Петък следобед

- Дъще, ти сериозно ли ще  излизаш така облечена, а на тези устни принципно не се слага червило!

******************

Неотдавнашни изследвания установили, че жените, имащи наднормено тегло, живеят по-дълго от мъжете, които им обръщат внимание на това.

******************

- Измъчват ли ви еротични сънища? - попитал психитърът.

- Е защо да ме измъчват? - удивил се пациентът.

Аре наш`те на мач

Левски завинаги! - Симеончо с шал и с любезното съдействие на чичкото зад него

Не бях ходил на мач от години, може би за последно бях някъде през 2007 или 2008-ма. То к`во да им ходя и к`во да им гледам, само я мъчат топката, дет` се вика, ние у махалата правим по-яки мачове; пък отборите вече на всеки 6 месеца вземат нови попълнения, дето докато ги научиш кой какъв е и за какво се бори, и него вече го освободили.

Снимка с Влади Гаджев за награда.

Снощният мач между Левски и Литекс обаче беше си беше повод не само да ида на мач, но и да взема Симеончо с мене. Симеончо досега не е ходил на мач, така че като се види с приятелчетата си в махалата или на 15 Септември ще има да разправя (ако се интересуват де). Та така, отиваме на стадиона половин час преди мача (грешка, изгубил съм част от навиците си), отвън на касите някаква огромна тълпа, всичко живо чака за билети (а от Левски преди няколко дни подписаха споразумение с TicketPro да им разпространяват билетите, ма кой да се сети), отгоре на всичко и за някаква декларация от придружител искаха за малки деца (за какво им е, след като аз съм с детето на стадиона?) - а бе, въобще, пропуснахме първия гол на Левски в мача. Докато чакахме отвън хората почнаха да скандират "Левски, Левски", Симеончо ме гледа с едни светнали очи ... "Искаш ли да викаш и ти? Да? Ми викай де, кой те спира?"

Най-накрая купих билети, минаваме първата проверка, откъде се вземат декларации, от бялата кола там, аха, ОК, имате ли декларации, свършиха, влизай така, айде тати, че мача свърши и в тоя момент виждам едно фургонче, продават фланелки, шалчета и други фенски атрибути от него.

"Искаш ли шал?"

"Да!"

"Избирай!" 

"Този!"

"Сигурен ли си, виж колко има?"
"Този искам!"

"Добре, вземаме го".

Аз цял живот (цял живот, цял живот - докато бях малък) си мечтаех за синьо-бяло шалче, от онези, дето ги имаше през 80-те години. Ма тогава нито знаех откъде да си купя, нито пък и пари щяха да ми дадат мама и тате за шал. Веднъж дори помолих баба да ми ушие, ма тя ме разбра прекалено буквално, уши ми синьо-бяло шалче от некви парчетии плат, няма и метър дължина, върви и обяснявай, че това не е точно като онова, дето го искаш.

Да не се отклонявам излишно.

Минаваме проверката на билетите, вече е модерна, с бар-код и четец, не като навремето, айде тате, бегом нагоре, че мача свърши, намерихме някакви места, ето ти, Симеончо, вестник; ама за какво ми е?, за да не си изцапаш гащите, затова ... Той ме гледа и се чуди майтапя ли се, или съм сериозен. Сядай на вестника бе, тати, така се прави, затова ги носим тия вестници.

Симеончо седна, а аз гледам хем мача, хем него - то му светят очичките, то му е интересно, то детенце, кога друг път е ходил на мач, на живо ("Тати, ама ние сега мача на открито ли ще го гледаме? На открито бе, тати, на трибуните, почакай да влезем и ще видиш!"). 

Влади Гаджев беше няколко реда по-нагоре, на почивката го снимах със Симеончето. Така де, така се възпитават левскари!

Иначе, самият мач ... слаба работа, левскарчетата правят каквото могат, ма то не е много. Много грешки в защита, в средата на терена някак няма кой да върже играта, а напред к`вото стане. Ама дано тоя отбор просто го обиграят 1-2 сезона, без да правят сериозни промени, ще се получат нещата. Иначе в момента толкова си можем, няма какво да се лъжем. 

Където е текло, пак ще тече, спокойно.

Петък следобед

Ако мъжът внимателно те гледа в устата има две причини: или иска да те целуне, или е забелязал мустаците ти ...

*****************

- Сине, водил ли си жени вкъщи, докато с майка ти бяхме на вилата?

- Не, татко!

- Ха-ха, мухльо!

*****************

Преди да се оженя ме поразяваше глупостта на мъжете, които теглеха два пъти пари от банкомата: веднъж с квитанция и веднъж без.

Ох, кеф ...

Аз снощният резил го чакам приблизително от година време. 

Кеф!

Сега им слушам мрънканията на разните му там футбалерчета и футболни ръководители от Делиормана и ... ох, музика за душата!

Разбира се, да не забравяме - хейтър съм, дребна и злобна душица съм, българи били играли ... сигурно пропускам нещо, но не съм съвсем в час с репертоара на онази патриотично настроена част от населението, която още не знае защо съдията ходи в черно и защо само вратарят може да пипа топката, но за която да не подкрепяш Лудогорец е равностойно на национално предателство и показва липса на патриотизъм.

Макар че, ако го погледне човек от друга страна, нищо сериозно не е станало - просто снощи молдовският Лудогорец отстрани българския Лудогорец. Срещнали се отборчетата на двама пишман-бизнесмени, хора с размах, които дирижират бизнеси за милиони и които разбират от всичко и по много, поритали малко топка и накрая единия продължава напред. А най-големия майтап в случая е, че Милсами ще срещне (най-вероятно) Скендербей (Албания) и победителят от този сблъсък отива в плей-офния кръг, което значи че ще играе или в ШЛ (ако победи и там), или в ЛЕ (ако загуби).

Друго си е с кренвирши

Представяте ли си, говорим за отбори от Молдова и Албания! 

Както и друг път съм казвал, за някои отбори евротурнирите завършиха още преди да са започнали. 

А аз, обещавам, да си сипя едно много голямо по случая ...

Автогол

Това не е Кончита Вурст

Автогол не е да отидеш до Рим, да надраскаш Колизеума и да те хванат.

Автогол не е и да се бараш за голям играч, а в италианските медии това да е първия път, в който те споменават (щото си някакво треторазредно футбалерче от Източна Европа),
Не е автогол и агентът ти да твърди, че е съвпадение на имената докато италианските медии описват кариерата на нашия ритнитопковец, снимки публикуват, информация от полицията даже има вече.Автоголът е в това, че докато агентът ти се прави на две и половина, а ти самият си мълчиш като п***а (демек, "абе наистина не съм бил там"), тунингованата овца, дето смяташ да се жениш (за кой ли път) за нея качва в нета снимки от Рим.

Понимаешь? - както казваше Миташки.

Буденброкови

До "Буденброкови" стигнах като започнах първо "Форсайтови". Била много интересна, не знам още какво си - та реших да я видя колко е интересна. Пълна глупост се оказа (това "Форсайтови") - четирима братя, пък не знам още колко си сестри, пък децата им, пък жените на децата им, пък внуците и внучките, и така до девето коляно, видя ми се скучна и я зарязах.

Обаче си казвам, че по този начин ще си остана прост и решавам да заложа на "класическият немски роман" и за целта си намирам "Буденброкови" от Томас Ман.

Нали я знаете онази приказка за прехвалените ягоди и голямата кошница? Същата работа се оказаха и Буденброковите. Възходът и падението на едно семейство, то от самото начало беше ясно какво ще стане накрая - благородният род ще се затрие. Книгата е повече някаква скучна статистика, отколкото умело разказана история - кой се родил, кой умрял, кой се оженил, кой какво казал, описания на тържества за Великден и Рождество, семейни събирания, бедните и богатите роднини, пък останалите бюргери, пък кой как си държал главата и кой-кого първи поздравил.
А семейните драми пък са достойни за латиносапунка не, ами не знам за какво. Големият син на стария Йохан Буденброк се оженил за проста лафкаджийка и затова е лишен от наследство; Дъщерята на консула Йохан Буденброк (синът на стария Йохан Буденброк) - Антоанета Буденброк се омъжи за г-н Грюнлих по волята на баща си, като огромният залог за това беше доброто име на фамилията в обществото; сенаторът Томас Буденброк също не се ожени за тази, която искаше, и там имаше една сърцераздирателна раздяла. 

Боже, казвам си в един момент - преди 100 години това е било интересно, това се е търсело, това се е чело. На мен книгата ми се видя адски скучна, типично пластмасова немска история, хотел "Рай" от началото на миналия век и съжалявам, че се насилвах толкова време да я прочета.

Петък следобед

Женски форум, (бг-мама например):
- Здравейте, кажете ми, откъде може да си сваля мелодии за вибратор?
*******************
В класацията на най-търсените думи в Гугъл думата "цици" заема почетното второ място. Лидер, с голяма преднина е "големи цици".
******************
Докато правехме секс исках изящно и еротично да си поставя краката на раменете му, но не се прецених както трябва, ритнах го в устата и му избих два зъба.
******************
Ако в отношенията с приятелката ви всичко е наред и нямате никакви проблеми и разногласия, то напълно е възможно тя вече да не е вашата приятелка.

С какъв авторитет?

Спящата зам.- министър Надя Маринова

Заради снимката вдясно зам.-министъра на туризма Надя Маринова бе уволнена от Бойко Борисов вчера. Отишла жената на бар, понапила се, разправят - заспала в тоалетната, ма сервитьорите я домъкнали на масата и, където продължила да спи. И Бойко си задава въпроса "С какъв авторитет ще отиде утре пред бранша?" въпросната зам-министърка? И сам си отговаря: с никакъв, след което я уволнява.

Не беше толкова отдавна времето, когато самият Бойко Борисов му удари една лека дрямка на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир в Осло. След това, на връщане, го удари и на обяснения: уморен бил от пътя, не знам колко си часа бил летял в едната посока, телефона си гледал ... обяснения да искаш, ма то цял свят си го видя, че спи.

Ама тогава нямаше " ... с какъв авторитет?".

"Аз - казва - тук си гледам телефона, смс-и чета" ... а през това 

време Херман ван Ромпой изнесе много хубава реч за Европа и 

Европейския съюз. То не че да си ровиш в телефона е по-малко 

невъзпитано, ма каквото и да си говорим, Бокича си спи в случая.

И как ще има, той Бокича е най-големия авторитет сред авторитетите!

Сега, то жена да се напие до такава степен - че не е хубаво, не е, ама Надя Маринова го е направила в извънработно време. Пък какво прави, когато не е на работа си е нейна работа. Не е като някои, които цъкаха тенисче с Любо Пенев или ритаха топка на "Спортна София" в 2 следобед, докато официално им течеше трудов стаж като кмет на София, нали? 

Не е на официално събитие, като въпросната церемония в Осло, пред очите на целия ЕС и половината останал свят, нали?
Ма много бързо ги забравяш тия неща бе, Бокич!

Пустиняци варат ракия

Цяла седмица се хиля като откачен.

Пребиванье!

Петък следобед

... ето аз, например, ще си взема коте. Ще го кръстя Георги, но на никого няма да кажа защо ... И ще го кастрирам ... Непременно ще го кастрирам!
****************
Женски неволи
Толкова ми се иска секс, че смятам да пусна обява във вестника не в раздел "Запознанства", а в раздел "Подарява се"
****************
Една жена отива на врачка:
- Мъжът ми постоянно пътува в командировки и ми се струва, че ми изневерява там.
Врачката дава на жената една кърпа, с вързан на възел край и една стъкленица:
- Даваш му кърпата, както е с възела, и му казваш, че като се върне, ще пуснеш тоя край с възела в стъкленицата; ако той промени цвета си, значи ти е изневерявал.
- Значи по цвета на възела ще разбера дали ми е изневерявал или не?
- Не.
- А как ще разбира изневерявал ли ми е или не?
- Ако ти каже, че е изгубил кърпата ...

Хаштаг

Кога я арестуваха Бергендорф, кога нейните колеги успяха да направят група във фейсбук #supportzhana в нейна подкрепа?

Какво е въпросният хаштаг?

Символ на подкрепата за твореца Жана ли? Съмнявам се, въпросната певица има 2 песни на кръст, откъдето и да го погледнеш и от участие в разни малоумни риалити формати няма време да запише един албум. Пък и, да не забравяме, Жана е арестувана за притежание на марихуана. Което, пичове, е наркотик. Ма бил лек, ма бил разрешен за медицински цели някъде си, ма не бил вреден - наркотик е. Днес е марихуана, утре ще е хероин. Пак ли ще се подкрепяме?
Абе въобще, голяма работа е хаштагът. Нищо не струва, отчиташ дейност, пишеш си неква активност - чиста работа. Това хаштагът дори съм сигурен, измислил го е българин - ей така, навремето, вместо да хванат пушките по време на Априлското въстание, нашите предци са обявили #aprilskovastanie или #turkiakepadne. 

Референдум

Ето ви една история за референдуми:

В малкото швейцарско градче Лангентал, в кантона Берн, през 2006 г. местната мюсюлманска общност внася молба да им се разреши да издигнат минаре на местната джамия. Швейцарците са либерални хора, не са ориенталци като нас, разрешават и много скоро мюсюлманските общности из цяла Швейцария започват да подават такива молби.

Швейцарците се почуствали застрашени и в един момент казали "баста" (или "генук"), организирали се и направили референдум по въпроса.

От една страна, са правата на религиозна свобода.

От друга страна, все пак мюсюлманите в Швейцария са пришълци и е редно да се съобразяват с обичаите и нравите на домакините. 

Противниците на минаретата се опасяват, че днес са джамии, утре ще са отделни гробища, след седмица ще са бурки и фереджета и току виж, в Швейцария забранили свинското, щото свинята е мръсно животно според Корана.

Накратко, швейцарците си проведоха референдума в края на 2009 г (три години след първоизточника на проблема) и мнозинството от тях отхвърли правото на строеж на джамии и минарета.

Точка по въпроса, който строил - строил. 

Въпросният пример го давам, не за друго, а защото има ясно поставен проблем, имало е достатъчно време да се обмисли, да се дискутира в обществото и накрая да се проведе референдум, на който всеки желаещ може да изрази волята си. За конкретен проблем, подчертавам.

Докато тук, на Балканите, тая идея с референдумите все повече се балканизира.

Ципрас днес ще пита гърците дали да приеме условията на кредиторите на Гърция. Един вид, измъква се като ластик от женски гащи - прави се на интересен сума ти време, тупа се в гърдите какъв горд потомък на елините е, жена му щяла да го напусне, ако приемел условията на кредиторите, накрая утре ще се изтъпани света вода ненапита и ще рече: "Ми то народът, разбирате ли ...", независимо от резултатите.

Що не ги питахте гърците когато вземахте кредити?

То същото е и у нас; Роската си мънка там нещо за референдум, що не питате народа, що се страхувате от народа, и понеже народа досега са го питали за разни незначителни нещица като смяна на формата на управление, приемането на нова конституция по време на комунизма и нещо го питаха там за АЕЦ Белене, ма така и не се разбра какво, дай сега всеки път да питаме народа къде го сърби. Например, дали да отменим лятното часово време или пък дали ЦСКА да играе в "А" група, но започваме с референдум дали на всички избори да има и референдум.

Въобще, не знам кой е измислил оная приказка "Глас народен, глас Божи", ама тук, на Балканите (и по-специално в Гърция и у нас) си имаме друга - "Бог високо, цар - далеко".

Финалът в Несебър

Антон и Симеончо преди началото на състезанието

И така, финалът на "Математика без граници" мина, като за първа година - много добре, Симеончо стигна до финал, участва в индивидуалното и в отборното състезание, можеше и по-добре да се представи на индивидуалното състезание, но айде да не изнасилвам нещата още от началото. Да е жив и здрав, още доста състезания го чакат, поне видя какво е.

Туй Келешек се оказа името на училището, в Казахстан

Организаторите се бяха постарали, питки, носии

И все пак, не сме капо - в отборното с Антон се представиха доста добре, успяха да вземат бронзов медал. Там задачите са свързани, резултатът от предходната отива в следващата. Та четвъртата задача на отборното според мен (а и не само) не беше за такъв тип състезание, много хитра уловка имаше и доста отбори изгоряха на нея. А Симеончо и Антон бяха само те двамата от тяхното училище в тази възрастова група, което за деца 1-ви клас пак си е добро постижение. Иначе имаше участници от Армения, Казахстан, Беларус, Русия, Турция, Узбекистан, Китай, дори и Мексико. Аз очаквах повече от китайчетата, но като започна награждаването в горните възрастови групи (от 5-ти клас нагоре) имаше почти във всяка по едно китайче. 

Узбекистанчетата и казахчетата също се представиха добре. А пък и ние все пак сме домакини, от България участниците бяха в пъти в повече от участниците от останалите страни.

Добре, първа година, два медала по математика, от тук нататък му остава само да надгражда.

И най-хубавия момент накрая, двамата юнаци са с медалите

А тук са точно след края на отборното

състезание. Доста се забавиха, дори с 

родителите на Антон се шегувахме, че 

ще им дадат награда за старание.

Петък следобед

Умната жена никога не крещи на мъжа си.

Той трябва да се бои от погледа и!

**********************

- Тук съм безсилна ... - въздъхнала Козметиката.

- Мдаааа ... Проблематично е ... - добавил Фитнесът.

- Седи мирна, ще минем - спокойно казала Водката

*********************

Колкото по-широко е отворена устата, толкова по-дълги са миглите.

Рожи не у всех одинаковые

Чета, наградили са строителите на софийското метро.Кой с повече, кой с по-малко, според заслугите. Шефът със "Стара планина", тия под него - с орден "За заслуги". Тук е моментът да припомня и съжалението на Бокича, че вече няма орден "Герой на социалистическия труд", да награди с него Братоев (то не че не може де, е къде е битака пред "Александър Невски", ще отскочи, ще му купи един и ще го награди, ако толкова иска).
Това добре, да са живи и здрави хората, да се радват на ордените и медалите, но тази награда напомня на една друга награда, за едни други метростроители, в една друга европейска столица, в един друг съюз, много, много години назад.

 

Ето тук може да прочетете целия текст на обръщението на др. Сталин.
Та така, както сами виждате, рожи не у всех одинаковые.
Пошегувал се е другарят Сталин през 1935.
А нашите май са ритали топка и в часа по история. Не че има нещо лошо да наградиш някого, но не знам, примерно, дали строителите на лондонското или парижкото метро са наградени.
Виж, за строителите на московското вече разбрахме.
Та когато обясняваш за европейски и евроатлантически ценности, а постъпваш малко така като другарят Сталин нещо не излиза сметката.