Като е забранено, да не е отменено?

 На гости ни е една приятелка на Малкото Кате. Приятелки са от деца, заедно са си играли, на градина са ходили заедно, после момичето е завършило 9-та Френска, след това не знам какво точно, но в един момент се оказва в Южна Корея, преподавател по английски на корейците. В Корея обаче и писна да я зяпат жълтурите по улицата и да и точат лиги, та се премести в Европа, къде-къде, в Уелс, преди Брекзит-а. Живее си там, работи си, дори си намери и приятел, събраха се, детенце си имат, тя чат-пат се прибира по България да си види родителите. Та тия дни ни гостува и ни съобщава, че гледа основно Нетфликс, само 6,99 £ на месец.

- Добре де, а какво гледаш по Нетфликс?

- Ми филми, сериали, то няма реклами. 

- Е да, то за 7 паунда на месец оставаше и да има. Както и да е, ами аз тия сериали ги гледам безплатно, знам поне два български сайта, които качват филми онлайн и 3-4 руски, да не говоря за Замундата и Арената, отделно са Пиратския залив и Ру-торент. В началото трябва да изтърпиш една 30 секундна реклама, евентуално да затвориш 1-2 рекламни pop-up прозореца и после също няма реклами.

- Ама са с пиратско качество!

- Нищо подобно, много си е добро качеството.

- Е да, ама като ги гледаш онлайн не плащаш авторските права и си нарушител. Незаконно е, аз ако го направя това в Англия провайдърът ми ще провери и ще ми спре достъпа до този сайт веднага.

- Защо?

- Защото сайтът не е платил за авторските права, а като ги гледаш, нарушаваш закона.

- Разбирам, но защо аз с гледането да нарушавам закона? Който държи авторските права да върви в Русия и да се разправя с Роскомнадзор и тамошните органи за спазване на авторските права. Аз какво общо имам с нарушаването на авторските права, гледам нещо, което го има в свободен достъп в интернет. И ся кво, да кажа "няма да го гледам, щото не съм му платил авторските права ли"?

- Да.

- Е плащай си по 7 паунда на месец на Нетфликс и си ги гледай с платени авторски права. Аз като си купя диск с музика да не го пускам, като се събирам с други хора, щото те не са платили авторските права, така ли?

- Е не е такъв случая.

- Бе баш такъв си е. Като купя една книга не трябва да ти я дам на теб да я четеш, щото ти не си платила авторските права? 

- Ама моят провайдър както ме проверява дали не гледам детско порно, така и с тези филми...

- Твоят провайдър те проверява за детското порно, защото на първо място са незаконни заснемането и разпространението му, гледането ако е незаконно трябва да осъдят и полицаите, които проверяват филмите с гледане. Но има голяма разлика между сайт за филми и детско порно. А на мен дори на дистанционното ми са сложили бутони за директен достъп до Нетфликс, Ракутен ТВ, Прайм Видео, без да ме питат искам ли, не искам ли - купувам телевизора, значи съм съгласен. Това не е ли реклама на моето дистанционно, за което не ми плащат?

- Ами незаконно е, на всеки филм в началото пише, че е за домашно гледане и възпроизвеждането му с комерсиална цел е незаконно. 

- На филмите/сериалите, които гледам от сайтовете не пише такова нещо. Да не говорим, че аз мога да си купя филм на ДВД и да го гледам напълно законно, след като вече съм му платил правата, но по твоята логика не мога да събера приятелите си да го гледаме заедно, защото те не са платили авторските му права и е възпроизвеждане с комерсиална цел и аз евентуално ще трябва да доказвам, че не съм им вземал пари.

- Абе забранено е!

Че е права, права е, че е забранено - забранено е, но в този момент се сещам за златната реплика на Панчо от филма с биволицата "Е като е забранено да не е отменено?"

Гражданин на СССР

Руснаците са много продуктивни на истории:

Съдят длъжник за неплатени вноски по кредит. Длъжникът, професор по физика гордо показва паспорт на гражданин на СССР, от чието гражданство не се е отказвал и изисква от съда да го съди като гражданин на СССР, а тъй като в съветските закони няма текстове, предвиждащи задължителното връщане на кредита, то той ни прощава всичко. 

Съдията обяви почивка, изключи записа и каза приблизително следното: 

- Иван Иванич, в съответствие с предоставените от Вас документи вие имате открити сметки в долари и евро. В съответствие с чл.88 от НК на РСФСР валутните операции се наказват с лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години с конфискация на имуществото и затвор от 2 до 5 години, или без затвор или смъртно наказание и конфискация на имуществото. Наистина ли да ви съдим като гражданин на СССР? Двамата със секретаря можем да произнесем присъдата веднага, а приставите незабавно да я приведат в изпълнение в двора на съда.

Гражданинът на СССР моментално беше приет в лоното на Руската федерация непосредствено в залата на съда, показвайки и друг паспорт.

Манучар и Оксфорд

Една история от руския нет - попаднах на нея преди години и доста се потрудих да я намеря отново:

Работех в една туристическа агенция и една от задачите ни беше да оформяме и изпращаме богати дечица да се учат в Англия и Щатите. До тогава си мислех, че в Оксфорд учат само най-надарените хора...

Пристига в офиса пристига някакъв кавказки батка с двама бодигардове и сина си. Детето е на 15. Таткото иска да го прати в "Оксфорд, да учи за адвокат". Намирам в компютъра всички материали за оксфордските учебни заведения и им казвам приблизителната сума.

Таткото сумата го устройва. Пращам факс със запитване, получавам отговор с точната сума. Сумата може да се плаща и разсрочено, за всеки семестър. Таткото казва, че по-добре да плати целия курс на обучение, щото иначе утре може да го убият на улицата, а детето трябва да се изучи. Сумата е огромна и аз се опитвам да проведа мини-тест на сина, за да определя дълбочината на знанията му. Синът мълчи.

Таткото ми държи тон, че детето му е отличник (не се и съмнявам, още повече, че най-вероятно му е купил и училище). 

ОК, таткото плаща целия курс. Момченцето лети в Англия. Най-удивителното е, че документите му минават през посолството без грам излишен шум, а преди това не успяхме да изпратим 7-8 наистина надарени деца заради дребни заяждания.

След 3 дни получавам факс от Оксфорд: "Уважаеми господине! Ние изпитваме огромно удовлетворение от работата с Вашата компания и ще бъдем много щастливи, ако нашето сътрудничество продължава и занапред. Специални благодарности за ученика, който ни изпратихте тези дни. Той е прекрасен млад човек. Предварително се извиняваме за възможното недоумение от последващите въпроси, които бихме искали да изясним и ще Ви бъдем безкрайно признателни, ако им отговорите, стига да не Ви затрудни, тъй като за нас това е необичайно важно.

• Вашият клиент Манучар успешно премина тест по английски език. За съжаление нашите специалисти установиха след теста, че Манучар не говори английски.

Край, мисля си, до тук бяхме ... До колко ми е известно, всяко учебно заведение от нивото на Оксфорд има право да се откаже от студент, ако той не отговаря на техните изисквания, при това без да връща платената до момента сума като компенсация за "моралните усилия". 

• Вашият клиент Манучар успешно премина тест по физика и математика. За съжаление нашите специалисти ..

И т.н. Всъщност, на този факс трябваше да отговоря нещо, но в главата ми, незнайно защо се въртеше единствено мисълта, че не знам как се пише завещание. А и има ли смисъл да завещавам на някого старата си жигула? Автоматично продължавам да чета нататък. В последния ред се казваше, че Манучар и руски не говори, а този език, на който говори, не го говорят в Оксфорд. 

Бащата на Манучар обеща да мине след час - да се информира за успеха на сина си и да го отпразнува с нас в някой луксозен ресторант. Вие някога замисляли ли сте се как да прекарате последния си час живот? С неуверена походка се отправям към секретарката. Вида ми е такъв, че тя от страх се качва на масата и пита "Какво се е случило?".

Протягам и факса. Тя го чете:

- Е, къде е втората страница?

- Каква втора страница?

- Тук е написано, че факса е от две страници.

- А! Действително, къде е ... Навярно втората не е минала. Ще им позвъня да я пратят още веднъж.

Втора страница ли? Вероятно техните специалисти са установили, че нашият клиент Манучар е убил учителката си, откраднал и е колата и се е забил в стената на Уестминстърското абатство, където и продължава да продава наркотици и в момента. В тази минута факса почва да пищи и пристига втората страница.

Ето я, втората страница:

"На основание на гореизложеното с дълбоко съжаление сме принудени да ви съобщим, че по-нататъшното образование на Манучар нашето учебно заведение е невъзможно".
(Край с мен, труп съм).

"... ето защо ние се осмеляваме да Ви предложим да се свържете с родителите на Манучар ..."
(Не, само това не!)

"... и да ги известите за допълнителните материални разходи, които, за съжаление ще им се наложи да понесат във връзка с липсата на предварителна информация за образователното ниво на Манучар". 

(Какво имат предвид?)

1. "Ние намерихме и наехме специален преподавател, който ще проведе на Манучар специален триседмичен курс по английски и родния му език.
2. Ние намерихме и наехме ... който ... математика за началните класове.
3. ... математика за средните класове.
4. Намерихме и наехме ...
5. ... намерхме ...
6. ... наехме ...
7. ...
8. ...

И така до №19, където разбирам, че са намерили и специален човек, който ще съпровожда Манучар навсякъде и ще му помага да общува в магазините, в транспорта, с домакините и т.н.

"На основание на гореизложеното ще бъдете ли така любезни да съобщите на родителите на Манучар за необходимостта да заплатят допълнително 1275 паунда и да им се извините от наше име за причиненото безпокойство?".

И така, имате пари и не знаете какво да ги правите ли? Вземете си котка и я пратете в Оксфорд! След няколко години ще ви я върнат с образователна степен.

Дочутите разговори

 

Каръци

 Навремето Бокича, докато го играеше кмет има лошия късмет да му фалшифицират подписа. Дет се вика, толко кметове преди него, толко далавери се направиха, на никой не му фалшифицираха подписа, обаче на Бокича е на, късмет. То тогава фалшификацията, до колкото си спомням се откри покрай една далаверка с едни имоти за сина на Иван Драшков, едновремешен шеф на ДАНС, не беше за разрешение на някой клошар да рови по всички бунища в столицата или на циганин да си пасе коня до Коня пред Народното събрание. Тва на Каракачанов, на Янчулев, на Софиянски някой да им фалшифицира подписа - нема. Не че не е имало за какво, то тогава се наливаха основите на сделките се общински имоти. Мале, па при Софиянски какво наливане падаше, ум да ти зайде! Но, късмет, чак на Боко се престрашиха да му фалшифицират подписа. Голям карък е Бойко в това отношение.

Карък, ама заразителен. Ей го на, заразил е Влади Горанов. От толко деца в България само неговите получили уплах от Пернишкото земетресение. Дет се вика, дори в Перник не са живели, ма се уплашили. А Влади що да стори, той навремето нали не му стигаха парите в Народното събрание, та напусна да си дири късмета (па после го намери в Министерството на финансите), добре, че има платежоспособен кръстник, да го приютил, то и без това апартамента му празен стои. Но на сиромах човек колко му е късметя, ей на, оня ден Влади тръгнал към Сръбско да изкара 2-3 деня на спокойствие и на границата - бам!, джипа му краден. Я си представете колко години е спестявал Влади от заплати, от закуски, от наеми до си купи колица, и сега крадена била. То не точно крадена, клонинг имала в Русия, но пак, търсели я руските милиционери, не може да излиза от страната. И това са само сериозните работи, дреболиите като например да си купиш БМВ от вносителя на Форд, това въобще не го коментирам, то на световно за каръци да идеш, такова нещо няма да срещнеш!

Ей, голям карък е Влади бе! Това на някой Гошо от Обеля, с някоя очукана баничарка ще му се случи ли? На Гошо от Обеля нито децата му са толко плашливи, нито колата му е толкова клонирана. Вярно, Гошо от Обеля ако му каже полицията "Остани на място докато проверим колата" и той реши да си бие камшика след 10 минути ще го събират някъде по пътя, де що има полицай ще му се изреди с палката. Влади поне в това отношение не се е заразил от каръка на Баце.

Избори за президент

Най-читавият президент, който сме имали досега.
Мисли, народе, до 14-ти има по-малко от седмица.
x

Неравната битка

Година след епичната битка днес водих втора серия с Гугъл пакета.

Не знам какво точно се разсърди бай Тръмп на Китай, то, дето каза адмирал генерал Аладин, Америка е построена от негрите и принадлежи на китайците, то толко кредити са им наляли, че ако си ги поискат утре сигурно бай Байдън ще дърпа шалтера, но да не се отплесвам.

Първата лампичка ми светна преди 3-4 дни, когато на тати Пинцесата ревна, че и няма приказките на телефона (тя ползва стария ми Хуавей, който е отпреди бай Тръмп да се сдърпа с китайците и който нямаше проблеми с Гугъл пакета). Позачудих се, ама после реших, че нещо ъпдейтите на телефона са му дошли в повече, той си е старичък, паметта му е ограничена, та нормално да изчезнат приложенията.

После обаче решавам да си инсталирам Гугъл Пей, да си плащам с телефона чат-пат. Следва проверка за сигурност от страна на Гугъл Стор, и опааааааааааа - вашият телефон не е сертифициран за Гугъл.

Ми не е бе, ваш`та мама, нали се скарахте с китайците. 

Аре почвам горната операция отначало, ама нъцки, не става, софтуера на телефона е ъпдейтнат много висока версия, трябва да връщам на по-долна версия. 

Е да де, ама като не знам как?

Как, как, аре почвам да ровя по форуми, по клипове (в youtube има доста добър набор от клипчета, които обясняват как се решават и двата проблема, и с даунгрейда, и с инсталирането на Гугъл пакета). Аз някакси се изхитрих да комбинирам инфото от клипчето за даунгрейда със съветите на моите приятели от mobility.bg, но в крайна сметка успях за около час да се справя с всичко. Имаше и вариант с едно приложение, през него да се изтегли целия набор на Гугъл пакета, ама нещо не ми хареса, много дърводелски ми стоеше. Та си заложих на по-сигурното, викам си, ще се боря, ама ще се справя. Върнах до първичната версия на фирмуера, после почнах едно по едно инсталацията на приложенията, накрая инсталацията и тръгването на Гугъл Плей не стана като по вода както преди година, но все пак стана.

И сега си знам, няма да плащам с телефона си.

Суровата сила на гравитацията

 Гравитацията не прощава на никого.

Да знаеш кога да спреш

Леда Тасева едно време, в "Да обичаш на инат" викаше на героя на Велко Кънев (Радо Пешев) "Не искам да остарея! Няма да остарея!" и се оплакваше, че висяла 4 часа на стоп и и спрял само един "дедик". С други думи, лирическата героиня беше открила топлата вода, че всяко си има времето, а нейното е отлетяло. Ние тоя филм сме го гледали, ма баба Мадона няма как да е. Иначе нямаше да се излага като пенсионирана гювендия на селски събор оня ден по американската телевизия.

Ма била много секси - била си друг път, едно време, пък и то твоето секси е бая относитетло - циците ти бяха безформени, краката ти са къси и тазът ти е бая широк. То да се изтипосаш дибидюс гола във видеоклип или да имитираш секс не те прави нито много оригинален, нито много скандален, нито гениален творец. Прави те комплексирано лайно, па било то и в Америка. Но докато си на 20-30 и молива ти пада номера минава, ама цял живот с един и същи номер ли ще минаваш?
Пък и то да имаш да покажеш нещо, дето не си го показвала досега, да е интересно, ама то пусто, хем и другите жени имат същото, хем и твоето не го виждаме за пръв път. Пък и да се плъзнеш по бюрото на водещия все едно слизаш от пилона когато си на 63 не е върха на еротиката. Задникът на 63-годишната Мадона не е като задника на 23-годишната Мадона, има голяма целулитна разлика. Иначе у инстаграм можеш да пишеш и да бришеш, да триеш и филтрираш, ама годините ти ги знаем, а за килограмите се досещаме.
Просто трябва да знаеш кога да спреш. Виж, Лурдес-Мария да го направи тоя номер с бюрото и гащите разбирам, ама баба ти Мадона вече ми идва в повече.

Медалите

 За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие. 
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал". 

Ай да видим!

Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.

Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.

Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.

Доставка на пица

 Пицата дойде

Така се прави

 Досега бях абонат на НЕТ 1 и бях много доволен от услугата - интернет и телевизия. На месец ми струваше около 22 лв, отделно интернетът беше адски бърз и не съм имал проблеми с връзката. Но, за мое съжаление, първо НЕТ 1 бяха закупени от Виваком преди около месец, и второ - вкъщи правихме ремонт и в следствие на ремонта минахме на интерактивна телевизия. И нея щях да си я поръчам от НЕТ 1, но докато станат нещата Виваком ме изпревариха и когато стигнах до окабеляване и свързване трябваше да преговарям с вивакомците. 

Та така, отиваме с Малкото Кате в офис на Виваком, така и така, абонати сме на НЕТ 1, искаме да сменим плана си (има опция да ти предоставят същата услуга, каквато досега си ползвал от НЕТ 1, просто плащаш за нея на Виваком) и да имаме интерактивна телевизия, от другата страна служителката е много любезна, толкова канали, такъв трафик с такава скорост, едно устройство, едно приложение, останалото се плаща, ще ви струва малко над 30 лв. Казваме добре, стискаме си ръцете, девойката печата договори, подпишете тук, подпишете там, готово.

- Кога ще дойде да ни окабели ваш служител? 

 Ами кога ви е удобно? 

- Петък, става ли? 

- Става, записвам петък, между 8 и 12 сутринта, те ще ви се обадят половин час преди да са на адреса.

Добре, в петък съм се строил в две редици, към 9:30 ми звъни телефона, техника пристига около 11, почва да рови по кутиите на Виваком, след около 15-20 минути ми звъни на вратата и казва "Няма да стане днес". 

- Що бе?

- Абе и двете кутии са пълни, трябва да се постави нова кутия, да се тегли кабел от нея, че от тия двете много трудно ще стане. 

- Добре, кога ще ме вържете? 

- Ами то кутиите ги поставя външна фирма, аз ще предам в офиса, от там вече те поемат.

Така, минават събота и неделя, минава и понеделника и аз във вторник по някое време се присещам, че никой от Виваком не се е свързал с мен да се разберем кога ще ме свържат, звъня им аз, така и така, обяснявам им случая, от отстрещната страна се отнасят с разбиране, обещават да проверят и да ми върнат обаждане, но ме предупреждават, че тая с външните фирми, дето слагат кутиите е много тегава работа, щото те били много заети и там бавно ставали нещата. 

Минават още два дни, аз в четвъртъка бях отпуска, че имах една работа да си свърша и следобеда ми беше свободен, та решавам да отскоча до офиса на Виваком в Ринг мола, да видя какво става с моето свързване. Отивам, добър ден - добър ден, с какво мога да ви помогна? - Така и така, трябва да ме вържете, договор имам, чакам да дойде външна фирма да ви инсталира нова кутия (щото вероятно трябва лицензирана площадка като за атомна централа), четири дни вече никой не се обажда, аз съм този, който ви търси, та ме интересува до Нова година ще станат ли нещата? Девойката не губи самообладание, сега ще проверя, проверява - ми то, господине, нещо са се загубили по трасето нещата, но работим по въпроса, ще ви потърсим в най-скоро време.

Така ли? Кръгом, от другата страна на етажа е офиса на А1. 

- За колко време ще ме вържете?

- За два дни.

- Сигурни ли сте? Подписваме договор и след два дни е дошъл техник, сложил си е кутията, прекарал ми е кабел и имам сигнал в телевизора и рутера?

- Да, работим и в събота. Като подпишете договор ще получите смс, в него вече можете да си договорите удобен за вас ден и час.

Пак кръгом, в офиса на Виваком. Там пък девойката, дето ме обслужваше допреди малко очевидно е в почивка, нейна колежка: - С какво мога да ви помогна? 

- Ми да прекратим едно договорче.

- Ама защо?

- Абе дълго е за обяснение, ей там колежката ви, като се върне от паузата си ще ви обясни.

Раз, два, прекратихме договора, връщам се в А1, подписвам, докато изляза от мола и се кача в колата получавам смс, часът е за другия ден, но не става (на работа съм), първата възможност е след 5 дни, в сряда. ОК, пиша се хоум офис и чакам. Първо, във вторник ми пратиха смс с напомняне, че на другия ден ще бъда посетен от техен техник между 15:30 и 17:30. Второ, във въпросната сряда техникът ми звънна около 11 с въпрос може ли да мине по-рано, че има един адрес близо до моя и после съм аз. Няма проблем, заповядай, човекът пристигна към 12:30, започна работа, за около час беше готов. Имах сигнал в телевизора, пусна ми и интернет, айде довиждане.

Ся, А1 са ми дали достатъчно поводи да ги псувам, но в случая реагираха много бързо и професионално за разлика от бившето БТК, което вероятно живее със заблудата, че абонатите на НЕТ 1 им се полагат по право и преминават към тях априори, като крепостни селяни в Средновековието. 

Сривът на Фейсбук

 След вчерашния срив на Фейсбук реших да се държа абсолютно нормално, все едно нищо не се е случило. Реших да правя ежедневните си неща извън мрежата, все едно Фейсбук има. 

Сутринта взех със себе си един албум със снимки и го показах на непознати хора в метрото с молба да кажат коя снимка най-много им харесва. Докато те разглеждаха албума се обърнах към двете жени, които седяха срещу мен и направих няколко коментара на разговора им. Когато излязох от метрото се обърнах към няколко непознати за мен с покана да станем приятели. Дори вече имам последователи - двама санитари и един полицай, но все пак е някакво начало.

It's on Zlatan

Редя си се, значи, на опашка в "Билла", държа в себе си една кола без захар 1л и едни пуканки за микровълнова. Пред мен един юнак с пълна кошница: две замразени пици, 4 кена "Загорка", отделно 2л пластмаса пак "Загорка", два мега-пакета чипс, две консерви риба-тон "Клевър" (баш пък "Клевър" ли намери?), бутилка бяло вино и разни други нещица, които не успях да видя. Касиерката му смята сметката, 49 лв и стотинки.

Пичът стиска 45 лв, очевидно някъде е развалил 50 лв банкнота и или не си е направил добре сметката, или е мислил, че има 50 лв нацяло. Както и да е, беше принуден да върне нещо, какво, какво ще връша - едната пица (то аз бих върнал и двете, замразена пица от "Билла", ама айде), свали малко над 4 лв от сметката, стигнаха му парите, плати си и почна да си ги прибира. 

И тук дойде момента на Златан - 4 лв, къде не съм ги дал, пък момченцето хем си брои стотинките в случая, хем очевидно нещо планира с гаджето си (две замразени пици, бяло вино, бира, два пакета чипс, на романтика отива ситуацията). Чука ми касиерката пуканките и колата, няма и 5 лв, казвам и: "Дай му пицата на момчето, аз плащам", тя я маркира, онзи си загуби граматиката, като се юрна да ми благодари  (не беше българин, май нещо французин беше, те са такива отвеяни).

Така де, ще пропуснеш мача - Златан черпи!

Познанствата

 Имам един братовчед, по-голям е от мене, изживява се като известен софийски бохем. Казано на по-простонароден език, гъзар си беше, гъзар си остана. Няма да се впускам в подробности какво ме кара да имам такова мнение за него, друга ми е целта на поста.

Братовчед ми, за да подчертае колко е известен, в страницата си във фейса редовно пуска снимки с разни знаменитости от роден и международен мащаб - Мария Илиева, Ники Кънчев, Орлин Павлов, Тодор Славков (то па с него май само аз нямам снимка), че дори и Уесли Снайпс (с него започва и свършва международния мащаб). Работата е там, че братовчеда яко пълни стената си с тези снимки, дори цял албум си е направил и го е озаглавил "Моите знаменити приятели - и те са хора като нас", но съм забелязал, че нито една от познатите му знаменитости не е постнала снимка с него на нейната стена. Сами си правете изводите кой кого познава и кой на кого е приятел. И кой колко е известен. Едно време покойният палячо Жорж Ганчев във всяко свое интервю не пропускаше да спомене някое известно име, или не толкова известно име, обаче на някаква възлова позиция в САЩ, Великобритания, ЕС, въобще, голяма клечка, с която той си е бъбрил приятелски преди 15 години на някое матине или пък е правил бизнес преди 20, между две фехтования с рапирата и шпагата. Пък ти върви проверявай съществува ли такъв човек, има ли такъв пост, тоя човек въобще подозира ли за съществуването на България и Жоржи в частност? Покрай Жоржи дори разбрах, че това си има име в средите на поведенческата психология, но не помня как го наричаха.

В подобна ситуация е Петърчо Москов. И 20 пъти да избираме Народно събрание тази година, Петърчо повече от 5000 гласа няма да вземе, което означава че освен собствените му кандидати и роднините им никой друг на гласува за него, което обаче не му прече да се коалира с все по-възвишени цели и все по-мащабни планове за спасението на България. Последните му напъни са да се коалира с Цецо Полицая, друг титан на мисълта и стратегиите, но използвайки вълната на обществения интерес в момента Петърчо решава да се отърка у Кирил Петков и Асен Василев: "Аз ги познавам, добри момчета са ..." 

Въпросът, който няма как да не ми се завърти в главата е: А те тебе познават ли те?

Уходили мы из Крыма

Уходили мы из Крыма

Среди дыма и огня;

Я с кормы все время мимо

В своего стрелял коня.

А он плыл, изнемогая,

За высокою кормой,

Всё не веря, всё не зная,

Что прощается со мной.

Сколько раз одной могилы

Ожидали мы в бою!

Конь всё плыл, теряя силы,

Веря в преданность мою.

Мой денщик стрелял не мимо —

Покраснела чуть вода...

Уходящий берег Крыма

Я запомнил навсегда.

Достъп до обекта

 Некои съображения:

1. Защо не всички работници са с работно облекло? В началото ясно се вижда един юнак по потник, до него някакъв с мръсна жълта фланелка.
2. Защо работниците не носят лични предпазни средства - обувки, ръкавици, каски, жилетки, очила?
3. Във видеото се виждат неработеща пътно-строителна техника. Някой държи ли сметка на изпълнителя и подизпълнителите за сроковете на изпълнение?
4. В качеството си на какъв Бойко Борисов проверява обекта?
5. В качеството си на какъв Бойко Борисов си позволява да шофира по път, който е в ремонт/строителство и очевидно е затворен за движение за МПС? Има ли съответната пътна сигнализация преди участъка, който се строи, която да отклонява движението по обходен маршрут?
6. Откога е разрешено шофирането в насрещното движение в България, дори и по магистрала, която не е официално пусната в експлоатация?
7. Разрешено ли е на обикновени граждани и данъкоплатци да ползват магистрала/пътища, която не официално отворена за експлоатация? Ако това е нарушение, няма ли законови санкции за него?
8. Ще доживеем ли някой да го глоби тоя простак на основа на нарушение, обявено от самия него?
9. Какъв е пропусквателния режим на този строителен обект, всеки ли може да влезе в него да проверява докъде са стигнали строителните работи, всеки ли може да снима?

Не, няма, не, няма

 Дълги години не ядях шкембе-чорба. Просташко ми беше. Случвало ми се е от дъжд на вятър да си поръчам, и то ако няма кой знае каква алтернатива. Докато бях на Пречиствателната във Враца съм си вземал чат-пат в Мазното, ма те го правеха много хубаво. Въпреки че много уважавам Ъпсурт, техния хит "Бира и шкембе" никога не съм го прилагал на практика, а май съм се минал.

   

В последните седмици обаче на обед си жулвам едно шкембенце, с оцет и чесъ и повечко люто. Бива, даже като се подлютя може и още една порция да омета. 

Да не пропусна и tibute на братя Кулинови, също много спомогна за преобръщането на кулинарните ми вкусове.

 

Храната в Румъния

 Когато се съберем с Каюс и Отилия пада голямо освинване. Иначе пазим диети, хранителни режими, това не ядем, онова не ядем, обаче с тия двамата няма лабаво. И много се пие де, но за това друг път.

Специално за храната в Румъния няма да се разпростирам надълго и нашироко, първо защото блогът ми не е кулинарен, второ не сме яли нещо кой знае какво засукано и трето - не става въпрос за нещо, което да го нямаме и у нас.

Но пък има няколко неща, които искам да споделя тук:

Домашен кашквал, който се продава масово в Румъния. Виждате няколко вида кашкавал, меда на

заден план е отделно.

Мамалига със сметана и настърган кашкавал. Няма нищо общо с качамака, който правеха едно време мама и комшийките

Вайс-вурст с мармалад, от сватбата на Отилия и Каюс. Храната беше в баварски стил.

На сутринта ни поднесоха супа, сготвена от остатъците от вечерята. Една от най-вкусните, които съм ял.

Месото имаше за гарнитура зеле, това специално пак беше в баварски стил, сладко.

А това беше някаква супа, аха да е като шкембе, ама не съвсем.

Свински ребра

Пак павилион за сирене и за домашни колбаси, този път в Сибиу

И скара ядат румънците, не е като да не я обичат

И пак сирене в Сибиу

Една доста странна на вкус бира, полска, с вкус на малина

А това беше вечеря в Бран, градът на Дракула - шарено месце с чипс. Вкусно и калорично. Повече ми хареса поднасянето на дървена дъска.

Десертът в същия ресторант, щрудел - беше много вкусен.

Бобена супа, с парчета наденица в нея. Не сме единствените на Балканите, открили комбинацията на боб с наденица, но в супа я виждам за пръв път

Вино от Отел. Не е кой знае какво, но е ароматно и цветът му е особен. Дядо държеше един ред отел за аромат във виното, но тия тук направо си правят вино от него.

И една от изненадите от последното ни гостуване - пак мамалига, ама с кашкавал, сметана, пръжки и парчета наденица. Уникално вкусно, на пък пада много тежко в стомаха и надува много яко

Една от най-големите екзотики, които съм ял въобще - бургер като бургер, но месото е от зубър.

По-голям размер

Онова усещане, когато правите секс в пробната и тя поиска по-голям размер...

Еволюцията започна

 Еволюцията на педерастиите вече започна.

Първо се бореха хомосексуализмът да не е престъпление. После взеха да се обиждат, като им кажеш "педерас", обидно било, трябвало гей да им викаме. След това еволюираха в гей-общност/queer-общество, ЛГБТ -общност, след това  съкращението стана ЛГБТИ и накрая се спряха на ЛГБТИ+. От особена важност за правата им се оказа правото да си организират парад на педерастията веднъж годишно.

Борбата за правата на педерасите стана малко циганска работа - ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката до лакътя. До вчера се страхуваха да не ги арестуват милиционерите, днес вече раздават брошури по фирмите със съвети към работодателите какви стъпки да предприемат ако случайно някой от работниците и служители им, ставайки сутрин за работа не се е определил днес мъж ли се чувства или жена? До вчера не смееха да си сложат една обица на ухото, днес вече обсъждат защо да не може да сключват бракове помежду си и откъде-накъде да не могат да осиновяват деца? Американците имат такава поговорка: "Дай на негъра един аршин, ще ти вземе цял топ". Нашите педераси откъде да гледат, нали парите им идват основно от западните фондации. 

Та както и друг път съм споменувал в блога си, това което днес е незаконно или неморално утре ще стане законно, вдругиден морално и след седмица ще го приемаме за нормално. Защо да е законно и нормално да отглеждаш животно в двора си и да го изядеш накрая, а да е незаконно да правиш секс с него? Ма нямало съгласие на отсрещната страна - то па като го колиш за Коледа като че има! Един зоофил, стига да му разрешат да си съжителства мирно и тихо с козичката или прасенцето или каквото там животно си е харесал, такива условия може да му даде, то хора няма да има да живеят така. Защо трябва да го ограничаваме, ще си съжителстват заедно до дълбока старост? А пък и след дълбоката старост може, то и некрофили има, що да им пречим на тях? Защо излагането на мумифицирани трупове в музеи да е нещо нормално, а правенето на секс с тях да не е?

Ще каже някой сега, глупости пише тоя, аман вече! Ама не са глупости, ето ги тук, женицата си го казва, педофилията е нещо нормално. Верно, това в Белгия, която е известна с педофилите си и с Елио ди Рупо, с какво друго да е известна Белгия, но това, което днес е нормално там утре ще се привнесе и унас. Вижте гей-парадите, вижте гей-браковете, вижте осиновяванията - въпрос на време е. Днес е педофилията, утре ще е нещо друго, вдругиден наистина ще почнат да ни вземат децата и да ги отглеждат като полово неопределени до 18 годишна възраст. Въпрос на еволюция.

Двубой

 Ние сплетохме здраво ръце,

с тебе се счепкахме здраво.

Кръв капе от мойто сърце,

грохнал си ти. Тогава? —

Един ще бъде повален,

един ще бъде победен —

и победеният си ти

 

Пътуване: Теснолинейката

Локомотивът, правен в завода в Решица.

Нашите приятели ни бяха приготвили пътуване с влак, с нещо като теснолинейка. С парен локомотив, ретро вагони. Ние се уредихме в едно отделение в предната част на вагона, само за нас. Зад нас в салона беше голяма навалица, а както разбрахме от Отилия, имаше голяма част от Румънска Молдова, пък те там били по-прости от останалата част на Румъния. 

Самото пътуване не беше кой знае какво, освен че трая около 2 часа в едната посока. Успяхме да си поговорим, да подремнем, да разгледаме ландшафта, да почета. По линията имаше 4 спирки, на втората имаше fast food с местни специалитети - лангош, което както и да го въртим, си е мекица, унгарска мекица. С бира върви добре, пълнежът е от кашкавал и сирене. Това му е хубавото обаче, ядеш местна храна, не са хамбургери, пици или друг традиционен fast food. У нас навсякъде са кебапчетата и кюфтетата, друго няма. Или рядко има.

Накрая на пътуването, на последната гара Вишу де Сус вече си беше голямото ядене - мешана скара, 2 наденици, 2 кебапчета и пържола. С изключение на пържолата, другото не ставаше за ядене, лангоша на междинната спирка беше по-добро попадение.

Самият влак си е пуф-паф с помощта на дървени въглища. Ретро-вагоните яко друсаха, не им бяха много читави ресьорите. Поне се отваряха прозорците, имаше и открити вагони, но за тях не можахме да хванем ред. Отилия ни обясни, че от Моканица, първата гара, има 4 влака за деня, в интервала межде 8:30 и 10:00 сутринта, но записването ставало по интернет седмици предварително. Има и нещо като фолклорна програма на последната гара, но не е нещо особено. Нашите молдовски спътници се включиха много активно в танците, бяха една група от ОФ-баби, много активни и забележими. Имаше и много млади хора, една фотографка, която постоянно снимаше и постоянно ми влизаше в кадър, но това да ми е проблема. 

Спирка за зареждане на локомотива и за дегустация на лангош.

Абе готино беше, разнообразихме се.

Билети като едновремешните на БДЖ

Локомотив на гарата, направен за разглеждане