Аршинът

Днес е 9-ти Май. Бърз преглед по новинарските сайтове: отбелязват Парада на победата в Москва и проведените паради в останалите руски градове-герои от войната. В България, четейки новините, традиционно БСП и привърженици са отбелязали Денят на победата. 

Ден на победата за някои. За други - поредният повод за групов залп против Русия. Макар че всеки гледа на света от своята си камбанария и всеки е прав за себе си. 

Нямам намерение да отсъждам кой е прав и кой е крив; кой е победител и кой е победен, кой е започнал войната и кой я е завършил; кой е по-виновен и кой - по-невинен. Друго ми прави впечатление.

Тази активност на десницата, на десните блогъри всяка година се изразява в едно и също - тонове обяснения за това, как СССР подло ни напада, как България не е обявявала война на СССР през 1941 година, как е посрещнала Червената армия без съпротива и т.н обяснения, че всъщност Европа празнувала на 8-и, а на 9-и - комунистите - аман от глупаци! То да беше сал един Инджев, с мед да го намажеш, ама тия са като хлебарките - размножават се и пъплят. И все Русия им в устата, и все комунизма и комунистите чоплят, и все Дяволът и Евангелието пред очите им.

А знаете ли каква е реакцията на Русия и руснаците?

Никаква. Всъщност, е такава каквато трябва да бъде - просто руската мечка е прекалено голяма, за да забележи пяната по устата на пинчерите, които я лаят от безопасно разстояние. А за да не ме обвинят в нихилизъм, просто нека направим едно сравнение между Гергьовденския парад в София и Парада на победата в Москва.

Май резултатът не е в наша полза... Тъжно, но ще го преживеем някак си. Още по-тъжното е, че 7 години след влизането ни в НАТО все още парадираме със съветската техника, а модернизацията на армията ни се свежда до джипове "Мерцедес" за офицерите, лимузини за министъра и чиновниците в министерството му, съмнителни търгове на военни имоти и превръщането им в Mall-ове, закупуване на second hand белгийски корвети за по-евтинко. И ходенето по мъките с батериите на двете ни подводници от края на 90-те, да не я забравяме! А когато започна въздушната офанзива срещу Кадафи и се оказа, че нашите самолети още не са оборудвани с натовската система за опознаване "свой - чужд". (Жалко, изпуснахме чудесна възможност да си върнем точно на когото трябва за издевателствата над нас, като българи, по време на СПИН-скандала). А да парадираш с бойни машини "Хамър" на фона на Т-90 нещо не е наред. Не че "Хамър"-а не е бойна машина, само и вижте цивилния вариант и Максим Стависки като механик-водач. А през това време руснаците извадиха последно поколение въоръжение - зенитни ракети, балистични ракети, танкове, самолети и хеликоптери ...

Иначе Президентът и господин министъра водят титанична битка за нещо си там, за някакъв чиновник дето да оглавявал не зная и аз вече какво.

Жалкото е в случая е не това, че нашите мерни единици се разминават с руските - това не е проблем. Проблемът е, че нашият аршин е все по-малък от руския. И все по-неверен, и все по-непостоянен.

Днес не се притесняваме от скапаната ни бойна техника, от остарелите ни оръжейни системи, от свеждането на армията ни до охранителни роти в международните мисии (и с гордост можем да кажем, че сме пазили някакви складове на летището в Кандахар или пък бежански лагери някъде по Ирак). За сметка на това продължаваме да джафкаме по адрес на Русия и СССР, да си доказваме един на друг какво би било ако Сталин и Чърчил не се били разбрали, освободени ли сме или окупирани, колко били загиналите у нас руснаци и има ли нужда от Паметник на Съветската армия в центъра на София. 

Докато в същото време Путин покани Меркел на парад преди години в Москва по случай 60 години от победата над Германия. И Меркел отиде. Докато в същото време Путин (донякъде с половин уста) призна вината на СССР за Катин. И поляците я приеха. Светът се променя, само у нас още има тепегьози, които едно си знаят и едно си баят.

И слагам тук Ден победы. И се замислям – каквато и да е била Историята, каквато и да е могла да бъде, но не е била – що за тепегьоз може да си, гледайки тези ветерани, оцелели от най-голямата касапница в човешката история, освободили половин Европа от фашизъм и нацизъм, но не съумели да освободят собствената си страна от комунизма; гледайки как се изправят в залата на немощните си вече крака, как сълзите им потичат от очите, как изпитват вина, че те са оцелелите, а бойните им другари са загинали някъде от Сталинград до Берлин; че са преминали през дъжд от куршуми, осколки, гранати и снаряди за да победят, а после са се предали пред порядките на социализма … И въпреки това за тях 9-ти Май е „Радост со слезами на глазам …”.

Обаче не, точно сега и точно на тях трябва да обясним какви мръсни комунисти са и какво зло са ни причинили.