Финалът в Несебър

Антон и Симеончо преди началото на състезанието

И така, финалът на "Математика без граници" мина, като за първа година - много добре, Симеончо стигна до финал, участва в индивидуалното и в отборното състезание, можеше и по-добре да се представи на индивидуалното състезание, но айде да не изнасилвам нещата още от началото. Да е жив и здрав, още доста състезания го чакат, поне видя какво е.

Туй Келешек се оказа името на училището, в Казахстан

Организаторите се бяха постарали, питки, носии

И все пак, не сме капо - в отборното с Антон се представиха доста добре, успяха да вземат бронзов медал. Там задачите са свързани, резултатът от предходната отива в следващата. Та четвъртата задача на отборното според мен (а и не само) не беше за такъв тип състезание, много хитра уловка имаше и доста отбори изгоряха на нея. А Симеончо и Антон бяха само те двамата от тяхното училище в тази възрастова група, което за деца 1-ви клас пак си е добро постижение. Иначе имаше участници от Армения, Казахстан, Беларус, Русия, Турция, Узбекистан, Китай, дори и Мексико. Аз очаквах повече от китайчетата, но като започна награждаването в горните възрастови групи (от 5-ти клас нагоре) имаше почти във всяка по едно китайче. 

Узбекистанчетата и казахчетата също се представиха добре. А пък и ние все пак сме домакини, от България участниците бяха в пъти в повече от участниците от останалите страни.

Добре, първа година, два медала по математика, от тук нататък му остава само да надгражда.

И най-хубавия момент накрая, двамата юнаци са с медалите

А тук са точно след края на отборното

състезание. Доста се забавиха, дори с 

родителите на Антон се шегувахме, че 

ще им дадат награда за старание.