Мъглата

"Мъглата" е новела от Стивън Кинг, екранизирана през 2007 г. Аз, трябва да си призная, останах встрани от "Стивън Кинг" - вълната, която се появи на книжния пазар в началото на 90-те години на миналия век. И дори ми се случи да гледам първо филми, екранизирани по неговите произведения, а после да чета книгите ("Зелената миля", "Изкуплението Шоушенк", "Сърца в Атлантида", "Мъглата" - поне за тези се сещам).

Както и да е, вчера я прочетох за втори път.

Валя почти целия ден, аз се паркирах в кревата и я започнах. Чел съм я преди, на компютъра си, но нали си имам нова играчка, пък и времето (два дни валя почти без прекъсване) предразполагаше за активен четивен мързел - и я започнах отново.

Ако не сте я чели - прочетете я, ще ви хареса. Можете да я свалите от читанката, самата новела е дала заглавие на сборник с новели. В началото има думи от автора - разказва как е дошла идеята му за всяка една от новелите в сборника, как я е развил, как я е променял в хода на писането, какво е добавил и от какво се е отказал.

Но!

Както споменах в началото, новелата е екранизирана - ето ви трейлъра към филма. Екранизацията е рядко сполучлива. Режисьор е Франк Дарабонт, който е режисирал и  "Шоушенк" и "Зелената миля". В самият филм много ясно е предадена идеята на Кинг - страхът от мъглата, от неизвестното навън, детският страх от тъмното. Актьорската игра е невероятна, особено на Марша Гей Харден (награда "Сатурн" за второстепенна роля) - и всъщност цялата история показва скритите страни на човешкото съзнание при необичайни ситуации. И колко всъщност за беззащитни хората понякога, и какви врати в човешкото подсъзнание се отключват в моменти на паника и безизходица.
Стивън Кинг ги умее тези неща.
Краят във филма е феноменален - въпреки, че има и алтернативен край, съвпадащ с този в новелата.