Първият турнир на ЦСКА за тази година не беше толкова силен, колкото през миналата, но вместо през зимната ваканция да тренираме яко със Симеончо, ние трепахме танкове (голяма зарибявка е, за това някой друг път ще разправям). Та тогава, въпреки липсата на някои от основните съперници, Симеончо не успя да се пребори за нещо по-значимо (преди Нова година влезе в шестицата веднъж, което за този етап си е успех).
Този път обаче решихме, че няма да има лабаво, ще се подготвяме както си трябва.
Симеончо цял месец първо играе шах в интернет, после играе на танкове (ако му остане време), а от скоро започнахме и да разглеждаме теория, дебюти, дори и малко уловки в дебюта, ама те са за по-големи, още му е рано за такива екстри.
Първата партия вчера обаче Симеончо много юнашки я осра издъни, в смисъл, водеше с фигура, беше в по-добра позиция, но не разчете ходовете в една ситуация и загуби. А в случая тази загуба е от значение, тъй като на практика силно ограничава шансовете не само за първото място, но и въобще за някакъв медал или по-предно класиране (поне в десетката).
Много му се ядосах, то разбирам да играе с някой силен, да го разпилее, ама в спечелена позиция да се дъни така, за какво тренираме толкова време? А отгоре на всичко въпросното детенце завърши назад в класирането, някъде 26 от 60 деца.
Почва втората партия, Симеончо първо спечели фигура, после я върна, а за капак му направиха конска вилица на царя и дамата. Не знам как го излъга обаче, но си върна дамата, завъртя позицията някак си и спечели.
Третата партия му се падна некво хлапе, Симеончо бързо го опатка, нещата почнаха да си идват на мястото, но пак беше далеч от предните места в класирането.
В четвъртата обаче Симеончо се падна с едно момченце, дето принципно ме дразни, ходи постоянно да пита другите как са свършили, а да кажеш че е някакъв играч, дето прави сметки за класиране - не, и той пълни бройката само. Почнаха, играят, играят, по едно време отивам да видя какви ги върши Симеончо, а той с два топа срещу топ и кон, и отгоре на всичко му нанизал топа и коня, онзи а е мръднал коня, а му е заминал топа. В един момент им сложиха часовник (имат по 5 минути всеки), аз пак погледнах, Симеончо му сканира топа с шах, прибра му коня след това и като се почна едно даване на шахове, до безкрай! Онзи без фигури, с некви две умрели пешки, а Симеон не може да го матира! Накрая на другото хлапе му свърши времето, аз като го дръпнах моя настрана - абе, тате, какво го гледаш тоя, какво му се мъчиш, с два топа срещу пешка си, какво се притесняваш?
Ама той ще вади дама!
Каква дама ще извади, сдвояваш топовете зад пешката и ще извади таратанци. Па като толко се притесняваш, жертваш единия топ, с другия му вземаш втората пешка, и тръгваш с твоите, имаш две проходни пешки!
Но тази победа изпрати Симеончо напред в класирането, ако успееше да спечели оставащите две партии, можеше да мисли за медал. Само че вече слаби играчи нямаше, всички бяха силни.
В петия кръг му се падна едно детенце, редовен участник, досега обаче не се бяха срещали. Аз се притеснявах, онова хлапе винаги влизаше в десетката, за притеснение си беше. В един момент пак стигнаха до часовник, отидох да хвърля едно око, Симеон с топ, кон, офицер - въобще, с цели си царски фланг, онзи бере душа, ама не се предава, а времето си тече. В един момент обаче хлапето направи неправилен ход (премести пешка, която предпазваше от царя от шах), аз сритах съдията за това, Симеончо също го забеляза, а се оказа втори неправилен на хлапето и то, съответно, автоматично загуби. Така Симеончо направи 4/5 и шансовете му за медал нараснаха.
В последния кръг Симеончо компенсира всички глупости, които прави на турнира, не знам с какво детенце игра (онзи не беше никак слаб, и друг път съм го виждал, винаги е напред), матира го (матира го!!!) за 20 хода, ма направо като маче у дирек го разби! Атаки, сканирани фигури, отваряне на линии, дай тая пешка, дай тоя кон, не ти трябва - истинска касапница беше, онова детенце докато си развие фигурите и тя партията свърши.
И в крайното класиране е втори. Първият го изпревари с 1/2 точка. Ако си беше взел първата партия ... ама какво да го правя, детенце, още се учи, още не помни къде какво се играе, още блее и проспива ходове и позиции (не че аз не го правя).
На връщане - лети на половин метър над земята, един доволен, засмян ... на тати детенцето, на тати шампиончето!
Така е, този път не взе първото място, но и в среброто няма нищо лошо, ще дойде време и за победите и първите места.
