Нон-грата плюшени мечета

Той е наричан "последният диктатор в Европа". Преди години беше номер 2 в списъка, но след войната в Косово от 1999 г. е пръв и единствен в него.
Той е Александър Лукашенко.
Той е обект на множество критики - основно за авторитарният му режим на управление, за пародиите (според ОССЕ, ЕС и САЩ) на избори, за репресиите над опозиционните лидери (тук и тук), за нарушените права на човека (за това след малко) - а бе диктатор. Не като оня на Саша Коен, ами баш!
Начинът на управление на Лукашенко е точно копие на Горбачовия - същия съветски делови външен вид, същите безкрайни пресконференции (предавани в пряк национален ефир, ако да се точи 4 часа), същата  съветска терминология (обръщение към залата с "товарищи", говори за "трудещите се в Белорус"), същите съветски въпроси, дето трябва уж да са много важни, ама не са - една журналистка го попита за отношенията кога белоруският език ще се ползва също толкова, колкото и руският - вижте тук, тук и тук. Лукашенко е точно като Горбачов - компетентен по всички въпроси и сам на трибуната срещу залата - едно към едно с времената на "гласность" и "перестройка".
Когато го критикуват Лукашенко за състоянието на правата на човека в Беларус, хайде да се запитаме - на кой човек? На колхонзиците ли (да, там още има колхози - виж клипчето)? Или пък на хората по улиците - я ги чуйте как живеят, какво мислят и после елате пак да ми кажете там за правата на човека. Соц-история - държавата да се грижи за теб, държавата да ти дава работа, да ти определя цените, да те храни, да ти определя печалбата. Неща, които отдавна забравихме - дефицита на стоки, презапасяването, спекулата - в Белорус са си все още нещо нормално. Колкото и да са нагласени тия клипчета, така беше и у нас преди 20 години - мислехме си по абсолютно същия начин.

В същото време, без да е Китай, с неговия икономически и военен потенциал, Лукашенко е търговски партньор точно на тия, които го критикуват - само че собствеността върху предприятията в Белорус е 100% държавна, и май именно това е основната причина да бъде такъв голям диктатор. Не се залъгвайте - светът си търгува с Китай въпреки Тянанмън, търгува си и с Лукашенко. В Литва дъщерята на хазяина въртеше бизнес с Белорус - смятайте колко изгодно и е било да пътува 400 км до границата веднъж месечно - и си разказва жената, нищо им няма на белорусите, не ги разстрелват по стадионите, не умират от глад по улиците, на просят и не проституират масово. Самите белоруси имат достъп до интернет, до мобилни телефони, до телевизори - така че на тях са им известни разликите между тяхната страна и светът "отвъд". Пиша тези редове не щото искам да защитава Лукашенко - честно казано, пука ми как живеят там, още повече че откак БАТЭ Борисов направи Левски смешни, не обичам нищо белоруско, нищо, че жените им са хубави. Причината да обърна внимание на Лукашенко е откровената провокация от страна на ЕС в мечешката дипломация от последния месец и последвалата тиха дипломатическа война. И макар да е уволнен командващият на белоруските Гранични войски, аз съм сигурен - също като и с Матиас Руст, самолетът с мечетата е бил прихванат овреме, но не е бил свален нарочно, за да не се предизвика по-голям скандал от сегашния. Още повече, че първите залпове на тази война са отпреди 6 месеца. Само че Лукашенко не праща мечета в съседните си Литва и Полша, нали? Не обяснява как всъщност "там" се нарушават правата на човека, а не в Беларус. Нещо повече - той, диктаторът, авторитарният - той преглътна унижението с отказаната му акредитация за Олимпийските игри - въпреки, че обидата и унижението не са толкова лично негови, колкото към Белорус и народа и - все пак президентът олицетворява нацията и е напълно нормално да посети спортистите и. Лукашенко не го направи на проблем, а би могъл и щеше да има правото на своя страна. Това е част от политиката на демократичния свят към диктаторите - същия този демократичен свят, който позволи на Кадафи да си разпъва шатрата по Брюксел, Париж, Мадрид и Рим когато се налагаше. Но това всичко на практика няма особено значение - нито обвиненията на ЕС, нито пренебрежението на Лукашенко - дори да го сменят, тя няма да стане с плюшени мечета тая, а с неоценимата братска помощ на великата руска страна (то дори преди време натам бяха тръгнали нещата). А Русия не обича да и бърникат в "задния двор" - справка Украйна и Грузия. Защото ако го няма и него, кой ще е лошият тогава? А тия с мечетата - сигурни ли са, че този път от "добрите"?