Гошо Простака, господин Министърът и професор Илчев

Смятах да пусна коментар по тази новина още в неделя, когато я видях, но ме отказаха две неща: първо беше факта, че прочетох новината едва в късния следобед, което значи че в България вече е било неделя среднощ или понеделник сутринта, и второ - общественото внимание беше изместено към почетното членство на Бойко Борисов в СБХ. Но днес сутринта прочетох интервюто на професор Илчев, ректор на СУ, с когото, както се оказва, споделяме общи мнения по въпроса с висшето образование.

До тук добре, двама от героите на заглавието са споменати, а кой е третият?

Третият е Гошо Простака (Жоро Простака) от Пазарджик, който по една велика случайност ми беше колега 4 години в университета (за петата не зная, ама май и магистратура записа момчето). Гошо, по неговите думи, беше завършил математическа гимназия в родния си град, но според мен по-му идеше да е завършил милиционерското училище там. За него анцугът беше толкова официална дреха, че  беше истинско удоволствие за окото да го гледаш как ма`а гащи из университета по анцуг. Имаше един, който така и не се изтърка за 4 години, нищо му нямаше - от желязо ли го бяха правили, не знам. Разбира се, прякорът на Гошо не беше официален, ползвахме го ограничен кръг от хора, но му беше даден за официално негово действие - една колежка закъсня за лекция, влезе, и за да си седне на мястото трябваше да вдигне Гошо от банката. Минавайки покрай него го настъпи, без да иска, което не е голяма работа - тя беше 45-50 кила, той беше над 90. И докато тя се обърна и отвори уста да му се извини, в същото време Гошо замахна с дясната си ръка (не я удари, спокойно) и изстреля: "Гле`й къде стъпваш ма, щ` ти шибна една!". За него тройката беше въпрос на гордост и престиж, негова е следната реплика "То всеки знае да учи и да си вземе изпита, я пробвай да го вземеш без да учиш!".

Ей тоя простак пазарджишки днес е с диплома за инженер. Интересува ли ви успеха от дипломата му? Мен лично не, успехът е прекалено субективен фактор в образованието. Никой не го гледа при постъпване на работа; едва ли има значение в 99% от случаите.

Толкова с частния случай на Гошо Простака. На практика, за целите на поста ми, Гошо е събирателен образ на всички тарикати, които ловят риба в мътна вода и след 5 години са горди притежатели на дипломи за висше образование. Като друг един колега например, който дойде при мен веднъж с тъжен външен вид, все едно прасето му е умряло баш преди Коледа - та идва Миро и ме пита може ли да препише от мен курсовата си задача по Съпромат (оказа се, че сме един вариант), щото той бил на работа и нямал време. Добре, първия път му дадох да препише. Само че след две седмици, когато трябваше да се предава следващата курсова задача (тези, които са учили Съпромат при доц. Стойчев от ТУ знаят за какво става въпрос) Миро пак пристига при мен, и пак ме моли за същото, щото бил на работа и ... И този път му отказах обаче. Не само защото аз съм си играл да проумея материала, да реша задачата и да я напиша черно на бяло, а той ще я преснима и ще си смени изходните данни с неговите и нещата са готови - пей сърце! Не само защото не получавам нищо срещу услугата си - напротив, когато втория път му отказах да му дам да препише от мен, една колежка ни чу (тя също не беше от най-умните), обърна се и направи коментар по мой адрес, нещо от рода на: "Ти сега на какъв се правиш, какво толкова ще ти стане?". Нищо не ми стана, колежке - като си решите вие сами задачите, давайте ги на когото искате; не ми казвайте какво да правя с моите. Само че всички задачи по Съпромат (а и не само, по всички предмети) се продават свободно в Студентския град, и специално Миро би трябвало великолепно да знае откъде може да си ги вземе. Само че струват пари, нали? А от мен може безплатно, щото аз съм добричък.

И за да не ме разбере погрешно някой, аз 3 години (от втори до четвърти курс) в университета съм се издържал от правене на курсови проекти - съединители и редуктори - на свои колеги. Плюс някаква стипендия, дето получавах - от съединителя и редуктора на Калоянчо + част от стипендията стана един много хубав велосипед. Само че капа се купува, ум не може казват хората - не може като влезнеш при асистента/преподавателя да си защитаваш проекта и да не знаеш защо си сложил контрагайка, как си сметнал някое усилие или защо стената на редуктора ти е с различна дебелина около лагерните кутии. И за 4 години така и да не разбереш за спасителната реплика "От конструктивни съображения!", която е отговор на всеки въпрос, на който не знаеш какво да отговориш.

Така, като се замисля, май за още една диплома поне съм направил проекти, решавал задачи, обяснявал съм лекции. И накрая какво - аз си търся работа след като завърша, а Гошо Простака си е намерил още в първи курс и само го чакат да вземе диплома.

То, господин министре - хубаво да станат 36% висшистите в България, ама какви ще са тия висшисти? Какво ще учат? Че аз имах и едно гадже, Малкото кокиченце, която учеше предмети като "Документознание" и "История на библиотечното дело" и нещо там свързано с туризма в Библиотекарския колеж. Че да не говорим, че тия 36% основно ще излезнат от университети като Нов български, Варненския свободен, ЮЗУ или пък ПУТКА. Където и магаре да вържеш, ще вземе диплома, стига да му плащаш редовно таксите. И накрая какво се получава - получаваме един тъпанар, дето на две магарета сено не може да раздели, обаче има диплома. Като един друг персонаж от моя живот, когото срещнах в казармата - Хемороида (ама и прякори има в тоя пост!). Хемороида адски се гордееше, че е завършил "Икономика и право колеж", останалите от взвода бяхме безмозъчни същества, а той си говореше като равен с равен с висшистите от съседния взвод. Сега е без диплома за средно образование, щото се оказа, че училището му е непризнато и му се налага да работи като шофьор (какво ли не намира човек като рови в нета). В общи линии и с висшето образование нещата стоят по същия начин - пълно е с колежи и международни академии, филиали и прочие глупости, които съществуват по две причини -  докато има балами да си плащат за непризнати дипломи, или докато има будали да им дават пари. А тъй като парите, които те получават от бюджета идват от моя джоб, на мен не ми е все едно дали ще увеличите висшистите в България от 20 на 36%. Щото увеличението на тия като мен ще е с малко, повече ще са тия като Гошо Простака, Калоянчо, Миро, Хемороида (въпреки че, както казах, той и за средно няма диплома). Но всъщност Вие би трябвало да сте по-запознат от мен с тези неща, тъй като сте бивш ректор на НБУ - място, където си плащаш и получаваш. Та сега познайте колко от тези 36% ще са кадри на някой от техническите университети, или на някоя дистанционна програма на НБУ. А иначе е много приятно да обясняваш как сте внедрили дистанционната програма в полза на студентите, вместо да го наречете с истинското му име - открили сте още един начин на източване на държавата.

В интервюто на професор Илчев има още един момент, на който искам да се спра - отношенията между бизнеса и университетите. Въпреки че у нас съществува практиката фирмите да си търсят персонал между завършващите (аз самият попаднах така в Мелексис; Глобул, М-тел и Сименс редовно се срежат с дипломанти в ТУ, Джобтайгър организира форум "Кариери"), като цяло липсва комуникацията между бизнеса и университетите. След втори курс трябваше да имам производствена практика - в общи линии се сведе до следното - обикаляхме разни фирми от едно време (като ЗММ София и Балканкар например), където ни обясняваха как са работили по 4-5 000 души навремето там, ама сега  не работят. Тоест, всичко е просто една ураджийска работа, приказване на общи приказки със загрижен тон и много въздух под голямо налягане. Колко фирми са отишли в университетите да предложат стипендия на студент срещу задължението да работи после при тях? Аз знам за един единствен случай в ТУ - София по мое време, и това беше Кремиковци. Колко фирми са се обърнали към университет с молба в лабораториите му да се изследва нещо ново? А в същото време друг мой колега, Иво Дългия отиде да учи в Мюнхен и като се видяхме случайно веднъж ми каза: "Практиката ми е в лабораторията на университета беше съвместно с Мерцедес - пробват някакъв нов покрив на колите, ние го мачкаме на преса и гледаме къде са напреженията в него!". 

Това, господин министре, кога ще го видим - преди или след достигането на 36% хрантутници?