13 май 2011

Маймуни през лятото

Има нещо сбъркано у нас, в цялата тая ситуация в България.
Например, кинематографията ни прави по 5 филма на кръст годишно. Което всъщност си е успех на фона на 1 (един) филм за цяла година (прословутият "Шивачки"). 
Обаче тоя с маймуните нещо не ми стана ясен. Първо, трябваше да разказва (ако не се лъжа) за съдбите на три жени. Що тогава "Маймуни през зимата" го кръстиха, а сега де? Второ - в една от мини-новелите главната героиня беше циганката Бони, която се занимава и с чалга пеене. То вярно, няма да се борим за Оскар, ама и тук ли да и търпим лансирането? Малко ли ни тормози с песните си? Толко ли не можаха да намерят там някоя по-подходяща?
Не, казах си, или много сме се оплели, или това е някакъв гениален замисъл, нещо като Морган Робертсън и неговият "Титан".
И чак днес получих потвърждение на тази си теория. Заобиколени сме от маймуни, които ни правят и нас на маймуни. Ето защо е направен филма преди години. 
Е я първата маймуна - перчи се, хили се; като изяде банан го прави с мляскане и оригване, за което очаква аплодисменти. Ако не пляскаме, се обижда. Ако не пляскаме достатъчно силно, се сърди. Ако не пляскаме достатъчно дълго, се кара. А ако не викаме достатъчно въодушевено "Още, още" заплашва, че повече няма да яде банани пред нас. Като го питаме нещо друго, освен ядене на банани може ли да върши, не отговаря. А като го питаме кога и ние ще ядем банани, ни разправя приказки за Острова на бананите. Първата маймуна обича да разправя басни и приказки, без да се притеснява, че околните маймуни не и вярват отдавна. Първата маймуна обича като намери камъче, да каже че е намерила две камъчета; като намери треска, да каже че е било наръч; като намери стъкълце, да обяви, че е бил диамант. Ако изяде два банана в зависимост от интереса си или ще отрече, че е яла каквото и да било, или пък ще каже, че е изяла половин гора. Всъщност, първата маймуна обича да се държи като хваната от гората.
Ето я втората маймуна - тя обича да се хили от ъгъла и да ни замеря с камъчета. Като не ни цели, никой не и обръща внимание. Като почне да ни цели, обикновено получава мощен залп с камъни и се крие в ъгъла. Когато другите маймуни от нейния ъгъл и обясняват, че заради нея страдат всички, тя заема гордата поза на страдащ творец, неразбран от околните, защото те са маймуни. Когато първата маймуна се оригва, втората маймуна не ръкопляска, а обяснява, че това е просташко. Но тъй като е заобиколена от маймуни, не винаги околните са съгласни с нея. Някои дори казват "Ако ще да се насере, пак ще си я харесваме; а ти си стой в твоя ъгъл". Втората маймуна е била в положението на първата маймуна, и иска пак да се върне там, обаче много я е яд на останалите маймуни около нея, които помнят какви маймунджулъци вършеше, докато ядеше бананите. Всъщност, когато попитат втората маймуна защо обвинява първата маймуна за оригването и мляскането, когато тя самата също мляскаше тихичко, втората маймуна отговаря с пот на челото и винаги след това отива да се утешава с банани и кокосово мляко. Е, като питат първата маймуна докога маймуните на върха ще мляскат и ще се уригват, и първата маймуна сочи към втората, не е като да не знае какво да направи.
Има и трета маймуна. Тя си мисли, че е по-маймуна от другите две маймуни. Обича да раздава акъл, без да и го искат и най-важното: без самата тя да го има. Третата маймуна не е на клона от 10 години, но все таи надежди че рано или късно ще се върне обратно на върха на дървото. Е, маймуните, дето са около третата маймуна оредяват, намаляват, но това не пречи през определени периоди от време, когато се раздават банани под палмата, третата маймуна да се явява като Месията, който ще заведе всички на Острова на бананите. Третата маймуна, подобно на първите две (в по-малка или по-голяма степен) е замесена в разни не особено чисти сделки с изгнили и развалени банани, но кой ти гледа, те маймуните помнят кратко и не много неща.
Общото между трите маймуни, е че само те вече си вярват, че другите маймуни им вярват. И че ги слушат. И че ги следват.
Всъщност, ако взема да подходя сериозно - не може да не се засмея на глупостите на Борисов за президентския пост. Не може да не се засмее човек на напъните на Станишев да стегне разпасаната си команда и да спре търкалянето на камъка по нанадолнището със заклинание по заповед на щуката. А желанието на Костов да го раздава морален ментор на "честните, почтените и нормално мислещите" български граждани ми е като някаква археологическа находка.
Е, имам и избор де - сам си вземам бананите и не се правя на маймуна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!