Буденброкови

До "Буденброкови" стигнах като започнах първо "Форсайтови". Била много интересна, не знам още какво си - та реших да я видя колко е интересна. Пълна глупост се оказа (това "Форсайтови") - четирима братя, пък не знам още колко си сестри, пък децата им, пък жените на децата им, пък внуците и внучките, и така до девето коляно, видя ми се скучна и я зарязах.

Обаче си казвам, че по този начин ще си остана прост и решавам да заложа на "класическият немски роман" и за целта си намирам "Буденброкови" от Томас Ман.

Нали я знаете онази приказка за прехвалените ягоди и голямата кошница? Същата работа се оказаха и Буденброковите. Възходът и падението на едно семейство, то от самото начало беше ясно какво ще стане накрая - благородният род ще се затрие. Книгата е повече някаква скучна статистика, отколкото умело разказана история - кой се родил, кой умрял, кой се оженил, кой какво казал, описания на тържества за Великден и Рождество, семейни събирания, бедните и богатите роднини, пък останалите бюргери, пък кой как си държал главата и кой-кого първи поздравил.
А семейните драми пък са достойни за латиносапунка не, ами не знам за какво. Големият син на стария Йохан Буденброк се оженил за проста лафкаджийка и затова е лишен от наследство; Дъщерята на консула Йохан Буденброк (синът на стария Йохан Буденброк) - Антоанета Буденброк се омъжи за г-н Грюнлих по волята на баща си, като огромният залог за това беше доброто име на фамилията в обществото; сенаторът Томас Буденброк също не се ожени за тази, която искаше, и там имаше една сърцераздирателна раздяла. 

Боже, казвам си в един момент - преди 100 години това е било интересно, това се е търсело, това се е чело. На мен книгата ми се видя адски скучна, типично пластмасова немска история, хотел "Рай" от началото на миналия век и съжалявам, че се насилвах толкова време да я прочета.