Бал

Току що отминаха абитурентските балове. Като всяка година, и тази имаше съзтезание по пищност, надпревара по потрошени пари, лъскави костюми и рокли, гримове и прически за една - единствена вечер за стотици левове (криза ли?), яки купони у дома и по ресторантите, пиене на корем.

Аз не мога да разбера някои неща. Първо, откъде се взе това неистово броене до 12. Да бях на стадиона, разбирам. Левскарите броят до 7, за да дразнят чорбарите, броят до 8 за да дразнят буферчетата; от агитката на Литекс също броят до 8 на чорбарите. Защо невръстното поколение така усърдно и упорито брои до 12, не мога да разбера. От някакво омразно тегло ли се отървават, от някакво наказание, присъда, от затвор ли излизат, що ли? Навремето в казармата си правехме службомер - един си пробиваше всеки месец дупка на колана, друг зачертаваше всеки ден от календарчето в джоба си, трети събираше всеки месец някакво списание, четвърти написа един месец преди уволнението числата от 1 до 30 на една лента и всяка вечер отрязваше по едно, пети нещо друго измисли. Но това имаше смисъл, в казармата си вкаран не по свое желание и от стоенето там файдата не е кой-знае каква. И всичко това на фона на изтърканата фраза, че "българинът дава мило и драго да изучи децата си"!

Всъщност колко е дал българинът от милото и драгото си се вижда малко преди и малко след баловете. По време на матурите и по време на кандидатстудентските изпити. Когато масовият бал е 2,00. Или, казано по математически, limes от 2, когато функцията клони към две откъм горната страна. То оставаше да клони от ляво, но нищо, и това може да видим скоро. При 60 % двойки на матурите едва ли някой от броящите до 12 знае въобще за какво става дума в горното изречение. Да не говорим за риалити шоуто на Славчо "Бягство към победата", където основната гордост на две от участничките са нулевите им познания по математика, географската им неосведоменост и липсата на всякакви исторически познания (например, къде е убит Ботев). Е, обаче какви работи правят в леглото, ехааааааааа ...То си е повод за гордост, няма какво да се лъжем! Ако за това даваха висше образование, досега две да са взели и за трето да питат.

В едно и също време купища учители се напъват да обясняват как много са ни умни и талантливи децата, докато останалата част от учителското съсловие е на противоположното мнение, защото те проверяват работите в университетите. Министърът намалява часовете по български за сметка на чуждите езици, и накрая абитурентите и български, и английски не знаят. Децата намаляват от година на година, но университетите не намаляват, а напротив, увеличават приема на студенти. Материалната база се подменя с темповете на растеж на коралите, университетските преподаватели си имат собствен, страничен бизнес и ходенето на работа в университетите им е повече хоби. Самите учители пишат тройки на поразия, а в повечето училища системата "слаб 4" действа от години. По простата причина, че са необходими ученици за да има учители, а като изключиш един -двама за лош успех, с тях ще си тръгнат още 3-4, а от клас 23 души това си е 1/4. И въобще, толкова ли не се намери един учител, един единствен, който да им обясни на младежите и девойките, че е по-важен вторият бал, а не първият. Че вторият бал дава билет за живота, а първият е просто една суетна вечер, в която все по-често главните герои приличат на поп-фолк звезди. 

Еднократно за някои, за цял живот за другите.