16 ноември 2013

Блатото на наивността

Винаги се връщам към един епизод от "Записки по българските въстания". На събранието в Оборище, когато се обсъжда предстоящото въстание един от селяните споделя как според него ще се освободим от турците:
"... щото много разпиляни оставаме по селата. Едни тук, други там - по средата никой. Най- ще е добря, ако сичкото население се дигне на едно, па се сбере в нящо ... в нящо като крепост ... такова, горе, на високото. Жените и дяцата вътре, а ние мъжете в колело наоколо по скалите, да гърмим!"
 Този епизод досега винаги ме е поразявал с наивността, която лъха от него. Къде е тая крепост, какви са тия наивни представи, как така си я представя тая, че турците ще се помотат малко в краката на въстаналите, пък като видят, че не става, ще си плюят на петите? 
Тази сцена досега е била пред очите ми като образец на наивността българска. 
Така и протестите - не само студентската самодейност от последните дни, а протестите като цяло, от юни насам. Наистина ли са толкова наивни протестиращите, че ще се позавъртят около Народното събрание или Министерския съвет, ще повикат малко "Оставка!" и правителството одмах ще я хвърли? 
Тази наивност очевидно е генетично вродена у нас, предава се от поколение на поколение. Тя обяснява много неща - като се почне от резултатите на изборите в последните 24 години и се свърши до поведението на студентите по време на онзиденшната им игра на окупация и протести. 
А те пък какво си въобразяваха?
Че ще се помотат малко пред Народното събрание, ще повикат, ще се правят на оригинални, а правителството ще ги чака с оставката в ръка? Не е ли прекалено наивно? Е как ще падне правителството с мятане на яйца и домати по сградата на Народното събрание, с палене на кофи за боклук, със събаряне на заграждения (а това пък ако някой ми обясни с каква цел се прави)?
Injured protester in Sofia, 12 November (photo by Anna Stambolieva)
Странно ми е, при толкова много фотографи, при толкова много 
съвременна техника на площада пред Народното събрание, как няма 
нито една снимка на полицейско насилие. Тази снимка обиколи света,
та сега и с това сме известни; снимки на полицаи, вдигащи пейки с хора
по тях, снимки на полицаи и протестиращи лице в лице, снимки на
полицаи и протестиращи в различни пози, но нито една снимка на полицаи
как бият протестиращи. Не казвам, че горната снимка е монтаж, че кръвта
по главата на студента е бутафорна или пък че сам се е наранил. Но нито
един кадър как полицаи бият някого - нито един, поне досега.
Много странен начин за сваляне на правителството. Или, ще го кажа типично по шопски - и я го не знам как е, ама и така не е!
Добре де, ма не се ли осъзнават, че са 4-500 човека и че при цялото ми уважение към стремежа да ги изкарат като Ботев и Левски, на практика правят на маймуни цял народ? И че колкото и геройски да изглеждат с окървавените глави, какво очаквахте всъщност от полицията като започнахте да рушите загражденията около Народното събрание? Че полицията ще раздава ароматни кърпички и лукчета ли? 
И друго не разбирам - добре, да кажем че утре Орешарски наистина подаде оставка. Какво следва след това? Студентите ще и противниците на кабинета ще празнуват по площадите, после ще се приберат вкъщи, ще има нови избори и ще дойдат следващите. И те няма да са корумпирани, няма да обвързани с олигарсите и корпорациите, ще са честни, компетентни и ще се страхуват от силата на улицата?
Не е ли прекалено наивно?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!