Обикновеният човек (у нас)

Обикновеният човек у нас

Ето тук можете да чуете един от записите на Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов, за които днес се говори в централните медии. Реакцията на герберите е във всички посоки - на Бойко отново  Станишев му е виновен (голяма гад се оказа тоя Станишев), а редовите гербери по форумите или се правят, че записи няма, или лежат на тая, че на обикновения човек у нас му е ясно, че това е мръсна комунистическа пропаганда, кал, очерняне и той няма да се хване на тая въдица.

Там е работата, че май са прави (без да искат).

Обикновения човек у нас е овца - овца с намордник, памперс и която мисли с правото си черво. Обикновеният човек у нас е щастлив, ако стомахът му е пълен, ако има покрив над главата си и ако по телевизията дават "Биг брадър", "Мюзик Айдъл" или някоя цицореста певачка в най-лошия случай. Обикновеният човек у нас 23 години след падането на Берлинската стена не се интересува от разни отвеяни понятия като "демокрация", "свобода на словото" и "корупция". Те не се ядат, нали?

Обикновеният човек до такава степен е зает с функциите на стомаха си, че не му прави впечатление когато министър-председателят подминава законите на страната като бърз влак - малка гара. На обикновения човечец не му пука, че един полуграмотен милиционер изнасилва демокрацията - нали не изнасилват нито него, нито жена му. Поне засега. Обикновеният човек у нас иска някой друг да мисли вместо него, някой друг да се грижи за него, някой друг да му свърши работата. Обикновеният човек се радва, когато си пусне телевизора и чуе, че Цветанов е ебал мамата на организираната престъпност, че Мирослав Найденов е на път да ни осигури най-качествената храна (почти) за без пари, че Лилито оп-оп и ще довърши магистралите, че Дянков е един финансов колос и тоя мандат да не е, но определено другия ще забогатеем. И че за всичко е виновен Станишев.

Обикновения човек у нас отдавна не вярва в Дядо Мраз, но още обича да му разказват приказки. Обича да слуша за Крали Марко, дето освободил три синджира роби и за вълшебната покривка, на която да кажеш "Дай да ям!", и тя да се отрупа с гозби.

Преживя обикновеният човек, преживя и не се замисля върху дреболии. Не си задава въпроса "А бе, като сме толкова добре, а гърците са толко зле, що въртяха, сукаха, бучаха там долу, на юг, но пак вземат по 700 евро минимална заплата?". Не се чуди "Като ви дават 100 000 000 лв за подслушване годишно, що не подслушвате престъпниците?". Не се пита къде го има това на друго място - в Белгия или в Беларус? Не се пита дали е редно един политик да влиза при прокурор и да го пита какво става с дело срещу него. Не смята за нередно прокурора да търгува повишението си.

Обикновеният човек у нас е овца. Овца, която не знае какво иска, но го иска веднага.

И в този ред на мисли, много се страхувам, че на 12-ти Май овцете у нас отново ще гласуват с правото си черво.