Терминатор

Влизам сутринта в метрото и сядам на свободното място между две жени*. И нали съм книжно дете, отварям си Дива-та и чета - може да е 10-12 минути, но все пак нещо се прочита. 

И така, сядам сутринта, отварям книгата, почвам да чета и както си въртя в главата до къде съм стигнал и какво е станало до тук, в един момент до мен достига някаква бясна чалгия - нещо от рода на "... ти сърцето ми разби, ти мечтите ми ограби" или нещо подобно и сърцераздирателно. Оглеждам се - до мен едната "жена" всъщност се оказва моновеждова яка буля, поне 90 оки живо тегло и сигурно шамар 2,5 к.с., модерен телефон и слушалки в ушите. Та точно от тия слушалки се чува чалгията, очевидно булята е бутнала волумето на мах и се подлага на тотално изпилване на мозъка (ако го има де) с помощта на новия албум на Хортензия или Хипотенузия. 

Завъртам се към нея с цялото тяло и й тегля един свиреп поглед на обиден интелектуалец.

Булята се прави, че не ме забелязва, докато леееекинко и незабележимо за околните намалява децибелите до ниво само за нейните ушенца.

Ама съм терминатор!!!
_________________________________

* Жените, когато сядат, събират краката в коленете си; мъжете - напротив, разтварят ги. Затова между две жени винаги има повече място и е по-удобно да се седи. А ако седна на празна седалка, не знам кой ще седне до мен на следващата спирка.