Победата над едрата шарка

Една история на вниманието на антиваксърите. 

Запознайте се, това е Али Маяу Маалин.

Али е последният болен от едра шарка на Земята.

Програмата за глобална ликвидация на едрата шарка била приета през 1958 година от Световната здравна организация. Медиците от 73 страни със съвместни усилия избавили човечеството от инфекция, която имала милиони жертви до този момент. Идеята на програмата била проста: да се пресече разпространението на шарката посредством масово ваксиниране докато на Земята не остане един-единствен болен. Който болен да се открие и да се постави под карантина. 

19 години след началото на програмата за всеобщо ваксиниране против едра шарка последният болен от едра шарка на земята се оказал Али Маалин - приветлив младеж, който показвал пътя на лекарите към болницата, в която работел като готвач. За няколко минути в колата Али се заразил и влязъл в историята. Когато оздравял от СЗО почакали известно време и обявили премия в размер на 1000 долара за този, който открие болен от едра шарка. От 1979 година досега тези пари така и не са дадени на никого. 

През 1980 година 33-тата сесия на СЗО официално обявила едрата шарка за победена. Била подписана декларация, която официално съобщавала на света, че на Земята повече няма едра шарка. Това означавало, че повече нямало опасност някой да се зарази и заболее от нея. Това означавало, че вече нямало необходимост от ваксини против едрата шарка. Без ваксините победата била невъзможна, но сега вече можели да се отменят. 

Ваксини против едра шарка не се поставят вече 40 години.

Начало и край

Той започва ... не помня точно, струва ми се попита ме нещо за времето. А свърши ... не помня точно ... но свърши 4 пъти ...

Алтернативен поглед към пандемията

Италианска аптека:

- Не. Невъзможно е. Разбирам, че зъбът ви боли. Но всичко става само с рецепта. Да, дори капки да искате. Отидете на лекар, вземете рецепта.

Населението е 60 милиона. Болните са 17 хиляди.

Испанска аптека:

- След седмица накисване в басейните ме боли ухото. Аптеката изисква рецепта. Да, по дяволите, дори за капки за ушите. От тях дори Уолтър Уайт не знае как да получи наркотици. Отидете на лекар, вземете рецепта, върнете се.

Населението е 46 милиона. Болните - 6 хиляди.

Виетнамска аптека:

- Боли ли ви нещо? Вземете това. Да, добро е. И това вземете. Отличен аналог. И това също вземете. По-добро е от първите две. Е, никога не знаеш, може първите две да не помогнат. Не се притеснявайте - целия ви пакет с лекарства няма и 5 лв.

Населението е 100 милиона. Болни - по-малко от сто.

Индийска аптека:

- Уф. Добре направихте, че дойдохте!  Вземайте! Всичко вземайте! Какво значи не трябва? А ако потрябва? Въобще, всичко вземайте. Евтино е. И помага.

 Населението е 1,3 милиарда. Болни - по-малко от сто.

Бразилска аптека:

- Не, знаете ли, това лекарство е само по лекарско предписание. Ние сме много стриктни с това. Наистина ли имате нужда от това? Сега ще измислим нещо. Госпожицата от опашката! Имате ли рецепта? И няма да имате нищо против, ако този господин добави лекарството си на рецептата ви? Нямате нищо против? Господине, докато изпълнявам списъка с лекарства и вие добавете това, което ви трябва. Само да не виждам.

Населението е 190 милиона. Има по-малко от хиляда болни.

При мен!

Когато Путин вика на кучето си "При мен!", за всеки случай тича всеки, който го е чул.

На какво разчита демокрацията?

Запознайте се, това е Младен, Младен Маринов, по настоящем министър на вътрешните работи. На полицията. Онзи ден Младен беше поканен в студиото на бТВ при Хекимян да обяснява за мерките и теглилките по отношение на карантината, извънредното положение и коронавируса като цяло към онзи момент и в хода на разговора роди мъдрата мисъл, че "Демокрацията разчита на самосъзнанието на хората".

Ето то записа от участието му, слушайте от 2:35 нататък.

Размислих се по повод на казаното, от една страна цял министър си е това, нищо, че фуражката му видимо го е стягала и му се е отпечатала на главата. То не е лошо човек да има самосъзнание и да сам да се ограничава от някои постъпки, например да не краде, да не лъже, да не убива, но ако демокрацията ще разчита на това, по-добре да закриваме полицията и да окачим десетте божи заповеди навсякъде, белким проработи. Въобще, в областта на сигурността и обществената справедливост се събраха големи капацитети - единия не вярвал в разделението на властите, а другия пък разчитал на съвестта и самосъзнанието на населението. Примерно, за хората под карантина няма гривни (сакън, ще приличат на пуснати под домашен арест, а пък то и за тях няма, а трябва да има), няма друга система, която да го контролира къде е, въобще МВР-то е в много сериозен пропуск, но няма как да го пита Хекимянчо "А бе пич, къде са ти гривните, как ги контролираш тия под карантината?", няма, за самосъзнание ще си говорим. Пък да кажеш, че у нас всички са като бай Димо от "Два диоптъра далекогледство", да си имат съзнание в изобилие, ама не са. Пък и бай Димо е от други времена, когато не разчитахме на самосъзнанието много-много, а си имахме милиция, която беше биещото сърце на Партията. 

Днес обаче не е така, днес разчитаме на дисциплината, на самодисциплината даже, на съвестта и на морала. И то това не е от вчера и днес, буквално, това е от годините, когато сегашният премиер беше най-обикновен главен секретар на МВР. Или пък, ако се върна не чак толкова назад в годините, преди време Цецо Полицая, ако си спомняте, въведе модата на масовото подслушване, та вместо да подслушва престъпници и криминални авторитети, той подслушваше лекари и министри (е, вторите може и да зачислим към криминалните авторитети, има логика). Вероятно е разчитал, че телефонните измамници, наркодилърите и квартирните крадци ще ги загризе съвестта, че това, което вършат, е нередно и сами ще върнат откраднатото. Или пък, ако се обърна към литературата, в "Тютюн" има един генерал, епизодичен герой, директор на клона на "Никотиана" в началото на романа, "... който си въобразяваше, че думите „цар“ и „отечество“ можеха да трогнат дори джебчиите от криминалното отделение на затвора." Край на цитата.

Та така, вместо с превантивни мерки можем да борим престъпността с "Отче наш" и светена вода, колко му е? Ами ако помогне?

Испанската болест

Молитва в Сан Франциско по време на испанската болест, 1918 г.

През 1918 г в света се разпространява смъртоносния вирус, известен ни днес като "испанския грип" - в резултат на епидемията, която върлувала от поне година от болестта починали повече от 40 милиона човека, като 25 милиона починали в първите 25 седмици. Според някои източници починалите са много повече, до към 100 милиона, като се позовават на това, че в някои страни (обхванатата от гражданска война Русия например) никой не е водил статистика.

За пръв път за болестта в САЩ била диагностицирана и описана през март 1918 г, когато се разболял Албър Мичел - готвач във военния лагер Фанстон, Канзас. Към обяд на същия ден в болницата на Фенстон вече били приети 107 пациента с различни оплаквания - от болки в гърлото до кашлица. Най-вероятно готвачът Мичел ги е бил заразил с храната. По този начин Мичел се смятал за нулевия пациент (Мичел не умрял от болестта и доживял до 1968 г.), но откъде се е заразил не станало ясно. Според някои първоизточника на болестта е Китай, където върлувала още от 1916 година. А в САЩ попаднала с работници-мигранти.  А след това с американските войници попаднала в Европа, където бушувала войната. Но военната цензура следила за всичко, което могло да подрони бойния дух на войниците и затова за разразилата се епидемия си замълчали. И едва когато болестта се развилняла в неутралната Испания светът узнал за страшната пандемия - през май-юни 1918 година боледували около 40% от населението на страната, включително и кралското семейство. 

За разлика от мнозинството известни вируси, жертви на "испанката" били не само хора с отслабен имунитет, но и младежи (приблизително половината от починалите били съвършено здрави хора с прекрасен имунитет на възраст 20-40 години). Както било установено по-късно, вирусът, попадайки в организма, предизвиквал т.нар. цитокинова буря - хиперреакция на имунната система, водеща до общо възпаление на тъканите: поразените ели дробове се пълнели с течност много по-бързо, отколкото белите кръвни телца побеждавали инфекцията, а кашлицата била толкова силна, че в отделни случаи болните си докарвали разкъсвания на вътрешните органи и дори на мускулите.

След няколко месеца бушуване болестта отстъпила - някои от болните починали, някои оздравели, получавайки имунитет (между другото, това е единствената защита от "испанската болест", ваксина така и не била изобретена), а и подействали предприетите санитарни мерки. В крайна сметка до края на 1921 година болестта затихнала и изчезнала. 

Единственото, което можем да се добави, е че през 1997 г. Института по молекулярна патология към американската армия (AFIP) получил образец на вируса, извлечен от трупа на ескимоска от Аляска, погребана в замръзналата почва 80 години по-рано. Този образец позволил на учените да създадат генната му структура през октомври 2002 година.

Подлост

Женска подлост - това е когато приятелките я съветват да пребори депресията, като си хване няколко любовника едновременно, прекрасно осъзнавайки, че с нейната фигура може само да пие с тях.

Мерцедесът на компресорите

Имаше един виц в съветско време, за съветската микросхема - най-голямата микросхема в света. Имаше и вариации за съветския болен (най-здравият болен в света), за съветските часовници (най-бързите в света), за прогресивния паралич (ней-прогресивния в света) и т.н. Вицове измисляха хората, имаше над какво да се посмеем. В духа на тези вицове Барба Ганьо тия дни изобрети българските компресори. Те не са съвсем български, американски са, но правителството в случая не е цепило стотинката на две и купило най-добрите компресори в света. Мерцедесът на компресорите!

Те, според Барба Ганис, ще са способни да пренасят газ от всеки доставчик, без значение кой е той - руски, азерски, ирански, египетски, кипърски, втечнен, изпарен, всякакъв. Никой друг в света няма такива компресори! Руснаците кога пуснаха "Силата на Сибир" към Китай, кога почнаха да си хапят задниците от яд, че нямат компресори като нашите. Той Путин затова не иска да дойде на 3-ти март у нас, щото ще му покажем хем колко бързо строим, хем какви компресори сме си купили, да го е яд. Те дори американците, дето ги произвеждат тия компресори не смеят да си ги купят, щото са скъпи. Пък и в Америка само американски газ има, то няма смисъл от такива компресори.
Капацитетът на Барба Ганис не достига примерно да ни обясни, тия компресори като дойде руски газ по 200 евро/куб.м и втечнен газ от Кипър, дето веднъж е добиван, после е втечняван, после е транспортиран и после е изпаряван отново на терминала в Александруполис, та цената му е скочила до 300 евро/куб.м, да не се разводнявам с други доставчици и цени - та тия компресори как ще направят цената на газа по-ниска? Не разбрах какъв е капацитетът на компресорите, не разбрах примерно, за лупингите отделни компресори ли ще има или нашите и лупингите ще поемат, въобще, на много технически въпроси не чух отговорите, щото не чух и самите въпроси. А и, пусто, не му стига акъла на нашия, можеше да завие до тръбокладите, ей ги на заден план са, да каже, че и тръбокладите ни са най-най в света, и няма по-яки тръбоклади от нашите. Ама къде ти, той бай ти Ганьо я не знае тая дума, че съществува, че такава техника има по света, иначе и един репортаж за Фейса можеше да направи от някой тръбоклад.
И не е ли логично да предположи човек, че след като имаме най-мощните компресори в света, имаме и най-големите компресорни станции, имаме най-правите тръби за газопровода, с най-дебелите стени, най-надеждните, най-неавариращите. Всичко е най!

Огромната смелост

За вас не знам, но аз лично нямам нищо против емигрантите.

Проблемът е, че те имат против нас.

Ние не сме смели и безстрашни воини, които пазят родината си. Не сме храбри рицари, които бдят над земята на дедите си.

Ние просто сме най-обикновени крадци и разбойници.

На границата ни има тълпи от хора, най-различни. Има хора, които са платили хиляди евра за да стигнат до Западна Европа и които за нищо на света няма да останат тук. Има хора, които бягат от бомбите в Сирия, Ирак и Йемен, от ислямския фундаментализъм и фанатиците му. Хора, които искат да живеят мирно и спокойно и да работят и вадят хляба си честно и почтено. 

Но ние не ги пускаме на нашата земя!

Е, вярно е, няма как да знаем кой какъв е. На ничие чело не пише "крадец", "лъжец" или "честен човек". Трябва да се пазим.

Па като погледнем какво точно пазим ... то без пари да го даваме няма кой да го вземе, ние го пазим, все едно ще ни вземат земята и ще си я занесат в Сирия или Афганистан, и на жените ни бурки ще сложат, а децата ни ще качат на самолета за Осло.

Пиша го това заради новината, че Абдулах ал-Мохамед, сириецът, който беше научил дъщеря си да се смее на бомбите е емигрирал от Сирия. Емигрирал е в Турция - може и да не е искал, но поне за него и семейството му там е безопасно. Принципно не проумявам що за сила се иска за да научиш 3-годишното си дете да се надсмива над смъртта, и то в момент, когато всеки миг може да е последен, но е имало и, очевидно още има такива хора. За такова нещо се изисква огромна смелост, много по-голяма от онази, която ще те накара да не побегнеш, когато срещу тебе се насочи дулото на противниковия автомат. Но ние това не можем да го разберем. За нас смели хора са Динко и Перата.
Честно да ви кажа, този човек, Абдулах, заслужава на гръб да го пренесем до България и да го поставим някъде на челно място в София, пред Народното събрание примерно. Да минават хората и да го гледат, па белким се замислят накъде върви света и що за хора са необходими.

Такива хора като Абдулах бутат света напред. Но ние още не можем да го разберем. На нас такива като него не ни трябват. 

Петък следобед

Един решил да си направи майтап с приятелката си, купил тест за бременност и си нарисувал с червено допълнителна чертичка. 

Онемял при въпроса на приятелката си:

- Мило, а три чертички какво са?

Помощ откъдето не я очакваш

Онзи ден мераклията за нов Султан на Босфора реши да пусне бежанците към Европа - не че досега си е давал кой знае колко зор де, според мен дори им помага в момента с транспортирането към европейските граници на султаната. Родният му солташак одмах завъртя телефона до Истанбул да си свери часовника, а след това почна да адвокатства на бея пред чорбаджиите от Европа. 

За пари става въпрос.

И преди някой да му е задал въпроса "Абе, бай Хуй, нали вече ти дадохме да строиш Великата Българска стена, нали пиле не можеше да префръкне през нея, кво стана, докога ще цицаш пари?" малката Естония се обади и предложи помощ.

За тези, които не знаят, Естония малка балтийска държавица, с население около 1,3 млн и площ от 43 хил. кв.км. Като площ почти 3 пъти по-малка от нас, като население - къде 6 - 6,5, обаче беше икономически най-силната страна от Източна Европа при приемането и при в Евросъюза преди 16 години, беше държавата с най-висок БВП от бившия соцблок и единствената държава с над 1000 евро заплата по онова време, че и беше първата, която въведе еврото като валута. Тая, малката Естония, която нашия тъпчо трудно ще намери на картата също така въведе и електронно правителство без излишен шум и, до колкото ми е известно, без да пише стратегии. Естонците, поради характерния им говор, са обект на присмех у руснаците, като се ползват със славата на "албански реотани". Бавно загряват, не бързат ... Спокойни хора, в общи линии. 

Та естонците ни предложили помощ на границата. Естония, чиято армия не е превзела нито една крепост, която не е пленила нито един император, която не е губила сражение, щото не е участвала в такова. Или поне не се знае.

Предложението обаче едва ли ще бъде разгледано не защото ще се отнесем с пренебрежение към него, а защото най-вероятно естонските военни ще предпочетат да пренощуват по-близо до границата и в по-евтин хотел. Те едва ли биха посрещнали с разбиране обяснението, че в хотела на Валери Симеонов се спи по-удобно и по-сладко. Те едва ли биха повярвали на честна дума, че оградата на границата е стабилна и че нема лабаво - те биха я огледали отблизо, а не ох хеликоптер. Те едва ли биха ограбили бежанци и биха ги върнали - или ще ги върнат на момента, или ще ги закарат до най-близкия град за убежище. 

Просто естонците биха действали по същия начин, по който действат и у тях си и по който са подредили държавицата си. И май вместо да ни помогнат, ще ни засрамят.