Новият вид на стария приятел

Имам я от около месец. Подари ми я Малкото Кате за рождения ми ден. 

Винаги съм обичал книгите, винаги съм обичал да чета. Едно време, когато бях малък, първо нямаше кой знае какъв избор в играчките, а когато пък ходех в провинцията при баба и дядо нямах кой знае колко приятели, с които да играя. И прекарвах времето си (основно) в четене. 

... Мой добър приятел от онези години се похвали, че има "20 години по-късно" - беше някъде към 1988 или 1989 г. Едва го измолих да ми я даде за 1 седмица да я прочета - дори се бях наточил да я преписвам. Нямаше ксерокси тогава, нямаше и такъв широк избор. Ако някой ми беше казал да потърпя, че само след 5-6 години ще си купя не само втората, но и третата част на трилогията, нямаше да му повярвам. Пък и някои книги се четат веднъж, след това не е същото.

... Знаех наизуст цели пасажи от "Васко да Гама от село Рупча". А самата книга попадна в мен напълно случайно - отивахме на лозето с баба и братовчедите ми. Точно преди автогарата имаше пункт за вторични суровини и книгата беше оставена пред него. Не вярвам някой да е искал да се отърве от нея - по-скоро някое дете я е чело и я е оставило там за малко. Грешка, минах аз. Погледнах коя е книгата и изтръпнах - тъкмо беше минал филмът "Васко да Гама от село Рупча" по телевизията, а аз намирам книгата. Беше ме страх, че баба няма да ми позволи да я взема - не щото е чужда, а щото е от улицата и е мръсна. Погледнах към баба, още помня съжалението, което изпитвах - почти бях сигурен, че ще ме накара да я оставя. "Взимай я, взимай я" - ми каза баба. Не можех да повярвам на очите и ушите си. Чели сме я всички в семейството, беше се разпаднала лист по лист, а последната страница с последните 2-3 реда я изгуби мама, която я беше занесла на тогавашната си работа. 

... Имам и вреден навик - да чета, докато ям. Затова когато тате реши веднъж да прочете "Съкровището в Сребърното езеро" ми каза: "Момчиле, какво си я правил тая книга, от всяка страница падат трохи!?"

... "Железният светилник" го прочетох за 6 часа - толкова ме заплени. "Тютюн" я бях взел дори в казармата, също обичам да я чета. Нея започнах веднъж, бях вече ваканция - като се събудих една сутрин, и като я захванах, чак към 10 ч мама дойде да ме види какво става с мен, що не ставам. Беше ми интересно, първата част на книгата я прочетох до следобеда и после продължих с втората. И то дописваната версия.

... В казармата поисках от ротния военната си книжка, за да се запиша в библиотеката на Школата. Отговорът му беше "Ти не си дошъл тука, за да четеш, а за да пазиш държавата!". Въпреки това издебнах удобен момент, откраднах си книжката за 20 мин и се записах.

...Моите приятели знаят, че могат с чиста съвест да ми подаряват книги за рождения ден. И го правят. 

Сега имам това - моят електронен четец, моята електронна книга - наречете го както искате - DIVA E6Pro. Съжалявам, че си я купих чак сега - толкова години се мъча да чета от екрана на компютъра си; толкова години купувам книги и ги мъкна с мен на плажа, а тази година в Турция направих капиталната грешка да не си взема книга.

Открих и безплатни интернет библиотеки - засега само на руски, освен нашата читанка.инфо - въобще, руското интернет пространство е като Пещерата на Аладин - има всичко, по много и безплатно. 

Откакто я имам, отново чета усилено - разкази, новели, романи - прочетох някои от новелите на Исмаил Кадаре, прочетох и няколко произведения на Ерих Мария Ремарк, свалил съм си целия Стивън Кинг от Читанката - макар че него доста съм го чел, прочетох и "Да убиеш присмехулник" - очаквах повече, макар че разбрах смисъла и.

Един приятел от детството ми се върна - книгата.