Събуждане с шамари

Не знам какви баражи сънуват хората у нас, след като срещу преките си конкуренти (Чехия и Дания) имаме 3 равни и 1 загуба, а срещу аутсайдерите Армения и Малта взехме 9 от 12 възможни точки. Е няма как да стане, да си играеш на равни с преките си конкуренти, да не си вземеш своето от аутсайдерите и да разчиташ, че всички ще останали ще играят за теб. Вярно, Армения изненада всички - би като гост и Дания (0:4), и Чехия (0:1), и равен с Италия направи (2:2) - все неща, дето ние, тръгналите да се класираме за бараж, не можахме да направим. И то май, като гледам как се засилиха арменците в края на квалификациите, ще трябва да палим свещ на малтийците, че свършиха в Ереван онова, дето ние не успяхме. Що не ги питаме как ги правят тия неща?

Много вярна приказка каза Ники Михайлов преди мача в Ереван онзи ден, проблемът е, че типично по български само си говорим, а резултат никакъв. И само вижте - преди последните два кръга от квалификациите играем срещу четвъртия и петия в групата, не би трябвало да имаме проблем да вземем поне 4 точки от тях, и в крайна сметка взимаме 0. Само за два мача от втори станахме 4-ти. А то няма и как да е друго, с тия играчи толкова - добре е, че се отървахме от разни пудри като Божинката и Благо Джисъса, ама да чакаш от Митко Рангелов или Маркиньос да ти решат мача, няма как да стане тая. Или пък да включваш играчи като Ники Михайлов и Манолев, дето нямат официален мач от пролетта насам и ако не е националния отбор няма и да имат в скоро време - ми няма да стане, колкото и да ни се иска. 

Вярно е, Любо Пенев наистина отлепи ютията от дъното, и толкова. С тези играчи - толкова. Помечтахме, помечтахме, но ни събудиха с шамари.