31 юли 2011
29 юли 2011
27 юли 2011
Въпрос на мъжка чест и ангажименти
25 юли 2011
Глупак на заплата
- Как ще растат заплатите на база производителност на труда, като у нас 90% от икономиката е в частни ръце; а частниците се научиха в условията на криза да произвеждат същото, но с по-малко хора. Тоест, съкратиха персонала, а останалите просто поеха работата на съкратените. Така реално се увеличи производителността на труда само че заплатите не се увеличиха с оправданието "Криза е!". Как ще принудите частния сектор да увеличи заплатите с нарастването на производителността?
- На фона на гордо рапортуваната средна заплата от 843 лв във вашето министерство, която се оказва че е с цели 0,8% по-ниска от миналогодишната (един вид сте ни спестили нещичко, не тежите на бюджета, заплата вземате колкото да не е без хич, нали ...) само да ви светна - а бе я по-добре се консултирайте с някого преди да ги говорите тия глупости и да си мислите, че ви вярваме или че нещо умно казвате. Тия 0,8% са 6 лв бе, пич, откъдето и да ги погледнеш, както и да ги смяташ. Да не мислиш, че ако ти си скаран с математиката, и останалите сме тъпанари като теб?
- Господине Тотю - разбирам ви, че трябва задължително да споменете името на Тъпанаря от Банкя и някакво ценно указание, което ви е дал, но не мога да се стърпя да попитам - вие досега в министерството не съобразявахте ли политиката си с националната статистика? И ако не сте, а сте получил ценно указание да го правите - как точно ще съобразявате политиката си с националната статистика в бъдеще? Значи ли това, че след като почнете да се съобразявате със статистиката, минималната заплата ще стане 540 лв; на тази база един работник ще може да си поиска 1000 лв заплата; аз като инженер ще мога да си поискам 2000? Че то ако само с едно съобразяване е ставало, къде бляхте досега?
Първи жълт. |
Че то ръце не ви останаха и дупки по тялото да си бъркате в тях!
Писна ми да ми взимате 1/3 от заплатата като данъци, с които да си назначавате производните глупаци на по-големи от моята заплати, и да ми обяснявате, че моята заплата ще скочи когато производителността ми скочи.
22 юли 2011
По поръчка
20 юли 2011
Тъмно и студено
18 юли 2011
Сам юнак на коня ...
13 юли 2011
Петелът
12 юли 2011
Когато растеш
И всъщност всичкото това писане, всичките тези спомени май идват да кажат само едно - страх ме е. Годините започнаха да летят прекалено бързо. Като се обърна назад и си помисля - кога бях на 15, кога влязох в техникума, кога бях абитурент, кога бях войник, кога бях студент? Та аз си спомням като да е било вчера първият си учебен ден. Помня рождени дни с торти, свещички и "Златен портокал", които съм чакал с нетърпение, а сега ме е страх от приближаването на датата в календара. Още помня как баба ми подари спален чувал през 1988-а и как ... смея се докато го пиша - и как спах завит с него в юлската жега. Ми кофти подарък от една страна, ама пък трябва ли да чакам 5 месеца, че да го пробвам? А тези, които са родени през Декември и отнасят само пуловери за подаръци - не е честно май! Спалният чувал още е жив, с много шевни ремонти (тя и Парашкева не му прощаваше).
06 юли 2011
Хлебарсон
03 юли 2011
Вицове
Бащата се обажда отзад:
01 юли 2011
Боза
Днес ми се допи боза. Ама ми се пие, та две не виждам. После си спомних, че едно време, когато бях малък (мога дори да кажа, на годините на Симеончо и нататък до 2005 почти) баба (Бог да я прости!) правеше мекици всеки път, когато ходехме на Плевен. Ставаше рано сутрин в събота, замесваше тестото, а тате, като станеше, отиваше до сладкарницата (май се казвше "Съдружие" или "Освобождение" и колкото и да е странно, още е сладкарница) и купуваше боза. От онази, едновремешната която се вкисваше на третия ден, независимо дали си я пазил на хладно и тъмно място. В стъклените шишета с широкото гърло.
От днешната имам киселини. Sorry!
Баба правеше мекиците със сирене, а в евтините години на комунизма и сиренето беше сирене, а не млечен продукт с палмово масло и тебешир. Та баба правеше мекиците с МНОГО сирене. И тия мекици - ако искаш им слагай сладко, ако искаш мед, ако искаш и така ги яж - и бозата с тях - ето това е споменът ми от Плевен, от едно време. От 80-те и началото на 90-те.
Аз отдавна се научих да правя мекици. Хора, които са ги опитвали, казват, че ставали добре. Дори и топено сирене им сложих последния път, че тук, на Мартиника, нашето бяло сирене е 17 евра килото, аре нема нужда! Пак станаха де, пак се ядяха.
Обаче с бозата няма как да се получи. Не става. Да търся начин, да си направя и нея - о, само това ми липсва в момента.
Е, може и да се намери някой, който да ми философства по темата за здравословното хранене, мазните баници и мекици, калоричната боза - аре у лево, нямате място тук. Като ви дойда на крака да ви питам, тогава може. Сега Трайчо Костов и ми съчувствайте в нещастието.
Спомням си една сладкарничка на бул. "Христо Ботев", малко след кръстовището със "Сливница" по посока площад "Македония". Като ученик ходех там, а там бозата я наливаха от чешма. Не зная дали беше собствено производство, или им я караха отнякъде и просто я наливаха в резервоар зад стената - важното е, че беше адски интересно тая чешма, от която тече боза, а не вода. Бозата беше истинска, понякога резлива, понякога сладка - със сигурност без консерванти.
Днес вече не е сладкарница - преди време минах от там, и беше магазин за плочки и фаянс, после за мебели.
А днес ... Макдоналдс, Дънкин Донътс и КФС са на всеки ъгъл. По-вкусно е с "Кока-кола"; дори една телевизия си оформи вечерния часови пояс от 8 до 10 като безкраен рекламен блок, пробутвайки си рекламите под формата на "най-успешният български сериал".
Там, в продуктовото позициониране, няма да чуете "Искам боза за закуска" - там или ще закусват "Активия", или ще са на "Кока-кола" (затова, наред с премахването на казармата ни изпедерастя нацията); като и в двата случая се консумират директно от опаковката - за тях чаши няма открити, няма открити. Иначе сериалът е пълна боза, ама такава не ми се пие.
Май започнах да мечтая да се върна в България и да ида до Одрин, за да пия една истинска боза. Без консерванти, без оцветители, без подсладители, правена от зърно, а не от стари пасти, вафли и кроасани.
Пие ми се боза.