Операция "Бившите хора"

В средата на 30-те години контрареволюцията отдавна е победена, а хората, наричани „бивши” са отделени от властта, опростени и работели за благото на строителството на социализма. Това са всякакви бивши аристократи, дворяни, бели офицери, чиновници от царските и временното правителство, сътрудници на жандармерията и полицията, свещенослужители. Мнозинството от тях се вписвало в новите условия и не представлявало заплаха за съветската власт. Въпреки това през февруари 1935 година „бившите” станали мишена на ленинградското управление на НКВД. Само за месец, от 28 февруари до 27 март НКВД и Специалният отдел (в оригинала Особое Совещание) осъдило 11 702 души – 4 833 глави на семейства и техните роднини.

Ленинград, проспект 25 Октомври (Невски)

Осъдените следвало самостоятелно да напуснат Ленинград, за своя сметка да се отправят към Урал, Западен Сибир или на север. По-нататъшната съдба на репресираните като че ли оставала в ръцете на самите репресирани: с удостоверения за административно заселени (вместо конфискуваните паспорти) те едва успявали да се уредят с най-ненадежната работа, не съответстваща на образованието и навиците им. Така Юрий Шувалов, електотехник с добър опит и знания и грижещ се за майка си и баба си, в Куйбишев получавал 168 рубли, с трудности се уредил като шлосер и заплащал 60 рубли наем за мизерна стая. Той бил комсомолец и искрено вярващ в съветската власт 23-годишен техник в завод „Светлана”, бил въплъщение на „новия човек”, за когото един от вестниците писал: „Ще отгледаме десетки Шувалови”. Неочаквано за него и за колегите му, той бил обвинен, че се е завърнал в СССР през 1923 г. с цел получаване за собствено ползване на фабрики и домове в Ленинград, укриване на произхода си и проникване във ВЛКСМ. Валякът на НКВД мачкал и най-лоялните на режима граждани.

Но защо на НКВД му е потрябвало да преследва вече безобидните „бивши”, които представлявали едва 0,04% от населението на Ленинград през 1935 г. и които можели да навредят на съветската власт единствено с критика в частни разговори (което било разпространено във всички слоеве на обществото)? Убийството на първия секретар на Ленинградския обком Сергей Киров на 1 декември 1934 г. станало удобен предлог за ликвидирането на ленинградската опозиция на Сталин – зиновиевци и троцкисти. Неотдавна назначеният лично от Сталин началник на Ленинградското управление на НКВД Леонид Заковски оправдавал назначението си.

Сергей Киров

Но през февруари вместо планираните 5 000 ареста на опозиционери (които, трябва да се признае, още не се и криели особено старателно) били извършени едва около 1 000. Провалът на тази зиновиевско-троцкистка операция трябвало да бъде компенсиран. На 20 февруари 1935 г. изселили едва 466 семейства на опозиционери, не била разкрита нито една терористична организация. „Бившите” тогава спасили изпълнението на плана. Сталин бил недоволен както от резултатите от акцията, така и от реакцията на ленинградчани на убийството на Киров – сътрудниците на университета, на партията и на градските учреждения се осмелявали да изказват различни причини за убийството, неохотно отишли на погребението и т.н.

Тогава си и „спомнили”, че убиецът бил свързан не само със зиновиевците и троцкистите, но и с „бившите”, с контрареволюционерите, които по своя произход били задължени да са политически партньори на опозицията, врагове на съветската власт, да имат връзка с чужди агенти и емигранти, да участват в заговори и в терористични организации. Списъците с „бившите” бързо се попълвали – тези хора, по принцип, просто живеели и работели честно, не се компрометирали и не били регистрирани в милицията. 

Един от начините на откриването им била работата с адресната книга на Петроград от 1917 г. Оперативните работници избирали фамилни имена, намекващи на дворянски произход, екзотични, двойни или чужди, такива като Таубе, Кнориг-Форемни, Петерс, Мартинов и т.н. След това проверявали адреса. Често „бившите” живеели на същия адрес, сврени в една от стаите на бившата им собственост. Но успели да намерят само 1 434 човека с дворянски произход. 

Голяма част от осъдените били незначително свързани с контрареволюционерите. Основната част (около 1 000 глави на семейства) нямали определено занятие, над 70% от тях били над 50-годишни – възрастни и пенсионери, доживяващи старините си, около 500 инженери, техници, учени. Както и за Шувалов, за много от тях – работохолици, образовани и полезни работници, чиито имена се оказали на първите страници на вестниците се застъпвали трудовите колективи. Но успели да спасят само единици – едва 127 от 11 000 били оставени в града заради болести, преклонна възраст и др. Да се върнат вкъщи от заточение впоследствие също се отдало на единици.

В най-кратки срокове планът за арестуване на 5 000 бил двойно преизпълнен. Дори наркомът на вътрешните работи Херних Ягода смятал това за излишно и за даващо повод за антисъветски публикации в чуждестранната преса. Но истинската „душа” и инициаторът на мащабните репресии не бил той самият, а Йосиф Висарионович. 

Сътрудници на НКВД, 30-те години.

За тази изпълнителност на НКВД и Смолни помогнал и фактът, че местните власти се стремели да разрешат ленинградския жилищен проблем за сметка на репресираните, който проблем в онзи момент необичайно се изострил. Множество хора били заселване буквално на половин легломясто в комуналните квартири. Изселвайки зиновиевците Ленинград получил само 459 освободени стаи и квартири. Изселването на „бившите” дала по-впечатляващи резултати – 9 950 стаи и квартири. В тях били разпределени нуждаещият се актив, военни и сътрудници на НКВД. Имуществото на „бившите” също станало плячка на борците с враговете на социализма. 

През април 1935 операцията по прочистване на града била разширена и продължена в Ленинградска област. Към 25 април били открити и изселени 22 511 човека, възприемани като потенциални антисъветски деятели: кулаци, есери, меншевики, „бивши”. В НКВД бързо се учили да работят, да търсят и „размотават” необходимите им хора в нужното количество, да получават правилните показания. Изселването на „бивши” хора след 1935 г. ще се практикува с прекъсвания до смъртта на Сталин (последния списък е съставен през 1953 г.). През 1937 г. 93,6% от осъдените две години по-рано глави на семейства (4 393 души) били разстреляни в лагерите или на местата, където били заточени. Чрез бързата и жестока разправа с тях изпълнителите на всички нива се стремели да укрепят доверието в себе си от страна на началниците им. 

Хенрих Ягода, крайният вдясно, нарком (министър) на вътрешните работи по това време

Но и съдбата на палачите се оказала незавидна. Леонид Заковски, ръководещ операцията на място, по-късно също бил обвинен в контрареволюционна дейност и шпионаж и разстрелян на 29 август 1938 г. Неговият началник Хенрих Ягода, глава на НКВД бил обвинен в същото и разстрелян още през март 1938 г. При ареста му у него били открити над 22 000 рубли, колекция вина, порнографски снимки и филми, оръжия, сервизи, антикварни монети и т.н. Неговият приемник, присвоил част от тези ценности, Николай Ежов също бил разстрелян на 4 февруари 1940 г.

Оригиналът е тук.