Гаръна “Visions of Dreams” фестивал

Нощно време, прохладно, бира, яка музика ... къде съм блял досега?

И така, както разказах вчера, тазгодишното ни посещение на Решица и Гаръна беше под знака на бирата, но имаше и формален повод - госпъл фестивала.
Сега, госпъл-фестивал в някакво село в Румъния, дето я има, я няма 200 жители, и то не го знам православно ли е, католическо ли е, протестантско ли е, та и госпъл само им липсва, звучи доста странно, то и странно си беше, ноооооооо ... нямаше проблем, беше интересно. За да съм по-точен, фестивалът е Fusion and Gospel, което значи, че религиозната музика на негрите не беше главната тема на вечерта. От нея, всъщност, хванахме много малко, повече беше фюжъна.

Излиза сръбската вокалка, Ивана не знам коя си, вижда ей това на снимката (това е
публиката) и казва: "Good evening 5 000 people!".
Момичето има чувство за хумор.

Цялата история май беше заради един негър, Дийн Боуман, който се оказа сърдечно близък на кумата на нашите румънски приятели или поне беше главно действащо лице в случая. Водеше някакъв детски хор, който беше научил да пее госпъли, отделно се включи и на фюжъна. Голям симпатяга се оказа тоя негър, отгоре на всичко можеше да произнесе правилно името ми. Като го попитах откъде го знае, къде го е чувал ми спомена за някакъв български музикант, Цветан Момчилов, та от фамилното му име ... сега сигурно Дийн си мисли, че Момчил е доста разпространено име в България.
В самият фюжън взеха участие основно румънски банди, имаше и една сръбска, разбрах, че е имало и от Австрия, и от разни други страни. Сърбите си водеха някаква гост-вокалка, тя ту слизаше, ту се качваше на сцената, беше голяма сладурана. Като цяло, беше много готино, вечерта в събота, бира, музика, чист въздух, бира, музика ... яко беше. И си помислих, готино е да си на 40, не е чак такава трагедия - по-щеше да ми подхожда да съм на 20+ и да ходя по подобни събития, ама тогава нямах пари. Или ако имах, не можех да си позволя кой знае колко. А сега още на съм се превърнал в някакъв шкембест чичка, а и мога да си позволя да запаля колата и да отида някъде ей така, за най-елементарното удоволствие.
Та затова, не ме питайте какво точно свириха на фюжъна, дори не съм си и поставял за цел да го запомня.
С госпълите се сблъскахме на другия ден, Дийн беше главно действащо лице. Човекът си застана на сцената, къде пя той, къде дирижираше някакъв детски хор, къде покани някакви хора от публиката да му пригласят на сцената - беше в стихията си. И има данни, има глас, което компенсира досадното повтаряне на религиозния припев в госпълите. А и момчето си пада по джаза (кликнете на линка, ще ви хареса), госпълите май са му нещо вторично. Интересно беше, къде в България ще видя нещо такова?

Дийн в действие

Лошото е, че това беше първото издание на фестивала, а до колкото ни стана ясно, Дийн има проблеми с визата си за Румъния и не изглежда особено притеснен от факта, че в най-скоро време ще трябва да напусне страната  съответно, не се знае дали догодина ще има второ издание на Visions of Dreams и дали ще е с негово участие.