Поради валежите тия дни пътувам с метрото. От Дървеница до стадиона, 5 спирки, 10 минути. Голям кеф! А бе кеф, ама не съвсем - все пак в България сме.
Метрото го пуснаха на 9 Май. Е, десетина дни по-късно нещо го спряха, че имало авария, токов удар и не знам к`во си. Много скоро бе, казаха някои. Други отвърнаха - нормално е да има аварии, вие не гледайте, че метрото ни е 10 км и работи от десетина дни, добре е, че сега се случи, а не когато съединим двата участъка.
Онзи ден, в неделя, с метрото слязохме до Борисовата градина. Аз, Катето и Симеончето. Дали защото беше неделя, но касиерката, след като ми продаде билета, го скъса като контрола. Това се повтори и вчера, и днес. Апаратите вече не работят! Изключени са!
А днес бях направо изумен, когато видях на станцията на стадиона огромна локва пред ескалатора и капеща от тавана вода. Боже, колко калпаво се строи, не е истина. И съм много любопитен кой го е строил, колко му е платено, ще се върне ли да си ремонтира стореното? А най-вече - къде е кмета, да се повози отново в метрото.
Преди време взех клиенти на фирмата от Летище София до офиса. Нееднократно. Нямате си представа как изумено гледат апаратите за магнитни карти и юнакът, късащ квитанции пред тях.
С ето такива неща се излагаме, от тук се започва. Или, с други думи - пак сме минали метър някъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!