BG-mamma вместо баба и дядо

"Баба и дядо са направили така, че да нямам ... Значи, така да ме е яд на тях! Ако ме бяха дали в ясли, можеше да ме вземе някой чужд човек - поне да знам, че имам майка и баща, че живея!"

Това звучи ли ви познато? Не се ли сещате, че сте го чували някога, някъде? Ще ви помогна - репликата е от филма "Всичко е любов" с Иван Иванов и Янина Кашева (можете да я видите и чуете тук). 

И ако си мислите, че това е само реплика от филм отпреди 35-40 години, имате голяма грешка - случва се всеки ден, случва се тук и сега. 

Вчера, например. Само че, вместо баба и дядо в случая си имаме форума BG-mamma - онова място, в което след 5 минути пребиваване почваш да се удивляваш колко много лица има следродилната депресия и какви откровени идиоти се размножават. Та в този форум вчера някой е направил фаталната грешка да публикува съобщение, че иска да даде бебето си. Не да го продаде, а да го даде (ако прочетете новината от дир.бг, в нея не се говори за пари; в дарикнюз са по-подробни), защото не им се занимавало с домове. Администраторите на сайта обаче не спят (те май и рискуват да ги подведат под отговорност за търговия с хора ако проспят подобни съобщения) и са се намесили - дали от страх, дали от усещането за нещо нередно, дали от съзнание и от чувство за добро и лошо - няма значение. 

Мен лично в момента слабо ме вълнува дали родителите на новороденото са искали да изтъргуват рожбата си, или наистина са търсили дом и родители за него, за да не стане герой в някой бъдещ филм на ББС за България. Друга ми е мисълта.

Д. и М. са семейство. Познати са на жена ми - М. е била нейна учителка по френски език в много реномирана гимназия, а Д. е бил директор на неправителствена юридическа организация дълги години. Известно време работи и в чужбина като юрист. Но те нямат свои деца. И знаете ли какво направиха? Точно така, осиновиха си. Първо осиновиха едно момченце, а когато то отрасна, му осиновиха братче, като гледаха разликата във възрастта им да е около година. И не го направиха тихо и под сурдинка - напротив, обявиха на всички свои познати каква промяна са направили в живота си и в двата случая.

И не са само Д. и М. - някои от моите приятели, с които съм отрасъл се оказаха осиновени - за едни зная със сигурност, за други се досещам. Знам в какви семейства пораснаха - всеки получи и грижи, и ласки, и бяха нахранени, облечени, всички получиха някаква база в живота си благодарение на своите родители. Това съм го видял с очите си. Видял съм и обратната страна - мои не толкова далечни роднини също осиновиха дете, с няколко години по-малко от мен, но за това по-добре да не говоря ... не е за разправяне.

Та не разбирам кое е лошото в цяла тая история - че майка-наркоманка (ако може да се вярва на информацията) е поискала по-добър живот за детето си от нейния? Че едни родители са поискали по-добро бъдеще за новороденото си дете от това, което могат да му осигурят? Или че са поискали пари (няма доказателства, но от ГДБОП били убедени в това!)? Или може би надеждата за някое бездетно семейство да изпълни със смисъл съществуването си? 

Или може би лошото е, че нашето общество създало закон, който преследва подобни постъпки, вместо да ги урегулира и постави под контрол? Кое ни прави цивилизовани - закон, който помага в случая, или закон, който те преследва с всичката си строгост? Защо трябва да откриваме Америка толкова години след Колумб, след като вече дори в сериалите и филмите гледаме как в САЩ майките, които желаят да оставят децата си сами избират бъдещите им родители?
Или лошото е, че живеем със заблудата от филма, че всички, които са отраснали в социален дом са като Радо?