Пътища, които си избираме

Този пост можеше да има десетки други заглавия. 

Само че смятам това за най-точното. 

Оказа се, че това не е моята мечта... 

Понякога смятаме, че сме господари на съдбата си. Доста често това е само до ъгъла, където се срещаме с действителността и разбираме как жестоко сме се самозалъгвали. Искрено се надявам поне този път наистина да не е така.

Понякога сме изправени пред съдбовни избори и вземаме решения, определящи личните ни съдби за десетилетия напред. Дори не само нашите, а и на децата ни. А още по-странното е, че обикновено правим тези съдбовни избори дори без да подозираме за тях; дори без да съзнаваме какво правим. 

Аз винаги съм вярвал, и днес вярвам, и ще продължавам да вярвам, че някой над мен ме обича и ме пази. Имало е случаи, в които сякаш невидимата ръка ме е закриляла и ме е пазила. И дори случаи, в които съм виждал колко е тънък косъма, на който всичко виси.

Не зная ... не бих могъл да кажа дали тази невидима ръка ни напътства в избора ни. Дали всъщност тя ни казва дали да завием наляво, или надясно, дали да се усмихнем на красивото момиче от съседното сепаре или да почерпим дебеличката и приятелка; дали да е Рено или Шкода; дали да е Симеон или Пламен; дори дали да е Левски или ЦСКА?

Ние ли правим този избор, или случаят избира нас за главни герои в някой житейски епизод?

Всъщност, днес аз направих един избор. И то не само за мен, а свързан с хората, които обичам. Не само с Малкото Кате и Симеончо, но и с моите родители, роднини и приятели. Дали изборът ми е бил добър или лош, сигурно няма да намеря отговор до края на дните си, и май чак сега осъзнавам какво съм направил. Какво съм пропуснал...

За втори път в живота си се разминавам с Америка... И това ако не е знак от Съдбата!?

Вярвам, че имам Ангел-хранител, който ме е пазил до днес и ще ме пази и занапред. Вярвам, че неговата невидима ръка ме е водила до днес и ще ме води и в бъдеще. Вярвам, че днес съм там, където сам съм пожелал. 

И вярвам, че щастието е там, където не си сам, където те обичат и където говорят на твоя език.
Досега в живота си съм съжалявал много рядко за направен избор. Ето защо вярвам, че и днес съм избрал верният път!