Ирина и Бимби обядваха набързо в аперитив „Хъшове“, където една компания от по-смели бохеми на корпорацията „Хан Крум“ буйствуваше още отсега с намерение да изтрезнее и да се напие отново вечерта. Компанията представляваше дива и пламенна сбирщина от разни факултети, на която виното бе повишило патриотичните чувства. Членовете й водеха ожесточен спор за програмата през вечерта. Най-смелите искаха да изпочупят прозорците на югославската легация, докато други, по-умерени, предлагаха да ознаменуват празника само с побой над евреи и повреди в синагогата. Ала тъй като легацията и синагогата се пазеха добре от полиция, всичко щеше да свърши, както обикновено — с чупене на беззащитни витрини.
Димитър Димов, "Тютюн"
Както виждате, българският национализъм дори е описан в един от най-интересните български романи. И така като гледам, родните националисти не са прогресирали кой знае колко от 30-те години до сега. Въобще, по отношение на начина на изразяване на родолюбието си, родните националисти са "намерили на баницата мекото". Домашен патриотизъм, състоящ се в безопасни и напълно безсмислени акции.
Всъщност, българският патриотизъм е един и същ и в литературата, и в реалността. Българските патриоти са големи юнаци в кръчмарска обстановка и единственото, което спасява турци и сърби от тотално унищожение е липсата на консенсус по въпроса накъде първо да поемат славните родолюбиви чеда български.
За родните патриоти Васил Левски е "най-великият българин". Ако ги питате защо, вероятно 90% от тях ще се затруднят да отговорят, а останалите 10% ще се колебаят между отговорите "Защото е бил обесен от турците!" и "Защото се е борил за освобождението на България!". Ако се опиташ да обясниш на нискочелите примати, че Левски е виждал една държава, и за българите, и за турците, и за евреите рискуваш да си отнесеш боя без много приказки. Левски просто не може да е искал една България и за българи, и за турци! Няма начин, няма как!
Въобще, на родните патриоти турците са им много виновни. Но ако очаквате да хванат пушките и да тръгнат в ускорен марш към турската граница доста ще има да чакате. Така де, едно е да мяташ да мяташ камъни против Джумая джамия, съвсем друго е да превземаш Одрин.
За кокошата слепота на родните патриотарчета споменах и в предния си пост. Много ни бива да се бием в гърдите какви патриоти сме, много ни бива да се лютим на Великите сили, много ни бива да се заканваме на сърби, гърци и турци, но когато един турчин се гаври с "Аз съм българче" предпочитаме да си стоим вкъщи, да го псуваме на три ракии и най-много да направим група във Фейсбук. Преди години Адем Кенан надълго и на широко обясни, че кръстоската на българи и славяни е довела до изродено и безплодно потомство, като мулетата и катърите. Да сте чули някой патриот или националист да му е шибнал два шамара, та друг път да не си разлива толкова подробно мисълта?
Няма и да чуете. Патриотизмът у нас е за домашна употреба - вярно, силно и мощно, да чуе се чуе у комшията, но ... безопасно. Home edition.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!