Безопасно

Следя до колкото мога събитията около окупацията на Софийския университет и "Ранобудните студенти" и си мисля някои неща. Например, върнах се в 80-те години на миналия век. Тогава още ходех на детска градина и имах едно другарче, Ембеца (Емил де), дето го играеше неформален лидер. Ембеца, освен че се опитваше да бъде тарторче (повече заради брат си, 2-3 години по-голям), не обичаше и да губи. А аз пък очевидно оттогава не обичам хора с повече претенции, отколкото възможности и му играех контра. Ембеца от ЦСКА, аз - от Левски. Ще играем мач, Ембеца от едната страна, аз - от другата. И понеже Ембеца си беше спънат в краката (по-късно, в средното училище въобще не си правеше руда да идва да рита с нас, дори и вратар да стои), за да не губи, си измисли едно негово си правило - по някое време на мача взема топката с ръце и казва "5 дузпи за нас!". Няма правила, няма може ли-не може ли, няма "Моля, другарко!" (тя другарката точно за нашия мач я болеше сливата). Броят на дузпите варираше в зависимост от това с колко губеше отборът на Ембеца и между другото, не беше еднократно упражнение.

Окупацията на Софийския университет е подобен мач.
"Ранобудните студенти" са недоволни от правителството, но не окупират сградата на Министерския съвет, а университетската. Това пак като през комунизма, когато хем се борехме за мир, хем се въоръжавахме до зъби, че и военно обучение в училищата имахме.
"Ранобудните студенти" са някакво тотално малцинство, няма какво да се лъжем - 200-300 човека се качват на главите на останалите, хайде това едно на ръка, свикнали сме. Ама и с претенции за представителност, с искания от страна на всички. По тази линия получават защита с малоумните доводи, че видите ли навремето и Ботевите четници, и комунистическите атентатори от 1925 г. са били шепа народ на фона на цялото население. Сигурно е така, само че и Ботевите четници, и комунистите с ясно съзнание са рискували живота си. Докато нашите студентчета нищо не рискуват - нито изключване от университета, нито дори и разпит в полицията и повдигане на обвинение. Щото представяте ли си какъв вой ще се надигне, ако случайно полицията вземе, че си свърши работата? Или пък реши да действа по-твърдо и им пусне баретите, както съм ги виждал да атакуват сгради във Враня - няма катинари, няма заключени и залостени врати - влизат, изнасят ги накуп и аре до тук с играта на окупиране.

Силно се страхувам, че днес си отглеждаме "ранобудни" лидери от 

този вид.

"Ранобудните студенти", освен че ми извикват спомени отпреди 30 години, много ми приличат на Бандар-лог. Миналата събота минах пред университета - 100-150 студентчета, 50-100 кибици и случайно преминаващи (като мен) и се сами се навиват какви велики дела ще извършат и сами си вярват. Само не и разправяйте, че не е така, след като на втория ден президентът ги включи в списъка на народните будители, то как да е иначе? Да не забравя да спомена, че окупиращите отново са младите, образованите, от заможни семейства, кадърни и знаещи (съответно контраокупиращите са цигани, тъпанари, прости, платени). Те са спонтанно организирани - върви си студент по улицата и изведнъж му хрумва да окупира нещо, и така на 100 човека по едно и също време. Е, понякога стават фаулове, но за тях се говори с половин уста и се замитат под килима набързо.

А най-ме кефи бързината, с която ги издигнаха в ранг на утрешните ни политически лидери. Ебаси лидерите, то две приказки на кръст не може да върже, всички едни и същи общи приказки дрънкат и най-важното нещо, дето са направили, е да качат неква там декларация в интернет и аре, готово, правителството да пада!
И понеже се извадих спомени от 80-те години, тогава си спомням кадри от демонстрации на южнокорейските студенти, които бяха разпръсвани от полицията с палки, водни струи и сълзотворен газ (а онези бяха многохилядни). И все го сравнявам с безопасното нищоправене и нищоказване на родните ранобудници.