Един от настоящите ми съквартиранти на острова е жива илюстрация на финансовото състояние на страната. Докато си бяхме за Нова година у нас не обърнал внимание, че картата му изтича на 31 Януари и сега има пари в банката, но не може да тегли.
Нещо като валутен борд.
Само че в прозореца между 8-ми и 31-ви Януари Миню се изхитри и всеки ден теглеше дневния си лимит (то всеки нормален човек би направил така). Така за двайсетина дни той успя да натрупа някакъв капитал, с който планираше да изкара в следващите 2 месеца.
Нещо като бюджет си направи.
Първоначално парите му бяха разчетени до 31 Март, но така се развиха нещата, че Миню не си замина на тази дата, ами продължава да е на острова. Парите му не се увеличиха, напротив - намаляват и ще намаляват и вече са разчетени до 22 Юни (това поне е сигурно, и билет му е купен).
Тоест, бюджета му вече е балансиран.
И макар да сме хора българи и няма да го оставим да мизерства, Миню - къде от гордост, къде от нежелание да прави борчове - го играе финансово стабилен и почна икономиите. Прави си сметка какво ще купи и колко ще му струва. Понякога пропуска пазаруване, щото и без това много консерви има, а като не дойде на пазар, не харчи и пари. А ние, съквартирантите му, му предлагаме: "Миню, а бе брат, ето ти пари, не се стискай, като се прибереш в България, ще ми ги върнеш. Пък и говорим за 100-200-300 евро, не е кой-знае какъв борч!". Обаче Миню - йок!
Демек, бюджета не подлежи на актуализация и заеми от МВФ не ни трябват.
Но Миню, като един Дянков същи, държи на своята финансова стабилност. Гледа да не взема заеми, не че няма да ги върне, ще ги върне - ама що да си усложнява живота.
И така до снощи.
Не че снощи е рухнала финансовата стабилност на Миню, не че е взел пари на заем - няма такъв филм, продължава си човека с икономиите. Ама просто седя на масата, седя, мълча, чуди се и накрая отсече:
- А-а-а-а ... ограничавам се, не пазарувам, не си купувам елементарни неща, че да ми стигнат парите, ама трябва да се яде!
Та това ми е мисълта - някои хора 4 години ни вкарваха в чакалнята на еврото, в Шенген, пяха ми за финансовата стабилност, за ниския бюджетен дефицит (дето щяха в Конституцията даже да го пишат!), караха се на колегите си в Европа, че искат пари от германците, но така и не достигнаха до тази проста истина: трябва да се яде!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!