пада номера минава, ама цял живот с един и същи номер ли ще минаваш?
Пък и то да имаш да покажеш нещо, дето не си го показвала досега, да е интересно, ама то пусто, хем и другите жени имат същото, хем и твоето не го виждаме за пръв път. Пък и да се плъзнеш по бюрото на водещия все едно слизаш от пилона когато си на 63 не е върха на еротиката. Задникът на 63-годишната Мадона не е като задника на 23-годишната Мадона, има голяма целулитна разлика. Иначе у инстаграм можеш да пишеш и да бришеш, да триеш и филтрираш, ама годините ти ги знаем, а за килограмите се досещаме.
Просто трябва да знаеш кога да спреш. Виж, Лурдес-Мария да го направи тоя номер с бюрото и гащите разбирам, ама баба ти Мадона вече ми идва в повече.

Медалите

 За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие. 
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал". 

Ай да видим!

Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.

Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.

Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.

Доставка на пица

 Пицата дойде

Така се прави

 Досега бях абонат на НЕТ 1 и бях много доволен от услугата - интернет и телевизия. На месец ми струваше около 22 лв, отделно интернетът беше адски бърз и не съм имал проблеми с връзката. Но, за мое съжаление, първо НЕТ 1 бяха закупени от Виваком преди около месец, и второ - вкъщи правихме ремонт и в следствие на ремонта минахме на интерактивна телевизия. И нея щях да си я поръчам от НЕТ 1, но докато станат нещата Виваком ме изпревариха и когато стигнах до окабеляване и свързване трябваше да преговарям с вивакомците. 

Та така, отиваме с Малкото Кате в офис на Виваком, така и така, абонати сме на НЕТ 1, искаме да сменим плана си (има опция да ти предоставят същата услуга, каквато досега си ползвал от НЕТ 1, просто плащаш за нея на Виваком) и да имаме интерактивна телевизия, от другата страна служителката е много любезна, толкова канали, такъв трафик с такава скорост, едно устройство, едно приложение, останалото се плаща, ще ви струва малко над 30 лв. Казваме добре, стискаме си ръцете, девойката печата договори, подпишете тук, подпишете там, готово.

- Кога ще дойде да ни окабели ваш служител? 

 Ами кога ви е удобно? 

- Петък, става ли? 

- Става, записвам петък, между 8 и 12 сутринта, те ще ви се обадят половин час преди да са на адреса.

Добре, в петък съм се строил в две редици, към 9:30 ми звъни телефона, техника пристига около 11, почва да рови по кутиите на Виваком, след около 15-20 минути ми звъни на вратата и казва "Няма да стане днес". 

- Що бе?

- Абе и двете кутии са пълни, трябва да се постави нова кутия, да се тегли кабел от нея, че от тия двете много трудно ще стане. 

- Добре, кога ще ме вържете? 

- Ами то кутиите ги поставя външна фирма, аз ще предам в офиса, от там вече те поемат.

Така, минават събота и неделя, минава и понеделника и аз във вторник по някое време се присещам, че никой от Виваком не се е свързал с мен да се разберем кога ще ме свържат, звъня им аз, така и така, обяснявам им случая, от отстрещната страна се отнасят с разбиране, обещават да проверят и да ми върнат обаждане, но ме предупреждават, че тая с външните фирми, дето слагат кутиите е много тегава работа, щото те били много заети и там бавно ставали нещата. 

Минават още два дни, аз в четвъртъка бях отпуска, че имах една работа да си свърша и следобеда ми беше свободен, та решавам да отскоча до офиса на Виваком в Ринг мола, да видя какво става с моето свързване. Отивам, добър ден - добър ден, с какво мога да ви помогна? - Така и така, трябва да ме вържете, договор имам, чакам да дойде външна фирма да ви инсталира нова кутия (щото вероятно трябва лицензирана площадка като за атомна централа), четири дни вече никой не се обажда, аз съм този, който ви търси, та ме интересува до Нова година ще станат ли нещата? Девойката не губи самообладание, сега ще проверя, проверява - ми то, господине, нещо са се загубили по трасето нещата, но работим по въпроса, ще ви потърсим в най-скоро време.

Така ли? Кръгом, от другата страна на етажа е офиса на А1. 

- За колко време ще ме вържете?

- За два дни.

- Сигурни ли сте? Подписваме договор и след два дни е дошъл техник, сложил си е кутията, прекарал ми е кабел и имам сигнал в телевизора и рутера?

- Да, работим и в събота. Като подпишете договор ще получите смс, в него вече можете да си договорите удобен за вас ден и час.

Пак кръгом, в офиса на Виваком. Там пък девойката, дето ме обслужваше допреди малко очевидно е в почивка, нейна колежка: - С какво мога да ви помогна? 

- Ми да прекратим едно договорче.

- Ама защо?

- Абе дълго е за обяснение, ей там колежката ви, като се върне от паузата си ще ви обясни.

Раз, два, прекратихме договора, връщам се в А1, подписвам, докато изляза от мола и се кача в колата получавам смс, часът е за другия ден, но не става (на работа съм), първата възможност е след 5 дни, в сряда. ОК, пиша се хоум офис и чакам. Първо, във вторник ми пратиха смс с напомняне, че на другия ден ще бъда посетен от техен техник между 15:30 и 17:30. Второ, във въпросната сряда техникът ми звънна около 11 с въпрос може ли да мине по-рано, че има един адрес близо до моя и после съм аз. Няма проблем, заповядай, човекът пристигна към 12:30, започна работа, за около час беше готов. Имах сигнал в телевизора, пусна ми и интернет, айде довиждане.

Ся, А1 са ми дали достатъчно поводи да ги псувам, но в случая реагираха много бързо и професионално за разлика от бившето БТК, което вероятно живее със заблудата, че абонатите на НЕТ 1 им се полагат по право и преминават към тях априори, като крепостни селяни в Средновековието. 

Сривът на Фейсбук

 След вчерашния срив на Фейсбук реших да се държа абсолютно нормално, все едно нищо не се е случило. Реших да правя ежедневните си неща извън мрежата, все едно Фейсбук има. 

Сутринта взех със себе си един албум със снимки и го показах на непознати хора в метрото с молба да кажат коя снимка най-много им харесва. Докато те разглеждаха албума се обърнах към двете жени, които седяха срещу мен и направих няколко коментара на разговора им. Когато излязох от метрото се обърнах към няколко непознати за мен с покана да станем приятели. Дори вече имам последователи - двама санитари и един полицай, но все пак е някакво начало.

It's on Zlatan

Редя си се, значи, на опашка в "Билла", държа в себе си една кола без захар 1л и едни пуканки за микровълнова. Пред мен един юнак с пълна кошница: две замразени пици, 4 кена "Загорка", отделно 2л пластмаса пак "Загорка", два мега-пакета чипс, две консерви риба-тон "Клевър" (баш пък "Клевър" ли намери?), бутилка бяло вино и разни други нещица, които не успях да видя. Касиерката му смята сметката, 49 лв и стотинки.

Пичът стиска 45 лв, очевидно някъде е развалил 50 лв банкнота и или не си е направил добре сметката, или е мислил, че има 50 лв нацяло. Както и да е, беше принуден да върне нещо, какво, какво ще връша - едната пица (то аз бих върнал и двете, замразена пица от "Билла", ама айде), свали малко над 4 лв от сметката, стигнаха му парите, плати си и почна да си ги прибира. 

И тук дойде момента на Златан - 4 лв, къде не съм ги дал, пък момченцето хем си брои стотинките в случая, хем очевидно нещо планира с гаджето си (две замразени пици, бяло вино, бира, два пакета чипс, на романтика отива ситуацията). Чука ми касиерката пуканките и колата, няма и 5 лв, казвам и: "Дай му пицата на момчето, аз плащам", тя я маркира, онзи си загуби граматиката, като се юрна да ми благодари  (не беше българин, май нещо французин беше, те са такива отвеяни).

Така де, ще пропуснеш мача - Златан черпи!

Познанствата

 Имам един братовчед, по-голям е от мене, изживява се като известен софийски бохем. Казано на по-простонароден език, гъзар си беше, гъзар си остана. Няма да се впускам в подробности какво ме кара да имам такова мнение за него, друга ми е целта на поста.

Братовчед ми, за да подчертае колко е известен, в страницата си във фейса редовно пуска снимки с разни знаменитости от роден и международен мащаб - Мария Илиева, Ники Кънчев, Орлин Павлов, Тодор Славков (то па с него май само аз нямам снимка), че дори и Уесли Снайпс (с него започва и свършва международния мащаб). Работата е там, че братовчеда яко пълни стената си с тези снимки, дори цял албум си е направил и го е озаглавил "Моите знаменити приятели - и те са хора като нас", но съм забелязал, че нито една от познатите му знаменитости не е постнала снимка с него на нейната стена. Сами си правете изводите кой кого познава и кой на кого е приятел. И кой колко е известен. Едно време покойният палячо Жорж Ганчев във всяко свое интервю не пропускаше да спомене някое известно име, или не толкова известно име, обаче на някаква възлова позиция в САЩ, Великобритания, ЕС, въобще, голяма клечка, с която той си е бъбрил приятелски преди 15 години на някое матине или пък е правил бизнес преди 20, между две фехтования с рапирата и шпагата. Пък ти върви проверявай съществува ли такъв човек, има ли такъв пост, тоя човек въобще подозира ли за съществуването на България и Жоржи в частност? Покрай Жоржи дори разбрах, че това си има име в средите на поведенческата психология, но не помня как го наричаха.

В подобна ситуация е Петърчо Москов. И 20 пъти да избираме Народно събрание тази година, Петърчо повече от 5000 гласа няма да вземе, което означава че освен собствените му кандидати и роднините им никой друг на гласува за него, което обаче не му прече да се коалира с все по-възвишени цели и все по-мащабни планове за спасението на България. Последните му напъни са да се коалира с Цецо Полицая, друг титан на мисълта и стратегиите, но използвайки вълната на обществения интерес в момента Петърчо решава да се отърка у Кирил Петков и Асен Василев: "Аз ги познавам, добри момчета са ..." 

Въпросът, който няма как да не ми се завърти в главата е: А те тебе познават ли те?

Уходили мы из Крыма

Уходили мы из Крыма

Среди дыма и огня;

Я с кормы все время мимо

В своего стрелял коня.

А он плыл, изнемогая,

За высокою кормой,

Всё не веря, всё не зная,

Что прощается со мной.

Сколько раз одной могилы

Ожидали мы в бою!

Конь всё плыл, теряя силы,

Веря в преданность мою.

Мой денщик стрелял не мимо —

Покраснела чуть вода...

Уходящий берег Крыма

Я запомнил навсегда.

Достъп до обекта

 Некои съображения:

• Защо не всички работници са с работно облекло? В началото ясно се вижда един юнак по потник, до него някакъв с мръсна жълта фланелка.

• Защо работниците не носят лични предпазни средства - обувки, ръкавици, каски, жилетки, очила?

• Във видеото се виждат неработеща пътно-строителна техника. Някой държи ли сметка на изпълнителя и подизпълнителите за сроковете на изпълнение?

• В качеството си на какъв Бойко Борисов проверява обекта?

• В качеството си на какъв Бойко Борисов си позволява да шофира по път, който е в ремонт/строителство и очевидно е затворен за движение за МПС? Има ли съответната пътна сигнализация преди участъка, който се строи, която да отклонява движението по обходен маршрут?

• Откога е разрешено шофирането в насрещното движение в България, дори и по магистрала, която не е официално пусната в експлоатация?

• Разрешено ли е на обикновени граждани и данъкоплатци да ползват магистрала/пътища, която не официално отворена за експлоатация? Ако това е нарушение, няма ли законови санкции за него?

• Ще доживеем ли някой да го глоби тоя простак на основа на нарушение, обявено от самия него?

• Какъв е пропусквателния режим на този строителен обект, всеки ли може да влезе в него да проверява докъде са стигнали строителните работи, всеки ли може да снима?

Не, няма, не, няма

 Дълги години не ядях шкембе-чорба. Просташко ми беше. Случвало ми се е от дъжд на вятър да си поръчам, и то ако няма кой знае каква алтернатива. Докато бях на Пречиствателната във Враца съм си вземал чат-пат в Мазното, ма те го правеха много хубаво. Въпреки че много уважавам Ъпсурт, техния хит "Бира и шкембе" никога не съм го прилагал на практика, а май съм се минал.

   

В последните седмици обаче на обед си жулвам едно шкембенце, с оцет и чесъ и повечко люто. Бива, даже като се подлютя може и още една порция да омета. 

Да не пропусна и tibute на братя Кулинови, също много спомогна за преобръщането на кулинарните ми вкусове.

 

Храната в Румъния

 Когато се съберем с Каюс и Отилия пада голямо освинване. Иначе пазим диети, хранителни режими, това не ядем, онова не ядем, обаче с тия двамата няма лабаво. И много се пие де, но за това друг път.

Специално за храната в Румъния няма да се разпростирам надълго и нашироко, първо защото блогът ми не е кулинарен, второ не сме яли нещо кой знае какво засукано и трето - не става въпрос за нещо, което да го нямаме и у нас.

Но пък има няколко неща, които искам да споделя тук:

Домашен кашквал, който се продава масово в Румъния. Виждате няколко вида кашкавал, меда на

заден план е отделно.

Мамалига със сметана и настърган кашкавал. Няма нищо общо с качамака, който правеха едно време мама и комшийките

Вайс-вурст с мармалад, от сватбата на Отилия и Каюс. Храната беше в баварски стил.

На сутринта ни поднесоха супа, сготвена от остатъците от вечерята. Една от най-вкусните, които съм ял.

Месото имаше за гарнитура зеле, това специално пак беше в баварски стил, сладко.

А това беше някаква супа, аха да е като шкембе, ама не съвсем.

Свински ребра

Пак павилион за сирене и за домашни колбаси, този път в Сибиу

И скара ядат румънците, не е като да не я обичат

И пак сирене в Сибиу

Една доста странна на вкус бира, полска, с вкус на малина

А това беше вечеря в Бран, градът на Дракула - шарено месце с чипс. Вкусно и калорично. Повече ми хареса поднасянето на дървена дъска.

Десертът в същия ресторант, щрудел - беше много вкусен.

Бобена супа, с парчета наденица в нея. Не сме единствените на Балканите, открили комбинацията на боб с наденица, но в супа я виждам за пръв път

Вино от Отел. Не е кой знае какво, но е ароматно и цветът му е особен. Дядо държеше един ред отел за аромат във виното, но тия тук направо си правят вино от него.

И една от изненадите от последното ни гостуване - пак мамалига, ама с кашкавал, сметана, пръжки и парчета наденица. Уникално вкусно, на пък пада много тежко в стомаха и надува много яко

Една от най-големите екзотики, които съм ял въобще - бургер като бургер, но месото е от зубър.

По-голям размер

Онова усещане, когато правите секс в пробната и тя поиска по-голям размер...

Еволюцията започна

 Еволюцията на педерастиите вече започна.

Първо се бореха хомосексуализмът да не е престъпление. После взеха да се обиждат, като им кажеш "педерас", обидно било, трябвало гей да им викаме. След това еволюираха в гей-общност/queer-общество, ЛГБТ -общност, след това  съкращението стана ЛГБТИ и накрая се спряха на ЛГБТИ+. От особена важност за правата им се оказа правото да си организират парад на педерастията веднъж годишно.

Борбата за правата на педерасите стана малко циганска работа - ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката до лакътя. До вчера се страхуваха да не ги арестуват милиционерите, днес вече раздават брошури по фирмите със съвети към работодателите какви стъпки да предприемат ако случайно някой от работниците и служители им, ставайки сутрин за работа не се е определил днес мъж ли се чувства или жена? До вчера не смееха да си сложат една обица на ухото, днес вече обсъждат защо да не може да сключват бракове помежду си и откъде-накъде да не могат да осиновяват деца? Американците имат такава поговорка: "Дай на негъра един аршин, ще ти вземе цял топ". Нашите педераси откъде да гледат, нали парите им идват основно от западните фондации. 

Та както и друг път съм споменувал в блога си, това което днес е незаконно или неморално утре ще стане законно, вдругиден морално и след седмица ще го приемаме за нормално. Защо да е законно и нормално да отглеждаш животно в двора си и да го изядеш накрая, а да е незаконно да правиш секс с него? Ма нямало съгласие на отсрещната страна - то па като го колиш за Коледа като че има! Един зоофил, стига да му разрешат да си съжителства мирно и тихо с козичката или прасенцето или каквото там животно си е харесал, такива условия може да му даде, то хора няма да има да живеят така. Защо трябва да го ограничаваме, ще си съжителстват заедно до дълбока старост? А пък и след дълбоката старост може, то и некрофили има, що да им пречим на тях? Защо излагането на мумифицирани трупове в музеи да е нещо нормално, а правенето на секс с тях да не е?

Ще каже някой сега, глупости пише тоя, аман вече! Ама не са глупости, ето ги тук, женицата си го казва, педофилията е нещо нормално. Верно, това в Белгия, която е известна с педофилите си и с Елио ди Рупо, с какво друго да е известна Белгия, но това, което днес е нормално там утре ще се привнесе и унас. Вижте гей-парадите, вижте гей-браковете, вижте осиновяванията - въпрос на време е. Днес е педофилията, утре ще е нещо друго, вдругиден наистина ще почнат да ни вземат децата и да ги отглеждат като полово неопределени до 18 годишна възраст. Въпрос на еволюция.

Двубой

 Ние сплетохме здраво ръце,

с тебе се счепкахме здраво.

Кръв капе от мойто сърце,

грохнал си ти. Тогава? —

Един ще бъде повален,

един ще бъде победен —

и победеният си ти

 

Пътуване: Теснолинейката

Локомотивът, правен в завода в Решица.

Нашите приятели ни бяха приготвили пътуване с влак, с нещо като теснолинейка. С парен локомотив, ретро вагони. Ние се уредихме в едно отделение в предната част на вагона, само за нас. Зад нас в салона беше голяма навалица, а както разбрахме от Отилия, имаше голяма част от Румънска Молдова, пък те там били по-прости от останалата част на Румъния. 

Самото пътуване не беше кой знае какво, освен че трая около 2 часа в едната посока. Успяхме да си поговорим, да подремнем, да разгледаме ландшафта, да почета. По линията имаше 4 спирки, на втората имаше fast food с местни специалитети - лангош, което както и да го въртим, си е мекица, унгарска мекица. С бира върви добре, пълнежът е от кашкавал и сирене. Това му е хубавото обаче, ядеш местна храна, не са хамбургери, пици или друг традиционен fast food. У нас навсякъде са кебапчетата и кюфтетата, друго няма. Или рядко има.

Накрая на пътуването, на последната гара Вишу де Сус вече си беше голямото ядене - мешана скара, 2 наденици, 2 кебапчета и пържола. С изключение на пържолата, другото не ставаше за ядене, лангоша на междинната спирка беше по-добро попадение.

Самият влак си е пуф-паф с помощта на дървени въглища. Ретро-вагоните яко друсаха, не им бяха много читави ресьорите. Поне се отваряха прозорците, имаше и открити вагони, но за тях не можахме да хванем ред. Отилия ни обясни, че от Моканица, първата гара, има 4 влака за деня, в интервала межде 8:30 и 10:00 сутринта, но записването ставало по интернет седмици предварително. Има и нещо като фолклорна програма на последната гара, но не е нещо особено. Нашите молдовски спътници се включиха много активно в танците, бяха една група от ОФ-баби, много активни и забележими. Имаше и много млади хора, една фотографка, която постоянно снимаше и постоянно ми влизаше в кадър, но това да ми е проблема. 

Спирка за зареждане на локомотива и за дегустация на лангош.

Абе готино беше, разнообразихме се.

Билети като едновремешните на БДЖ

Локомотив на гарата, направен за разглеждане

Време за раздяла

Това е моята първа кола.

Всъщност, беше.

Шкода Фелиция, от 1996 година. Бензин, 1,3, с газова уредба. Харчеше много малко, 5,7 на бензин, около 6-7 л на газ. Икономична, непретенциозна.

Купих я с парите, спестени от първия ми гурбет в Италия, 2 000 евра. Много път съм видял с нея - купих я на 82 000 през 2004, 2009 я дадох на тате да я продава когато беше на 170 0000. Ползвал съм я като служебна, после се научих да не го правя. За 5 години ми създаде проблем на пътя само веднъж, в Димитровград, но го оправих на място. С нея се ожених, с нея пътувахме с Малкото Кате напред-назад из България в началото, и Симеончо возехме. Ма няма климатик, ма няма ел. стъкла и ел.огледала, голяма работа - нали вози. Един минус имаше, ръждясваше яко. И в Чехия като бях преди години, като се разговорих с колегите за коли и им споменах, че имам Фелиция и всички едно казваха: страхотен двигател, много икономичен, но много ръждясват.

После си купих Фабията, а сега карам Октавия. Фелицията я дадох на тате - първо да я продава, после да я кара до село и обратно. Ама започна да дава проблеми, едно се развали, таман го оправиш и друго се обади - то не бяха помпи, акумулатори, радиатори. На 25 години е все пак. Ръждяса съвсем, грохна, остаря.

Дойде време да се разделяме.

Интервютата, които ще ни липсват

Ще мине време, ще минат години и един ден ще си спомним за безкрайно тъпите монолози на Бойко Борисов. По всички въпроси и на всякакви теми.

Ще си спомним, защото по бай Тошово време нямаше интернет, нямаше live stream във фейсбук, нямаше Севда ТВ, но пък имаше цензури и редактори, които внимаваха Първия партиен и държавен ръководител да не се изложи. Излагациите на другаря Живков се брояха на пръстите на ръцете и се разнасяха апокрифно из държавата, от уста на уста.

Излагациите на Тъпанаря от Банкя чет нямат. То като се почне от о бозе почившия му дядо, та се мине през филията с мас и захар, гуменките и топката, та се свърши до монолозите от джипката и фейсбук пресконференциите от кухнята в Банкя, където цялото Политбюро на ГЕРБ, строено в две редици му слушаше глупостите. И аз доста съм го коментирал и в блога си, и на друго място, където съм автор. Коментирах, коментирах, па спрях - то може ли да обхванеш необятното, простотията Бойкова можеш ли да я обхванеш, да я обясниш, да му стане ясно на самия него какви глупости ръси и какъв простак е?

Телешките пържолки за кучето, намерило тялото на убитото момиче в Перник помните ли?

А ритането на топка в работно време?

За изтеклите записи за чуждите премиери, дето ги е е*ал с 200?

Но пък в началото всичко беше розово. Интервюта за мъжката библия "Плейбой". Гостувания на Кеворкян във "Всяка неделя" и псевдо-философстване. И при Слави, и то не веднъж. За Иван и Андрей да не споменавам, и там беше в началото.

Бойко.

Ще ни липсват тези интервюта един ден, тези монолози, ще ни липсват ...

Пътуване: Салина Турда

 Салина Турда е мина за каменна сол в Румъния, експлоатирана още от ранното Средновековие и особено активно във времената на Австро-унгарската империя, когато Трансилвания е била част от империята. Аз за пръв път влизам в такава мина, в мина въобще и трябва да си призная, бая са се постарали румънците. Паркингът пред мината е огромен, вътре работят климатици, има и асансьори за двете нива в галериите (за асансьорите яко се редиш на опашка, поне 20 мин чакане), има и осветление. На едно от нивата (галерия Франц-Йосиф) е направен и детски кът, на второто ниво (галерия Мария-Тереза) пък има подземно езеро, вкарали са малко лодки и може да си направиш водна разходка.

Стените са от сол, и заради изпаренията и влагата от човешкото присъствие климатиците работят на макс, за да намалят конденза. Иначе е впечатляващо да се видят слоевете каменна сол, натрупвани с векове и после изкопани, и съответно изядени през вековете. Освен асансьорите има и стълбища, от галерията Франц-Йосиф до повърхността са 13 етажа, изкачват се за около 5-6 минути без да си дава зор човек. На всеки етаж има и годината, когато съответния слой е бил достигнат или е бил започнат, не разбрах много добре, но се вижда как колкото по-надолу слизаш, толкова по-малка е разликата между слоевете в години.

Навсякъде е осветено, направо не можах да повярвам каква атракция са направили румънците от една проста мина за каменна сол. А солта, както всички добре знаем, в Средновековието е била една от най-търсените стоки, не случайно в английския език думата заплата (sallary) има корен от думата за сол. Нашите приятели Каюс и Отилия бяха много горди с наличието на тази мина на тяхна територия, един вид "Едно време ние сме снабдявали цяла Европа със сол". Не че имат някаква особена заслуга за географското положение на мината, нито за нейната експлоатация - в крайна сметка, едно време е била австро-унгарска мина, но работниците да били румънци, ако това е някаква заслуга.

Не съм геолог и не мога да тълкувам геоложките слоеве на солта, но е видно натрупването им през вековете и би било доста интересно, ако някой може да каже на какво се дължат различните дебелини, различните форми на слоевете, техните шарки. 

Ето това сме ние в мината

За България знам, че имахме мини за каменна сол в Родопите, поне така ме учиха в четвърти клас, но такова нещо като Салина Турда нямаме, определено румънците са ни изпреварили с нея.

Наред с геоложките слоеве е видно и подземното
езеро в галерията Мария-Тереза

Дървените рамки са пълни с графити. Основните гострумънцитеи, освен румънците, са
унгарци и сърби.

Докато чакате за асансьора нагоре може да се поразходите по стълбите. Катеренето
на стъпалата е доста полезно, като се има обилните количества храна, които поръчват Каюс
и Отилия.Снимката я направих от 10-11 етаж от общо 13. Катето и Отилия почти не
са мръднали от мястото, където ги оставих.

Естествено, има и музей на миньорския инвентар.