Дипломацията на калориите и подкованата жаба

Странно нещо са навиците, не смятате ли? А някои навици не се променят, няма сила за тях, няма открити бронебойни патрони за това.
Навремето имаше един виц (напоследък с доста вицове започвам), че като пръднат в Москва, в София се насираме. Този виц, в допълнение с поговорката "Видяла жабата, че подковали вола, и тя вдигнала крак" показва новите тенденции в българската дипломация.
Не виждате връзката ли?
Връзката е в реакцията на българският премиер - пожарникар Бойко Борисов от далечна Япония на новината за терористичния акт в Москва. 

"Ние разчитаме на балансираната ни външна политика - с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България, на всеки ъгъл има дюнер", каза Борисов.

"Надяваме се в това отношение да го отчитат хората, които взимат тези решения за подобни актове; когато те ги взимат централизирано, се наблюдава и поведението на дадени държави. Затова считам, че България води много добра балансирана и партньорска политика", посочи премиерът.

Това е квинтесенцията, това е солта на дипломацията, това е попадение в десетката от разстояние. А аз си губя времето да отдавам дължимото за усилията на Николай Младенов. Направо да не повярваш колко било просто - вместо да се харчат милиони за системи за сигурност - скенери, обучени кучета, хора, техника, камери за наблюдение, подслушване на потенциални терористи (знаем, че се службите са заети да подслушват всичко друго, но не и престъпниците), връзки с чужди разузнавания и обучения - хоп, отваряме дюнери, арабски ресторанти, ливански фурни, бозаджийници и магазини за наргилета, табла и шафран. 

Как не са се сетили по-рано останалите, не зная. Германия например, там араби дал Господ. В САЩ можеха хем да си спестят 11 Септември (ако приема официалната версия за арабските терористи), хем да дадат мощен тласък на икономиката си с откриването на дюнери на всеки ъгъл и шербетчийници. Очевидно и французите са назад с материала, иначе нямаше да имат онези проблеми с магребиените преди 6-7 години. 

Обаче нашият премиер направо пенсионира тоягата и моркова. Прийомите на британската дипломация от векове се оказаха в запас само с едно махване на ръката, пардон, с една реплика на Бат Бойко. "Дипломацията" на Кисинджър директно отива за претопяване, то това вече не е книга, а похабена хартия. А рециклираната хартия да се използва за дюнерите, за завиване на халва или небет - шекер. Тъй де, що да ходи зян?
Лошото е, че в делегацията не е бил външният министър или поне някой по-начетен (дори Цветанов не е бил там), та да го светне, че бърка понятията. И че атентата в Москва най - вероятно е дело на чеченски бандити, а не на арабски терористи (не че и чеченци нямаме у нас, ама са кът). И намесването, дори само споменаването на арабския свят и палестинците като съпричастни към атентата може да ни докара не само някой атентат за назидание, но и да влоши отношенията ни с арабския свят за втори път след посещението на Филип Димитров в Израел през 1992 г. Да не говорим, че издава неграмотност у говорещия, ама то какво му остава, след като първият му външен министър изпрати Грузия в Близкия Изток. А големите държави може и да имат пропуски в сигурността, но поне имат сигурност - докато у нас и пари няма, и националната сигурност се свежда до екстрадирането на Майкъл Чорни преди 11 години. Емисарите от арабския свят си шетат из Родопа и ни НСС и ДАНС ги плашат, ни дюнерите и бозата на всеки ъгъл ги омилостивяват.
Да не говорим за странното изказване за "...хората, които ги вземат тия решения" - тоя какво си мисли, че някъде в Чечня, Афганистан, Йемен, Судан или където и да е има Министерство на терористичните акции и атентати? И че атентатите се извършват съгласно икономическата изгода на някой терорист?
Сигурно е така, Бойко го казва.

Та така, гърмят в Америка, камикадзета в Русия, ама наш Бойко и той се притеснява - важното е да изглежда разтревожен и загрижен дори в далечна Япония. Видяла жабата, че подковали вола, и тя вдигнала крак. За изтегляне на континтгентите ни от Ирак и Афганистан и дума не се издумва - сигурно и там сме отворили некой дюнер на ъгъла на казармата от гледна точка на безопасността. А атентата в Кербала що е станал - не че ни мразят иракчаните, не че ни слагат в един кюп с американците, англичаните и останалите дето са им в страната - не, не и не! Просто сме се забавили с отварянето на дюнера. 

Сега сериозно - да пази Господ от такива атентати у нас, но мисля, че случи ли се нещо такова, то си заминава цялата държава. И язък ни тогаз за дюнерите, локума, бозата, небет-шекера, арабските магазини и ресторантите, където можеш да хапнеш пилаф.

Криза е!

I want to know ...

Днес ми е някакво особено - блогва ми се, ама не знам точно за какво. Искам да разбера...

И така се сетих за тая песен, после естествено я намерих в youtube, пускам я цяла сутрин (имам този навик, да въртя една и съща песен до втръсване, само дето не ми втръсва) и се замислих - музиката днес е не океан, ами вселена, само че читавата музика я няма и май трябва да се вкара в Червената книга. Къде останаха музикантите, които сами пишеха музиката си и текстовете си, които свиреха на по няколко инструмента, но обикновено бяха под 10 (а не като Принс, известен още и като "Артиста, известен като Символ", който свиреше на цели 22) и чиято музика беше от истински китари, а не от синтезатори. Къде изчезнаха нормалните клипове, които показваха нормални истории на фона на песента и в които спецефектите не засенчваха Терминатор 2? И където да видиш балет да се кълчи зад изпълнителите беше рядко срещано изключение. Да не споменавам и за цвета на изпълнителите - не съм расист, ама "почерняването" на музиката ме дразни вече.

Както и да е, Форинър са много яка група и тая песен е само една от многото, които имат.

Хубави времена бяха в музикално отношение 80-те години. А музика като тази звучеше на доста места, независимо от мрънкането на разни маргинали за тежестта на тоталитарния режим - все пак се знаеше кои са Форинър. Помня я тази и някои други песни - набили са ми се в главата от ледените пързалки на Септември и стадион Дружба - помни ли ги някой? Пред стадион Дружба дори имаше и паметник на хокеист - какво ли стана с него сега?

Хубави музика беше това. Нямаше разни Бритнита, Риани и прочие избити електрони; Мадона беше едва в началото си и не беше толкова противна, същото важи и за Майкъл Джексън, Елтън Джон и Джордж Майкъл. 

Ех ...

За хората и дупките

Пак ще започна с виц.

По бай Тошово време КАТ-аджия спрял Людмила Живкова  за нарушение и и надупчил талона.

- Какво правиш бе, не виждаш ли кого си спрял? - попитал колегата му.

Катаджията се овладял, взел талона повторно и написал - тая дупка не е дупка.

Тъжното е, че в България 30 години след това нищо не е променено. Дупките не са дупки, черното не е черно и вярваме на тъпана, а не на себе си.

Излизат едни СРС-та (може и да не са СРС-та, а най-обикновено подслушване) и само за две седмици се вижда, не само че "и тия са като ония". И всъщност другарят Брежнев не е последен, а е заел почетното второ място. Тоест, от разговорите между Менда Стоянова и Ваньо Танов се вижда, че няма кадруване и няма опит да се постави начело на митницата в Пловдив наш човек - напротив, тя Менда, видите ли, само се била интересувала от това да се постави човек честен, почтен и морално извисен.

Менда Стоянова гледа строго! 

Ама били му викали Милионера. Ама "три затвора се борят за него". Ех, ама и ние, какво си мислите? Ми тя Менда не кадрува, тя само се интересува.

При  Искра Фидосова пък нещата още по-зле - той нейният човек бил изкарал на изпита 2.90 (две и деветдесет, разбирате ли?! По мое време не изкараш ли 3, не си взел изпита, въобще за какво говорим!). Искрата се скъса да се обяснява, че тя се е обадила постфактум, че всъщност се интересувала и питала какво ставало с конкурса. И това бил млад човек, дето така, на принципа "местен, свестен и известен" местната структура на ГЕРБ била издирила и препоръчала. Къде го търсихте тоя и как пък баш него намерихте? Да не би да сте променили формулата, добавяйки "и задължително тъп!"? За капак Искра Фидосова се усъмни, че разговорите били, видите ли, манипулирани. Щото била казала "ебаси", пък тя такива думи не обичала да ползва, и по принцип се изчервявала. Аз съм склонен да и повярвам, вероятно Фидосова и Танов са си бъбрили за производството на радомирска боза и колко да стои тестото за мекици, че да втаса както трябва. 

Папкай, папкай!

А ми беше адски интересно да гледам как баш след този скандал точно Искра Фидосова чете морал от парламентарната трибуна - как не го е срам, как не го е грях Яне Янев да фалшифицира подписката си с мъртви души?!

Само че сериалът има и продължение - оказа се, че самият Премиер - слънце си е говорил с Ваньо Танов на тема "Митничари, митници и проверки на пивоварни". И ей така, между другото, by the way дето се вика, му казал да ги изкара митничарите от пивоварната. Нищо, че митниците били отнели сертификата на пивоварната. Нищо, че това е нарушение на законите. Нищо, че ако министър - председателят на една държава така нагло нарушава закона, по-вероятно е тази държава да се нарича Косово или Черна гора, а не България. 

Е, Бойко така и не се научи, че без домашно се ходи само веднъж -  иначе не те приемат на сериозно. И така се оплете в приказки в парламента, така се обърка, такъв моряшки възел завърза от обяснения, че и стар морски вълк не мож` го развърза. Той май и той вече се обърка какво е казал и какво не е. Обаче в едно е сигурен - СРС-ата са манипулирани! А, и по навик и президента намеси, дето и той му се бил обаждал, обаче не свършил работа; Бойко обаче е пич, той не е Първанов, ще помогне на приятел, пък ако ще и да не е много редно.

Има си хас да не са манипулирани!

Бойко гледа умно!

Помните ли само как преди година премиерът - пожарникар изпрати едно писмо до главните редактори на всички медии с въпрос: "Оказва ли ви се натиск?". Помните ли какъв беше отговорът? - още преди да са го получили, вкупом и в един глас казаха "Не!".

Т`ва все едно преди 15-16 години Васил Илиев да прати писмо до някой "застрахован" магазин с въпрос "Рекетират ли ви?".

Вероятно са манипулирани. Вероятно са отрязали 2 секунди в началото и 2 в края. И например може да е отрязан и някой по-нелицеприятен за премиера разговор, че токувиж иначе Яне Янев някоя сутрин се събуди в компанията на 3-4 здравеняци, лежали в бобовдолския затвор за изнасилване на едър рогат добитък. Или пък се окаже, че винетките, дето ги печата Цветелина, са най-малкото от това, дето си е взел Бойко от кацата с меда. Всъщност, няма значение какво точно са им манипулирали на тия записи - в момента, в който Бойко спомена от парламентарната трибуна, че има! съмнения за манипулация, веднага стана ясно какъв ще е резултата от проверката. Че как иначе - прокуратурата ги проверява, като поръчва експертиза в съответното звено на МВР, което пък по странно съвпадение се ръководи от министъра на народната милиция, з.м.ф.к.с Цветан Цветанов. Де да го видя тоя, дето ще си ритне трудовата книжка!

И така се стигна до вот-а на доверие днес. Признавам си, много силен ход на Бойко. Единственият възможен. 

Всъщност, с подобна опозиция в лицето на Станишев, това е напълно достатъчно. При положение, че имаш такъв скандал и на тепсия ти поднасят оставката най-малко на Танов и Цветанов и ти да си бъркаш в носа и да говориш глупости пред камерите - очевидно е, че дупето се използва за други неща.

И жалкото в цялата тая дандания е, че обществото за пореден път предпочита да остане разногледо, да гледа не там, където трябва. Нещо като "канзаска врътка" от "Късмета на Слевин" - всички гледат наляво, а ти отиваш надясно. Истинските въпроси не се задават, а ако се зададат случайно, оставят се без отговор. 

1. Защитава ли правителството определени бизнесмени?
2. Какво има предвид Мишо Бирата с думите "...плащал съм си на всички досега, защо ме проверяват?"
3. Опъва ли се чадър над определени контрабандни канали посредством назначаване на "наши" хора в митниците?
4. За какво се използват СРС - та?
5. Кой контролира съхранението на СРС - тата?4
6. Кой може да си позволи да подслушва премиер - министърът на една държава? И в този смисъл за какво вземат заплата в НСО и в Нашата полиция?
7. След като Станишев може да бъде подследствен с опция подсъдим за невръщането на някаква папка с някакъв доклад, с което бил "изложил на риск националната сигурност на страната" - в общи линии канцеларска история - как трябва да реагираме на подслушването на един министър - председател? И не следва ли да си зададем въпроса "Какъв Шенген, какви 5 лв?" при положение, че още утре всеки контрабандист или терорист би могъл да се запознае в детайли със системите за сигурност и проследяване в Европа като просто си поръча какво му трябва на някои хора в България. И кой носи отговорност в случая?

Само дето от дъното на дупката не се чува отговор.

Литовски дневници - 3

Военното гробище след Салдус. Съжалявам за лошата снимка, още съм новобранец
с този фотоапарат.

И така, наложи се да се разходя до Рига отново, този път служебно. И тъй като самолета на Иван кацаше чак в 12 през нощта, си направих една много приятна разходка из нощна Рига и снимах това, което преди 6 месеца нямах с какво да снимам през деня. 

Замръзналата Даугава. За пръв път виждам през живота си толкова голяма река,
покрита с лед.

Първо, с влизането в Латвия (вече си научих урока) минах през един що-годе по-голям техен град, Салдус, за да си спестя минаването по макадамените им селски пътища. А след Салдус има немско военно гробище - направо е чудо как е оцеляло в годините на СССР. Неприятното е, че вече беше сумрачно и снимките не са от най-хубавите, а и не беше много удобно да газя в снега и да се приближавам, за да снимам. Затова пускам линк към място в нета, където някой е отделил повече време и внимание на това гробище. 

Тук поставям само снимките, които се получиха - въпреки, че фотоапарата има опция за нощни снимки, трябва да си доста неподвижен, като ги правиш - иначе светлините излизат адски размазани - то си личи де. 

Пътуването из Латвия не е от най-приятните, няма магистрала, а както ми казаха, техните полицаи те глобяват дори за 5 км над ограничението. За съжаление, глобите им са доста солидни - един латвийски лат е по-скъп от едно евро, курса е някъде 0,7 цента за едно евро. Само за сведение, ако загубиш билета за паркинг на летището, глобата е 15 лата (20 Евра). Паркинга е 1 лат на половин час.  

Посещението ми съвпадна с 20-та годишнина от барикадите в Прибалтика. В
старата част на Рига бяха поставени огромни пана със снимки от онези дни. Къде
ли са днес тези хора? А като имам предвид пъстрият етнически състав на Латвия,
дали всички по барикадите са били етнически латвийци?

В центъра на Рига, старата Рига, пред една от църквите са поставени пана, посветени на годишнината от януарските събития през 1991 година, когато съветските танкове и подразделенията на ОМОН се опитват да променят хода на историята и да отменят обявената през лятото на 1990 г. независимост. Литовците и латвийците (а предполагам и естонците) са в това отношение много стриктни - годините на съветско управление са издигнати в култ откъм обратната му страна - в центровете на двете столици, Рига и Вилнюс има Музей на окупацията. Само че балтийците не са го ударили на тепегьозлък като у нас, знаят и помнят, че са били част от СССР и доста от нещата, построени от комунистите се ползват от тях и сега - само за сведение, магистралата Вилнюс - Клайпеда е построена през 1987 г. В Латвия няма магистрала, сигурно или не е била предвидена, или не е останало време. Но ето че Латвия е в ЕС и въпреки вече 6 годишното и (вече) членство, не се забелязва да са се напънали да строят. Докато в същото време хърватите се хванаха да строят магистрали веднага след края на войната в Югославия и не само ги построиха, ами и сега цяла Европа им ходи на крака. Не им трябва ЕС, не им трябва нищо. Отделно от това, не знам дали са имали паметник на Съветската армия и дали са го демонтирали (или префасонирали), но в центъра на Рига има огромен паметник на свободата. Лятно време пред него дори има и караул, вероятно заради студа или може би заради късния час сега нямаше. Както и да е, стига с лиричните отклонения.

Това са огледала, запомних ги докато бях тук лятото, но през нощта зимно

време е много по-красиво.

И пак огледалата от друг ъгъл. Покритите сергии работят и нощно време, парите

на туристите трябва да се прибират регулярно.

Друго обаче ми направи впечатление - така, както се разхождам, така както си снимам из нощна Рига - знаете ли каква беше температурата? - 12 градуса по Целзий. И така стигнахме до един бивш ГУМ и настоящ Mall където отвън, на студа, стояха латвийки и пушеха. Ама няма - студено ми е, ама няма не искам. Пушенето в обществени сгради е забранено и толкова. Ако ти харесва. И не се пуши в ресторантите им. И в кафенетата. И пак си има туристи и посетители. А за моя огромна изненада, и Даугава беше замръзнала - аз очаквах да има по-сериозно течение и да не замръзне - не, беше покрита с дебел лед и по него личаха стъпки. Всъщност, всичко беше замръзнало - дори и едно изкуствено езерце. Патиците обаче около него не бяха замръзнали и туристите (доста руснаци има там, или поне руско-говорящи) си ги хранеха, а патиците нямаха нищо против.

Най-накрая снимах и мостче с катинари - всъщност, първото, което видях тук. Очевидно е сериозен бизнес, тъй като някои от катинарите са гравирани. И очевидно идеята не е да се върнеш тук, а е за неразделна връзка (иначе нямаше да бъде Олга и Дмитрий, а щеше да Олга, Дмитрий и Рига). Отделно от това, в градския парк си има и скулптура на млад мъж и неговата госпожица - нещо като дамата с кученцето. Или да го кажем - братя Славейкови в Рига.

А едно от най - странните неща, които видях в Рига беше една скулптура пред една от църквите там. Няма да познаете - аз доста се чудих какво е. Петел, котка, куче и магаре. 

Не е ли странно да видиш Бременските музиканти на скулптура в Рига?

Толкова от мен, приятно разглеждане.

Бременските музиканти. Рига и Бремен се оказаха побратимени градове.

Пушенето в Латвия в ресторантите и кафенетата е забранено ...

... така че, тези жени пушат пред заведението на -25 градуса. Местните вероятно

са свикнали на подобни температури. 

Който се е сетил да освети мостчето по този начин има усет за красивото.

Модата на катинарите по мостовете е заляла цяла Прибалтика - видях го и в 

Клайпеда, и във Вилнюс, и пътувайки през Полша мернах нещо подобно. Като зная

склонността ни да попиваме подобни глупости, няма да се учудя ако в скоро време

цъфне и у нас.

Това е рижкият вариант на Пенчо и Петко Славейкови.

Пак катинари.

Нощна Рига.

Пиши и да си ходим

Двама българи отиват в Египет. Разбира се влизат и в Хеопсовата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат толкова по-задушно става… Накрая единия вече не издържа и вика на другия:
- Не мога повече, много задушно тука, аре пиши КУР и да излизаме!

Това е виц, разбира се. Само че понякога се сблъсквам с негови производни и в живота. Ето например снимката вляво - правена е на КПП Хоргош, на влизане в от Сърбия в Унгария. Предварително се извинявам за лошото качество - нещо не мога да му свикна на моя фотоапарат.

Личим си навсякъде, нали? Половин Европа минава от тук, обаче само нашето ЦСКА е на тоалетната. Няма Бешикташ, няма Галатасарай, няма Цървена звезда или Партизан. Само ЦСКА. Да се знае. 

А ето и още една снимка, правена на същата граница - просто ми хареса как изглежда дървото и го снимах. 

Клас стани, клас мирно!

С радост отбелязах провала на Националния ден за бягство от училище. Не за друго, а просто самата идея е тотално малоумна и още веднъж показва степента на деградация на българското образование. А училището, като институция е огледало на обществото и държавата ни.

Не проумявам няколко неща:

1. Нашите ученици от година на година стават все по-неграмотни и неграмотни. Училището ни бълва нискообразовани бачкатори (в което няма нищо лошо, все пак някой трябва да бачка, както се казва в една популярна тия дни реклама). Нивото на образованост като цяло пада, въпреки че все още има училища, или да съм по-точен - все още има ученици, които са образовани, грамотни и показват завидно ниво на подготовка. За съжаление те са малцинство и все повече се превръщат в изключение. Това не прави впечатление на никого от подрастващите, май.
2. Броят на акредитираните университети и висши училища според уикипедия (линка на МОНМ не се отвори) е 49. За страна като България това е прекалено много, да не споменаваме отделните неакредитирани ВУЗ и обособени факултети, филиали и колежи. (Дори тук е момента да позлорадствам по адрес на едно леке, с което Съдбата ме срещна преди 14 години, и който гордо рапортуваше, че е завършил "Икономика и право колеж". Днес работи като шофьор поради липса на средно образование). Какво преподават, кой преподава, това вече и Господ не може да каже. И това след 20 години реформи в областта на средното и висшето образование - в крайна сметка се оказва, че в България, при около 50 - 60 000 деца годишно в последните 20 години се падат кажи го 50 ВУЗ-а (различните източници посочват различна цифра, но в общи линии някъде там). И какво излиза от тия 50 ВУЗ-а? 
3. Как може единствената успешно проведена реформа в българското образование за 20 години е преименуването на техникумите в професионални гимназии; образцовите техникуми станаха национални гимназии; това, което поколения наред изучавахме като "биология", "география", "история", "физика" и "химия" днес да е омешано под странните наименования "Човекът и обществото", "Човекът и природата"? 
4. Резултатите от кандидатстудентските изпити всяка година са все по - плачевни и катастрофални. Независимо дали говорим за история, български език и литература, география или математика. И в такъв случай е напълно разбираемо ВУЗ-овете да се дърпат от признаването на матурите за вход към университетите. При положение, че от началото на демокрацията у нас масово се прилага системата на оценяване "Слаб (4)" (и не само в средното, но и във висшето образование) и оценките се пишат на килограм всеки университет (особено по-престижните) напълно нормално ще поиска собствено пресяване на кандидатите за него. И как иначе - я си представете Тризначките от Благоевград да цъфнат с резултат от матурите си примерно 5.75 на входа на някой медицински университет - аз лично бих си пломбирал зъба сам, отколкото да го поверя на подобен зъболекар.
   А като заговорихме за матурите, нека си спомним за протестите против матурите преди години. В интерес на истината, трябва да призная, че имаше известен резон в тях, до толкова, до колкото самият регламент на матурите беше неясен. Тогава. Но верни на принципа "Покрай сухото гори и суровото" разните му там кристиянгьошевци и прочие средношколци на прехода първи поискаха матурите да бъдат вход за ВУЗ-овете.
   Защо?
   Коя е тази сила, която прави така, че на матурите по български език и литература през Май двойките да са няма и 5 %, а само месец по-късно да скачат до 40 - 50%?
   Да не говорим, че и матурите, и кандиатстудентските изпити обхващат един и същ учебен материал. Кое толкова притеснява подрастващите да положат едни и същи изпити в рамките на два месеца, все още е пълна мистерия. А не е ли време да си кажем, че просто се търси лесния и по-лекия начин за влизане в университет? 
5. През изминалата 2010 година студентите и преподавателите от СУ периодично протестираха против орязването на бюджета им. Не забелязах (може и да имало) подкрепа от страна на учениците. Което е странно на фона на стремежите им за образование. 
6. Странно е интернет и социалните глупости от рода на фейсбук  - общо казано модерните средства за комуникации и организиране на протести да се впрегнат и да се ползват единствено за удължаване на ваканцията. И въобще жалкото е, че единственото, за което протестират българските ученици днес е удължаването на ваканцията. Което е повече от странно на фона на посоченото в т.1 и 4. 
7. Да не споменавам репортажа на Стоян Георгиев "На учителя с любов" който показа едно към едно състоянието на масовото българско училище. И никой тогава не протестира. И никой от учениците не е трогна тогава.
8. А най-странното и невъзможно за проумяване е стремежът на определени (за щастие маргинални) персони да изразят подкрепа на ученическите протести, представяйки ги за някаква форма на стремеж за демократизиране на българското образование. 

И какво се оказа накрая - че младото поколение дава мило и драго за ваканция, в която ще прекара времето си в интернет - клубове и дискотеки. Не че в останалото време не прави същото. Нивото и качеството на образованието, което получава, не го интересува - няма и начин да го заинтересува в близко време.

По мое време нямаше такива неща. Тогава уважавахме учителите си. Когато учител ми казваше, че нищо не зная, обикновено беше прав. Затова съм се старал да не давам повод да ми го казват. Когато учител ми се е карал, съм се чувствал виновен и съм навеждал глава, а не съм го обиждал и не съм му посягал.

Други времена бяха.

А днес куцо и сакато разбира от образование - като се почне от селски даскали и се свърши до откровени двойкаджии.