31 юли 2011
29 юли 2011
27 юли 2011
Въпрос на мъжка чест и ангажименти
Второ - преди няколко месеца стана известен един разговор на Тъпанарят от Банкя с един о.з. генерал от службите, който пък оглави Агенция "Митници" - странно, аз си мислех че генералите, дори о.з., се занимават с други неща, но да не се отклонявам - та в този разговор и.д премиерът сподели приблизително следното: "Изтегли си хората от пивоварната, поел съм ангажимент!". Затова, че по този начин първо се ощетява бюджета, второ - някакъв местен олигарх си позволява да я кара през просото, щото видите ли "...бил си плащал на всички досега и сега плащал, пък го проверявали" - пак цитирам по памет. 25 юли 2011
Глупак на заплата
Само си направете труда да прочетете изръсеното в ефира на Нова ТВ от министър Тотю и да ви питам няма ли да дойдете на моето - "Социалният министър размрази заплатите". Това знаете ли на кое ми напомня? Напомня ми на една малоумна пресконференция от януари 2009 година на тогавашните министри Станишев и Димитров. Та на фона на току-що завършилата газова криза (когато Путин показа на Европа, че война може да се води и без атомни бомби, танкове и подводници), в която България го играеше булката на циганска сватба - след сватбата всички я уважават, а на сутринта я наричат "курва". Та двамцата - министър-председател и министър на икономиката си спретнаха една пресконференция, на която господин министър - председателят Станишев се обърна към подчинения си министър на икономиката Димитров с думите (цитирам по памет): "Господин министре, моля да обявите края на газовата криза". Господин министъра на икономиката подаде в отговор един лист на шефа си с думите: "Господин премиер, моля да ми разрешите да обявя края на газовата криза". Господин Станишев се подписа на получения лист и на свой ред каза: "Разрешавам да обявите края на газовата криза", след което Петър Димитров НАИСТИНА обяви краят на газовата криза в България.- Как ще растат заплатите на база производителност на труда, като у нас 90% от икономиката е в частни ръце; а частниците се научиха в условията на криза да произвеждат същото, но с по-малко хора. Тоест, съкратиха персонала, а останалите просто поеха работата на съкратените. Така реално се увеличи производителността на труда само че заплатите не се увеличиха с оправданието "Криза е!". Как ще принудите частния сектор да увеличи заплатите с нарастването на производителността?
- На фона на гордо рапортуваната средна заплата от 843 лв във вашето министерство, която се оказва че е с цели 0,8% по-ниска от миналогодишната (един вид сте ни спестили нещичко, не тежите на бюджета, заплата вземате колкото да не е без хич, нали ...) само да ви светна - а бе я по-добре се консултирайте с някого преди да ги говорите тия глупости и да си мислите, че ви вярваме или че нещо умно казвате. Тия 0,8% са 6 лв бе, пич, откъдето и да ги погледнеш, както и да ги смяташ. Да не мислиш, че ако ти си скаран с математиката, и останалите сме тъпанари като теб?
- Господине Тотю - разбирам ви, че трябва задължително да споменете името на Тъпанаря от Банкя и някакво ценно указание, което ви е дал, но не мога да се стърпя да попитам - вие досега в министерството не съобразявахте ли политиката си с националната статистика? И ако не сте, а сте получил ценно указание да го правите - как точно ще съобразявате политиката си с националната статистика в бъдеще? Значи ли това, че след като почнете да се съобразявате със статистиката, минималната заплата ще стане 540 лв; на тази база един работник ще може да си поиска 1000 лв заплата; аз като инженер ще мога да си поискам 2000? Че то ако само с едно съобразяване е ставало, къде бляхте досега?
| Първи жълт. |
Че то ръце не ви останаха и дупки по тялото да си бъркате в тях!
Писна ми да ми взимате 1/3 от заплатата като данъци, с които да си назначавате производните глупаци на по-големи от моята заплати, и да ми обяснявате, че моята заплата ще скочи когато производителността ми скочи.
22 юли 2011
По поръчка
20 юли 2011
Тъмно и студено
Двама наркомани са на погребение на трети, крачат след ковчега. Пред тях върви майката на починалия и нарежда:18 юли 2011
Сам юнак на коня ...
13 юли 2011
Петелът
Един човек си купил петел. Пуснал го в двора и онзи на часа подгонил кокошките. Това добре, обаче на другата сутрин подгонил гъските, после патиците, а на следващия ден и пуйките. Животинките се омърлушили, изпокрили се и човекът се ядосал и го изхвърлил на улицата. След малко обаче му минало, излязъл да си го прибере, но от петела нямало и следа. Започнал да го търси - тук петел, там петел - няма го. Питал съселяните си дали не са го виждали, докато един накрая му казал:12 юли 2011
Когато растеш
Миналата година на рождения си ден отидох до Вилнюс. Тази ... Мартиника е малък остров, няма кой знае колко за разглеждане. От една страна е хубаво, кога друг път ще съм на тези места. От друга - като си сам, като ги няма най-близките ти до теб - кел файда, ако ще и на Марс да си? И всъщност всичкото това писане, всичките тези спомени май идват да кажат само едно - страх ме е. Годините започнаха да летят прекалено бързо. Като се обърна назад и си помисля - кога бях на 15, кога влязох в техникума, кога бях абитурент, кога бях войник, кога бях студент? Та аз си спомням като да е било вчера първият си учебен ден. Помня рождени дни с торти, свещички и "Златен портокал", които съм чакал с нетърпение, а сега ме е страх от приближаването на датата в календара. Още помня как баба ми подари спален чувал през 1988-а и как ... смея се докато го пиша - и как спах завит с него в юлската жега. Ми кофти подарък от една страна, ама пък трябва ли да чакам 5 месеца, че да го пробвам? А тези, които са родени през Декември и отнасят само пуловери за подаръци - не е честно май! Спалният чувал още е жив, с много шевни ремонти (тя и Парашкева не му прощаваше).
06 юли 2011
Хлебарсон
03 юли 2011
Вицове
Лети самолет, пълен с туристи. Стюардесата съобщава по уредбата: "Уважаеми пътници, след малко ще кацнем в столицата на Непал Катманду. От агенцията ме помолиха да ви предупредя, че 40% от местното население са болни от туберкулоза, а 60% от СПИН". Току що събудил се мъж пита съседа си:
Седим в компания, пием бира и си говорим. Неусетно стигаме до темата за секса и до техниката "дълбоко гърло" - една от жените в компанията дори показва как се прави с бутилка от бира. В един момент друга колежка пита:Бащата се обажда отзад:
01 юли 2011
Боза
Днес ми се допи боза. Ама ми се пие, та две не виждам. После си спомних, че едно време, когато бях малък (мога дори да кажа, на годините на Симеончо и нататък до 2005 почти) баба (Бог да я прости!) правеше мекици всеки път, когато ходехме на Плевен. Ставаше рано сутрин в събота, замесваше тестото, а тате, като станеше, отиваше до сладкарницата (май се казвше "Съдружие" или "Освобождение" и колкото и да е странно, още е сладкарница) и купуваше боза. От онази, едновремешната която се вкисваше на третия ден, независимо дали си я пазил на хладно и тъмно място. В стъклените шишета с широкото гърло.
От днешната имам киселини. Sorry!
Баба правеше мекиците със сирене, а в евтините години на комунизма и сиренето беше сирене, а не млечен продукт с палмово масло и тебешир. Та баба правеше мекиците с МНОГО сирене. И тия мекици - ако искаш им слагай сладко, ако искаш мед, ако искаш и така ги яж - и бозата с тях - ето това е споменът ми от Плевен, от едно време. От 80-те и началото на 90-те.
Аз отдавна се научих да правя мекици. Хора, които са ги опитвали, казват, че ставали добре. Дори и топено сирене им сложих последния път, че тук, на Мартиника, нашето бяло сирене е 17 евра килото, аре нема нужда! Пак станаха де, пак се ядяха.
Обаче с бозата няма как да се получи. Не става. Да търся начин, да си направя и нея - о, само това ми липсва в момента.
Е, може и да се намери някой, който да ми философства по темата за здравословното хранене, мазните баници и мекици, калоричната боза - аре у лево, нямате място тук. Като ви дойда на крака да ви питам, тогава може. Сега Трайчо Костов и ми съчувствайте в нещастието.
Спомням си една сладкарничка на бул. "Христо Ботев", малко след кръстовището със "Сливница" по посока площад "Македония". Като ученик ходех там, а там бозата я наливаха от чешма. Не зная дали беше собствено производство, или им я караха отнякъде и просто я наливаха в резервоар зад стената - важното е, че беше адски интересно тая чешма, от която тече боза, а не вода. Бозата беше истинска, понякога резлива, понякога сладка - със сигурност без консерванти.
Днес вече не е сладкарница - преди време минах от там, и беше магазин за плочки и фаянс, после за мебели.
А днес ... Макдоналдс, Дънкин Донътс и КФС са на всеки ъгъл. По-вкусно е с "Кока-кола"; дори една телевизия си оформи вечерния часови пояс от 8 до 10 като безкраен рекламен блок, пробутвайки си рекламите под формата на "най-успешният български сериал".
Там, в продуктовото позициониране, няма да чуете "Искам боза за закуска" - там или ще закусват "Активия", или ще са на "Кока-кола" (затова, наред с премахването на казармата ни изпедерастя нацията); като и в двата случая се консумират директно от опаковката - за тях чаши няма открити, няма открити. Иначе сериалът е пълна боза, ама такава не ми се пие.
Май започнах да мечтая да се върна в България и да ида до Одрин, за да пия една истинска боза. Без консерванти, без оцветители, без подсладители, правена от зърно, а не от стари пасти, вафли и кроасани.
Пие ми се боза.





















.jpg)
