Карибски дневници - 10: Доминика

Доминика през илюминатора на кораба. Дъждовна и сива.

Един свободен ден тук е равен на една възможност за разнообразие - в случая, на разходка до съседния остров Доминика. Доминика е съседният на Мартиника остров от северната страна - дори в ясно време се вижда с просто око. Разстоянието между двата острова е около час и половина с кораб.
Качването на кораба и съответно слизането от него не се различава от качването и слизането от самолет - чекиране, забранени предмети в ръчния багаж, паспортна проверка, митническа проверка. Качването ни отне около два часа, а корабът тръгна с час закъснение. Какво да се прави, на Карибите (оказа се не само на Мартиника) не си падат по даването на зор. Салонът за пътниците е достатъчно широк и просторен, отделно има няколко телевизора и за говорещите френски има и филми (за неговорещите - Diva E6pro) - в общи линии пътуването не се усеща, още повече че началният час на пътуването беше доста рано, за да стигнем до пристанището и да се чекираме трябваше да станем в 4:30. Така че пътуването не се усеща, щото почти цялото преминава в спане.

Сиво и дъждовно - така беше почти целия ден.

Самата Доминика е член на Британската общност - или с други думи, онази форма на управление, при която бившите колонии формално са обявени за независими, но още си цицат чат-пат от метрополията. На банкнотите им е изобразена кралица Елизабет ІІ (Източно карибски долар), тя им е и номиналният държавен глава - каква независимост бе, братче, ако не е Британия тия съвсем са умрели от глад. Няма да я държат на парите си ли? Освен Източно карибският долар може да се плаща и в американски долари - с еврото е малко по-трудна ситуацията - не се приема толкова лесно извън банките.

Ляво движение - имаш усещането, че всеки един момент ще се
блъснеш с насрещния.

Отделно от това, смятат в инчовата система, движението им е отляво и отгоре на всичко основно се карат японски коли, с десен волан, но с дизайн за САЩ (има и такива - Тойота Корола например е с един дизайн за Европа и с друг за САЩ).

Местните все пак се опитват да строят нормални къщи, не копторите на Мартиника.

Както ни каза нашият гид (таксиметровия шофьор, който наехме) островът се храни от туризъм и земеделие. Изнасят основно банани.  Безработните са около 34%, но тук е разликата с Мартиника - те не чакат на държавата да им налива социални помощи в устата. Както ни обясни Оуен (шофьорът ни), в едно семейство е достатъчно единият да работи, останалите да помагат с нещо и пак изкарват за живеене. Докато на Мартиника 2/3 от населението е на социални помощи и мрънкат, че нямат работа.
Въпрос на империи и метрополии, бих казал - все пак и България е била част от бивша империя.

Това, ако не е кръстът няма да се сетиш, че е църква.

Emerald pool на пръв поглед.

От тази река тръгва водопадът на Emerald pool.

Emerald pool по-отблизо.

Оуен също каза, че местните основно са индианци - и са били тук още преди Колумб да открие острова, но той си е присвоил заслугите, че първи е стъпил на него. Нещо се закачат на чест по този въпрос, но то кой ли народ няма подобна тема? Оуен ни демонстрира и разликата между метричната и инчовата система - той е 80% индианец. Баща му е 100%, докато майка му е смесена. Какви точно са пропорциите на майка му, не ми стана ясно, щото за да е той 80% при положение, че баща му е 100% индианец - майка му трябва да е 60%, а как стават тия 60% много сложна стана математиката. После се сетих - ние с метричната система смятаме 75%, но ония с инчовата сигурно имат някаква дребна разлика  в третия знак след запетаята - я от закръгления, я от нещо друго - и така Оуен е 80% индианец.
Първото място, което посетихме, беше Emerald pool. Някакво диво местенце високо в планината, до което се стига по един тесен път с много завои. Там съответно сивото и мрачно небе си стана сиво и дъждовно, и то бая дъждовно - валя си като за световно. Все пак си е дъждовния сезон на Карибите и разстоянието между Мартиника и Доминика е малко - каквото на единия, такова и на другия остров. Поне като време и като природа.

През хълмовете се вижда в дъното Атлантическият океан.

Не е като мартинищките целулитни чудовища. 

Та значи, Emerald pool всъщност се оказа един водопад, около който е направен парк с туристическа пътека - нищо особено, по-нататък видяхме други два водопада, които бяха много по-красиви. На Доминика имат много реки - Оуен каза, че били 365 - по една за всеки ден от годината - и всичките имали имена. В такъв случай е нормално да има и доста водопади, поне в планините. Да се спускаш по водопада е забранено (нормално), да се къпеш в басейна под него - не, напротив - атракция за туристите е. Ама късно го разбрахме, някои от нас бяха без бански.

Гордостта на Доминика

В следващия момент пък бяхме на път за града, за столицата на Доминика - Розо за да обядваме някъде, пък и да сменим някое евро. Това ме доведе до две открития - местните жени не са такива дебелани като на Мартиника - не че ги няма де, и второ - имат нормална бира. Бирата се нарича Kubuli и гордостта на Доминика - дори го пише и на етикета и. Вкусът и е нормален, като за светло пиво - няма нищо общо с местните ужаси Lorrien и Corsair. Иначе храната е една и съща и на двата острова - рибата си е същата, както и на Мартиника и гарнитурите са същите, както и на Мартиника - местните зеленчуци, сготвени по абсолютно същия безвкусен начин. Оризът е сварен и само това, имат някакъв местен зеленчук, подобен на картофите - толкова е безвкусен, че един Господ знае какво ядеш, ако не ти кажат или не го разбереш. Ама какво да ги правиш, така са свикнали - сигурно и те гледат на нас странно, като ни видят шопската салата или пък киселото мляко със захар. Някои от колегите си поръчаха не риба, а пиле - и май не сгрешиха, но като цяло рибата беше добра.
След обяда отидохме да видим два други водопада (айде де, забравих мястото как се казваше, които се оказаха не много далече един от друг - вероятно реката се разделя на две някъде преди тях. Те повече ми харесаха и за мое съжаление не можах да ги снимам двата в една снимка - не ми е много широкообективно апаратчето. Но както и да е, там станаха много хубави снимките, много приятно и красиво място се оказа.
Краят на екскурзията беше в ботаническата градина на Розо - там освен екзотичните дървета интересна беше и историята на ученическият автобус, подарък от канадското правителство.

Ботаническата им градина - чисто, подредено - не е нещо особено.

Ей тия дървета ми бяха интересни.

Връщането на Мартиника беше един малък кошмар - първо, корабчето закъсня с 2 часа, после се оказа, че всеки напускащ страната турист трябва да плати 9 местни долара (около 8-9 лв), след това двата часа чакане ги прекарахме в една чакалня без климатик и с кофти вентилация - а местните имат вредния навик да смърдят яко.

Както казах, историята на този училищен автобус е интересна - подарък от канадското правителство. На първата седмица след като им го подарили минала буря и съборила това дърво върху него. Така и го оставили, не го пипнали повече. 

В общи линии екскурзията си струва ако е за повече от един ден - иначе утрепваш около 6 часа в чакане и пътуване.
Приятно разглеждане на останалите снимки.

А бе мизерия, мизерия, ама не съвсем.