Alizée - La Isla Bonita

Френско гадже. И by the way, Мадона може да гледа и да се учи как се пее без "случайно" да си показваш зърната.

Never, Never, Never

Педжит Брустър ми е любима актриса още от участието и в "Приятели" (в един от сезоните играе в няколко серии като гост-звезда: първо е гадже на Джоуи, а после за няколко епизода става гадже на Чандлър). Години по-късно играе  и като гост-звезда в "Двама мъже и половина" - приятелка от детството на Чарли и Алън, която е жадувала вниманието им, но не го е получила заради невзрачния си външен вид. Чарли дори я нарича Eckleberry hound (игра на думи с името и и Huckleberry hound), а Алън никога не я е забелязвал, увлечен по по-красивите си връстнички от квартала. 

Докато един ден Джейми Екълбери не се връща с една-единствена цел: малко отмъщение.

Любима сцена!

v>

Deja vu

Утре сутринта медии и блогове у нас ще ни залеят със своите гледни точки за събитията от тази нощ. И съм сигурен, че почти навсякъде основният рефрен ще бъде deja vu - препратката към 10 Януари 1997-ма. И може би ще са прави. И за мен също е така, само че моето deja vu е малко по-различно.

Аз не правя паралел между палките от 97-ма и палките от снощи. А и се връщам доста по-назад във времето.

Моето deja vu е малко по-различно.

Моето deja vu идва от зората на демокрацията, когато по улиците на София брадати типове блокираха движението с искания за оставки - на Петър Младенов, на Андрей Луканов - и ги получаваха. Така, благодарение на колективната анонимност на уличната тълпа. Някак встрани остана тезата, че при демокрацията си свободен да правиш каквото си искаш до мига, в който нарушиш нечия друга свобода. Някак встрани остана идеята, че демокрацията означава спазване на законите и че законът е еднакъв за всички, а в същото време шепа пишман демократи окупираха, скандираха, стачкуваха и най-вече надвикваха и правеха каквото си искат, щото видите ли, сваляли комунизма (това след 10-ти Ноември, преди това не си го и помисляха!). 

Същото deja vu видях и през зимата на 1997-ма, да ме прощават онези, които тогава наистина са вярвали, че са променили нещо. Аз не мога да приема насилието под каквато и да е било форма за нещо нормално. Не разбирах и до ден днешен кому беше нужно да се щурмува Народното събрание, да се чупи и руши, да се стои до среднощ, да се провокират полицаи само и само за да можем на другия ден да показваме гордо пред света бинтованата глава на Филип Димитров? За каква демокрация става въпрос в 1 през нощта с камъни в ръка срещу полицейските щитове? 

Същото deja vu е и днес. Може и да има хора на протестите, които смятат че това правителство трябва да си отиде; може да има и хора, които смятат че повече така не може, че трябва генерална промяна в българската политика, в начина на управление на страната, и са прави. Аз самият очаквах много повече от това правителство и все повече се разочаровам от него, но не смятам че трябва да бъде свалено по начин като снощния. Съжалявам, ама не мога да оправдая къртенето на колчета и плочки от паважа в името на по-доброто управление на страната. Не мога да оправдая блокирането на основни кръстовища и булеварди в името на по-доброто управление. Не мога да приема, че това правителство "трябва да си ходи" само месец и половина след избирането му само щото на някои така им се иска. Не мога да приема сегашната активност на улицата след 3.5 години пасивно наблюдение на управлението на Тъпанаря от Банкя. Не мога да оправдая замерването на една жена с домати - все пак има някакви понятия като чест, достойнство, кавалерство. Нещо не ми се връзват тия неща. 

Не мога да разбера що за хора могат да мятат камъни срещу автобус, в който има жив човек - какво искате, да го убиете ли? И какво ще спечелите, като го уцелите? А не, забравих - той е комунист, той е гад, той е за трепане, то и трепането му е малко на тоя! Не мога да си представя дори, че едни и също хора първо говорят за "върховенство на закона" и в същото време отказват да изпълнят полицейско разпореждане, щото са заети да свалят комунягите! Я идете в Щатите да видите дали някой ще окупира Пенсилвания авеню, щото не го кефи президентът-негър, ще блокира достъпа до Белия дом и ще мята камъни по лимузината на Барак Обама и полицията в същото време го гледа с разбиране и съчувствие? 

А у нас може.

У нас deja vu-то вече е част от пейзажа, от ежедневието. Моето deja vu го гледам вече 23 години - как едни хора се хващат да "свалят комунягите", а след това се оказва, че пак са направили грешният избор и пак нещо не е както трябва. Deja vu-то у нас е игра: първо си играем на протести, после на демокрация, после на избори, и после пак на протести, щото комунистите пак ни излъгаха.

И най-лошото е, че след снощи обратното броене за кабинета "Орешарски" вече е в ход. 

Deja vu-то отново победи.

Зрителна измама

Аз, като голямо момченце, обичам фокусите, и затова в събота вечер не се колебах много да си избера "Зрителна измама" за гледане, още повече, че и Морган Фрийман има роля в него (честно казано, щях да търся филми с Джон Малкович). Но не съжалявам за избора си, напротив - много се накефих на филма, много яко е направен. 

Първо - сюжетът - група фокусници да разиграват под носа всемогъщото ФБР. Второ - самата идея за фокусите като средство за крадене на пари. Трето - участието на Морган Фрийман и Уди Харелсън - много приятно и много яко. И през цялото време паралелно на преследването от ФБР филмът бъка от фокуси, нещо като 2 в 1. И не на последно място - четиримата всъщност се оказват някакви алтруисти, съвременни робинходовци, за които е по-важно да попаднат в някаква вековна общност, отколкото да откраднат всичките тези пари (е малко по холивудски, да възпитаваме младото поколение). 

Хубавото е, че Морган Фрийман не го раздава тежкар, а прави много хубава второстепенна роля. Уди Харелсън си е Уди Харелсън, абсолютен непукист. Мелани Лоран е приятната французойка, работеща за Интерпол, и отгоре на всичко подкара полицейско БМВ като детско колело на три колела.

Да бях на 12, досега да съм извадил домашните фокуси.  

Приятна работа, лек и приятен за гледане филм - великолепен за пица и бира.

Тухла на стената

Ако не знаете как от Любка Кумчева насам се прави прогнозата за времето, ето как:

Драски и хрумки

Председателят на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, в чийто тефтер бяха открити записки, които говорят за политически поръчки, заяви, че това са "драсканици и хрумки"

Вероятно наистина е така, поне до доказване на противното.
Вероятно Филипчо наистина не си спомня коя е ИФ. А ако играта загрубее, вероятно ще  получи амнезия и кои са ЦЦ и ББ, бъдете сигурни. И вероятно, поне до доказване на противното, "удар" наистина е събиране на доказателства, а "оправяне" е липса на доказателства. Поне така казва Филипчо, а на него засега нямаме причина да не му вярваме (или поне няма на кого друг да вярваме).

Между другото, абсолютно сигурен съм, че след тази внезапна амнезия единственият въпрос, на когото Филип Златанов ще отговори ясно с "Да! е "Г-н Златанов, вие тъп ли сте?".

И ще бъде прав, повярвайте ми, след като първо, не се е погрижил това тефтерче да не попадне в чужди ръце, и второ - след като не си е измислил система с кодови означения на хората, които записва в него. "Шефът", "Джаба" и "Милиционера" на първо време щяха да му свършат работа. Очевидно в тефтерчето има и доста по-откровени записи, за които все още прокуратурата не съобщава (и за които едва ли ще научим), след като само за 24 часа Искра Пълничката първо не се разпозна зад инициалите ИФ, а след това го удари на чест, морал и оставки. 

Текстът на демотиватора е доста циничен, но след първата
картинка отговаря напълно на това, дето го дрънка
Филип Златанов.

Ей такива ми ти работи и то само от едно тефтерче. Добре, че кадровата на политика на ГЕРБ залагаше на на не особено грамотни хора, та вероятно проверката на компютъра на Филип Златанов е безпредметна, освен ако родната прокуратура не е любопитна да види в кои порносайтове е киснал шефът на КПУКИ (ебаси заглавието!) в свободното си от установяване на конфликт на интереси време. Макар че, според мен, цялата тая шумотевица е за да се държи Бойко в шах - вече му отстреляха Цецко, сега и Искрето. Както казваше бай Слави: "Всички сме в кюпа - едни вчера, други днес, останалите - утре!".

Не е ли така, народе???

Талибанът

Едвин Сугарев никога не ми е бил симпатичен. 

Не защото сме на диаметрално противоположни политически позиции - напротив, учили са ме да уважавам правото на собствено мнение у другите. Така го виждат света, така го разбират. Никъде не е казано, че аз съм само и единствено прав.

Просто не обичам пенкилери. 

Не обичам хора, които обявяват гладни стачки в името на големи и светли идеали и в крайна сметка така и не довеждат нещата до край (двете гладни стачки на Сугарев - първата, като част от 39-те депутата против подписването на новата Конституция през лятото на 1990 г, и втората с искане за оставката на президента Желев през 1992 или 93 г).

Не обичам хора, които организират протести и са в първите редици на протестите само и само за да могат да отнесат някоя полицейска палка и да се оплачат след това не целия свят как в България полицията бие мирно протестиращите граждани (протестът срещу изграждането на последния участък от деривацията "Джерман-Скакавица" от ранната пролет на 1995 г. Еди беше в първите редици на протестиращите, с барета на главата и все се въртеше покрай полицаите, ако може да го опердашат).

Не обичам пророци, изплуващи от нищото, даващи пресконференции, на които громят противници, вадят доказателства, размахват хартии и след това пак си отиват в нищото до следващата пресконференция. То не беше план "Клин", то не беше Филчев, то не беше Илия Павлов и Мултигруп. Може и да пропускам нещо. За всяко от изброените Сугарев даде пресконференция, на която много говори, нищо не каза, и резултат никакъв.

Не обичам бутикови поети.

Не обичам пишман-дисиденти.

Не обичам фанатици, политически талибани и всякакви крайности.

Смятам, че в историята на човешката цивилизация има много по-възвишени каузи, за които си струва да гладува човек отколкото оставката на едно правителство, която и без това е въпрос на време.

Смятам, че за всяко нещо си има време и място, включително и гладните стачки. Те са характерни за много по-затворени общества и мракобесни режими, каквито бяха у нас до 1989, отколкото днешните.

Смятам, че не върви нещо да обявяваш гладна стачка, когато само до преди половин година хора се палиха, и изгаряха живи от безизходица. 

Останалото е просто талибанщина. 

П.П. И за да не ме обвини някой в дебелащина, наглост или Бог знае още какво, пък и от чисти християнски чувства и аз все пак искам да кажа:

- Еди, не умирай!

Нощно време

Свещеник, лекар и програмист играли заедно голф. Премествайки се от дупка на дупка, те достигнали до тройка играчи, които се движели страшно бавно. Възмутени от това, че им се налага да чакат, те извикали управителя и му посочили бавната тройка пред тях, като попитали как е възможно това?

Управителят ги изслушал внимателно, след което им обяснил следното:

- Виждате ли, разбирам ви, но преди няколко години в клуба имаше огромен пожар, а тези тримата пред вас ни спасиха тогава от пълно унищожение. За съжаление тогава от изгарянията изгубиха зрението си. А ние, в знак на благодарност, им разрешихме да играят голф съвсем безплатно.

Тримата се спогледали, и свещеникът казал сконфузено:

- О, аз горещо ще моля Бога всеки ден да им върне зрението!!!

Лекарят виновно промълвил:

- А аз се познавам с един от най-добрите офтамолози в света. Може би той би могъл да ...

А програмистът небрежно попитал:

- Добре де, а защо не ги пускате да играят нощно време?

Липса на справедливост

Чували сте за т.нар. "телефонни измамници", нали? То няма и начин, да не е всеки ден, но всяка седмица има поне по един случай, който попада в централните новини. Измамените в 99% от случаите са възрастни хора, а измамниците в 99,99% от случаите са цигани от различни краища на България, най-често от с. Ветово, Русенско (според каквото знам). Работят с предплатени карти, които като се проследят, водят до никъде; избират си жертви от телефонните указатели на БТК; стават все по-изобретателни и нагли, а сумите, с които завличат, стават все по-големи. И въпреки постоянните предупреждения от страна на полицията и останалите власти, тези случаи не само не спират, но и се увеличават, а тези, които трябва да раздадат справедливост и възмездие безпомощно вдигат рамене.

На моите родители най-редовно им звънят. Телефонът им го има в телефонния указател и се води на името на майка ми, така че те, щат-не щат, имат "удоволствието" периодично да участват в театралните постановки на малцинствата. Няколко пъти им звъняха от мое име, уж че съм направил катастрофа - то не е много приятно, особено когато аз пътувам по работа. После минаха на "дъщерята", дето е блъснала "дете от ромски произход", но следователят ще образува дело срещу неизвестен извършител срещу скромна сума от няколко хиляди лв. И така нататък, последното е от тази сутрин, когато на Ленчето или Мимето, "дъщерята" на мама трябва да и сложат златен пирон за 8000 евро в крака.

В цялата тая история има един светъл момент от миналата година, когато при поредния си опит мангалите попаднали на майка ми, която в онзи момент имала достатъчно свободно време, актьорски талант в изобилие, баща ми и мобилни телефони под ръка. Мама им извъртяла едно яко театро, тръшкала се, тюхкала се, вайкала се за Ванчо, питала "Ванчо добре ли е?" ("Ванчо" пак съм бил аз, пак съм бил направил катастрофа, да пази Господ), чудела се откъде да вземе толкова пари (9 000 лв са искали, мамицата им мангалска, с малки цифри не работят), щото те пари имат за местото дето да купуват, ама те са в банката, а то ДСК-то в събота не работи (на което циганите и отговорили, че ДСК-то на "Стамболийски" работи и в събота до обед; знаят хората, не им за пръв път), докато в същото време баща ми се обадил в полицията и им обяснил за какво става въпрос, че го държим на линия мангала и че е захапал. Така мама ги разигравала няколко часа, те и звънели периодично, да я държат под око, договорили се кога и къде да им даде парите, как ще бъде облечена и накрая се стигнало до предаването. 

Мама ми разказа после следното: първо, дала адреса на съседния блок; второ - полицаят дошъл повече от цивилен - къси панталонки, сандали слънчеви очила, тениска, а дори в него ден бил в отпуска; трето - мангалът я чакал пред посочения вход, но тя като се показала, не се приближил веднага, а наблюдавал известно време. Мама пак му разиграла едно театро ("Момче, да не ме лъжеш бе, ти ли си Пламен?"), а докато той и доказвал, че наистина е Пламен, дето трябвало да дойде за парите, цивилното ченге го свалило на земята и го арестувало. И когато мама и татко се прибирали във входа си, забелязали още един циганин, който през цялото време наблюдавал отстрани, но без да се намеси. След като всичко свършило, той се качил в едно такси, което го чакало, и заминал на някъде. 

Мама и татко дали показания в районното, където ченгетата ги упрекнали единствено, че не са се сетили да сложат 2 лв в плика с "парите" (изрезки от вестници). Ако имало пари вече друга ставала историята, макар че не мога да проумея, що не са пъхнали 2 лв вътре, без да казват на никого, след като така стоят нещата. Още тогава споделили с мама, че едва ли тоя ще стигне до съд, нищо, че не му е за пръв път очевидно, но поне през нощта колегите им няма да го оставят да скучае.

Едва днес разбрах, че мангалът наистина не е стигнал до съд. Но представете си какво беше изумлението ми, когато мама ми каза, че сред мотивите на прокуратурата за отказ от обвинения е липсата на измама! Тоест, мама не може да претендира, че са се опитали да я измамят, след като се е обадила в полицията. Знаела е какво прави, значи не е била измамена. Това, че някой се е обадил на домашният телефон на моите родители, представил се е за "синът им", после друг се е представил за "следовател от Шесто районно", трети е чакал пред посочения адрес, взел е дадения му плик с "пари" и и е дал неговия си телефон на майка ми, за да може тя да говори със "следователя от Шесто районно" и това всичко е станало пред очите на истински полицай, който е арестувал измамникът в момента на получаване на "парите" - това е за родната прокуратура е липса на престъпление. При заловен на място измамник!
А за мен е липса на справедливост.
Да си призная честно, от години си говорим за загнилата ни съдебна система, за неосъдените олигарси, мафиоти, контрабандисти и наркотрафканти, за мониторинга от Брюксел върху нея, за невлезлите в съда дела срещу героите на прехода, за корупцията сред съдии и прокурори, но ето истинските проблеми са точно тия - проблемите на малкия човек. В описания от мен случай студент-първокурсник ще намери достатъчно материал за поне две обвинения. Очевидно родните прокурори са заети с други, по-важни дела, и това само ги забавя.
Така тази история остава без хепи енд. Неприятният вкус в устата остава, все едно съм ял нещо развалено. Единственото малко утешение за мен е, че задържаният "Пламен" е прекарал нощта в съответното районно и е отнесъл солидна порция бой. Аз да бях полицай, направо бих го смлял от бой с палката, бих го закачил на "трамвая" и бих го бил бавно до смърт, бих го измъчвал цяла нощ и накрая бих го изхвърлил като куче да умре някъде по Малашевци или Орландовци, без документи, без нищо - ей така, заради всичките тези излъгани през годините възрастни хора. Заради онези побелели хорица, които са нечии майки и бащи, които оцеляват всеки ден у нас и гаснат пред очите ни, и които намират сила да отделят от залъка си за да сложат някой лев настрана и за да може после цигани като този да им ги вземат. Бих го направил заради тая пуста справедливост, заради тая пуста правда, дето я търсим откакто свят светува. Бих го пребил тоя до смърт без да ми мигне окото, след което рано сутринта бих го изхвърлил като бездомно куче някъде по Малашевци или Бакърена фабрика - ако има късмет въобще да оцелее, да стои далече от телефон до края на дните си.

За Стайнбек и за хората

— Разкажи ми пак както по-рано — заумилква се Лени.

— Какво да ти разкажа?

— За другите и за нас.

— Такива като нас нямат семейство — подзе Джордж. 

— Посберат малко парици, па ги пропилеят. Нямат си никого, никой не дава пукната пара за тях.

— Но при нас е друго! — възкликна Лени щастлив. — Кажи сега за нас.

Джордж мълча известно време.

— Но при нас е друго — рече той.

— Защото…

— Защото аз си имам приятел…

— И аз си имам приятел. Двамата сме приятели и се грижим един за друг — извика възторжено Лени.

Не съм нито първият, нито последният, който е прочел "За мишките и хората". А и не ми е за пръв път да я чета, тя не е и дълга. Ех, и отгоре на всичко и филмът съм гледал няколко пъти поне. 

Но ... 

"За мишките и хората" е повест, която може (и трябва) да се чете периодично. Като "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин"  е - всеки път откриваш нещо ново, нещо, дето досега не си го забелязал, или пък си го мислил по друг начин. Или пък да видиш един свят, отпреди 100 и кусур години, когато здравото бачкане не ти помага да изплуваш от тинята, а това, което те води е една най-обикновена мечта. Не за богатство, слава и почести, а за ферма с крава, прасенце и кокошчици. И зайци, разбира се, зайците, които Лени ще храни.

Наистина ли човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му? И в такъв случай, кое е по-голямо - скъпият дом в богаташкият квартал, или фермата с 10-те акра, кравата, кокошките и люцерната? Кое е по-добре - самотният живот от ферма на ферма или животът с жива душа до тебе - пък била тя и идиота Лени или старото куче на Кенди?

И понеже споменах и екранизацията на повестта, искам да отдам длъжното и на нея. Рядко съм гледал толкова точна екранизация. Актьорският състав е перфектно подбран - и Джон Малкович, и Гари Синиз, и Шерилин Фен, и въобще - всички. И Слим, и Кенди, и Кърли, и Коулман - актьорите, които ги играят, идеално са паснали на образите и са точно такива, каквито си ги представям, четейки книгата. 

Сравнявайки "За мишките и хората" с други произведения на Стайнбек, които съм чел ("Бисерът", "На Изток от Рая", "Улица "Консервна") - някои ми харесват повече, други по-малко - все си мисля, че не е необходимо хубавата книга непременно да бъде най-дебелата. 

Inna Modja - French Cancan (Monsieur Sainte Nitouche)

Monsieur Sainte Nitouche
Prends-moi par la main
Dis-moi des mots d'amour
Des mots qui me touchent
Monsieur Sainte Nitouche
Je suis enchantée

Чудя се, кое е по-шоколадово - Инна Моджа или гласът и?

Петък следобед

Знаете ли, че 
... ако сте намерили жената на своите мечти, то може да ви се наложи да се сбогувате с всичко останало, за което сте мечтали.
*********************
... мъжът, който се е прибрал от работа по-рано, неочаквано видял повече.
*************
Обява: Загубен е мобилен телефон. Моля, който го е намерил да изтрие файла "Аз и Сашо - първи път".

Липси

Наричаха го как ли не -"ваклото агне", "сивият кардинал",
занасяха го заради незнанието му на чужди езици и 
"супруга советская" (дъщеря на генерал от КГБ според 
злите езици) но най-голямата изненада за мен беше появяването 
му около Царя през 2001 г.

Отиде си един от сивите кардинали на прехода. Сякаш по ирония на съдбата, отиде си точно в разгара на протестите против неяснотите в управлението на страната, задкулисните договорки и дългата ръка на бившата ДС. 

Нямам намерение да се спирам на политическата му кариера, не е нещо, което да си заслужава труда. Нещо друго е пред очите ми. 

Покрай кончината му в почти всички сайтове е публикувана кратка биография на Стоян Ганев - кога е роден, кога, какво и къде е завършил като образование, политическа кариера. Едно нещо ми се набива в очите:

Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 г. в Пазарджик. През 1973 г. завършва Математическа гимназия. През 1979 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1980 г. е преподавател по Конституционно право в Софийския университет. През 1985 г. защитава дисертация в Московския държавен университет по конституционно право.

Липсват ми двете години задължителна (по онова време) казарма, от която се откачаха само децата на някои по-първа ръка хора (и то не винаги, в повечето случаи си караха казарма, но скатани на хубаво местенце), наистина болни, а в определен момент (не знам точно кога) приетите да учат висше отлагаха казармата за след дипломирането си, но пак не я избягваха. В биографиите на 90% от мъжете от онова време тези две години са видими с просто око. А при Стоян Ганев не само липсват, но и мистерията продължава с пълна сила: на 25 години става преподавател по Конституционно право (асистент е едно, преподавател - съвсем друго), а на 30 - защита на дисертация, и то не къде да е, а в МГУ.  И така към липсващите две години казарма (за които сигурно ще се намери логично обяснение) се добавя и въпросът "Кой в онези времена защитаваше дисертации в МГУ на 30 години?". 

Дали Стоян Ганев не е бил един от отбора "наши момчета", потенциални първи партийни и държавни ръководители преди 1989 г, който след промените като семенца на глухарче се разпиля из различните партии и партийки и още не са се свършили?

Или просто е изтеглил печелившият билет когато трябва?

Не ме интересува, честно казано - вече е без значение. Лека му пръст на Стоян Ганев, не ги пиша с лошо тия редове.

Лобното място на мечти и надежди за по-добро бъдеще.

Просто преди 23 години пак бяха времена на оставки, улични демонстрации, шествия, блокади, лозунги, а Стоян Ганев беше един от онези, които изкарваха хората на улиците. Днес хората отново са улицата, и в очевидната липса на лидери и идеи ме е страх, че отново ще изберат грешният път и грешните водачи.

Реалността "Варна"

Трета седмица вече в центъра на София протестиращи искат оставката на правителството. Протестите са и нещо като парад на народното творчество - оригинални плакати, оригинални отговори и коментари на изказвания на политици от правителственото мнозинство, оригинални форми на протест (деца, кучета, танци).   И постоянни скандирания за оставка - ей така: "ОС-ТАВ-КА! ОС-ТАВ-КА!" Медиите следят протестите, някои сайтове публикуват снимките от поредния ден като централна новина - протестиращите се радват на медийната подкрепа, любов и внимание.

Тя, оставката, лесно се дава - много по-лесно, отколкото Станишев и Орешарски си представят в момента. И това рано или късно ще стане, не сме Брежневите времена, не върви да управляваш на инат. А оставката на кабинета "Орешарски" означава само едно: предсрочни избори. Въпреки че (по мое мнение) последното нещо, което ни трябва в момента са избори и за съжаление реалността го доказва. Само че не тази реалност, от жълтите павета в София, не. Тя е още розова, пухкава, романтична. Говоря за съвсем друга реалност, малко по-бедна, по-безработна и по-отчаяна.

Говоря за онази реалност, която е далече от жълтите павета, далече от кучетата, дето са се научили къде да акат, далече от ония, които от 6-годишни свалят комуняги - не, говоря за онази реалност, пред която протестиращите днес ще се изправят в момента, в който Пламен Орешарски наистина подаде оставка. Говоря  за изборите и за действителността на другия ден след тях. И пресният пример е Варна - Варна, която първа поиска оставка (на кмета си Кирил Йорданов) и я получи, и в която вчера се проведоха извънредните местни избори. С това са свързани няколко основни момента:

1. Рекордно ниската избирателна активност от ~25%.
2. Резултатите.
3. И не на последно място, участниците.

Избирателната активност силно ме изненада - неочаквано за мен е град, който се вдигна на истински бунт срещу кмета си, който беше сред най-активно протестиращите през Февруари и който от години се бори срещу икономическата зависимост от ТИМ (оцеляла при всички правителства от началото на прехода досега) и който има възможност да промени най-сетне бъдещето си да е толкова пасивен. 70 000 от близо 300 000 избиратели е направо смешно, и подобни колажи са по-скоро извинение на петокласник що е без домашно, а не сериозна причина да се не гласува. Не знам кой го е правил този колаж, но по-малко усилия и време щеше да отнеме да си намерят читав кандидат, необвързан с ТИМ и разни други мафии, вместо да обясняват що за маскари са тия четиримата. 

Резултатите пък показват нещо, което протестиращите не виждат или не искат да видят, а именно: едни предсрочни избори сега или след няколко месеца до голяма степен ще повторят сегашната конфигурация в НС. Може да има и нови участници, но като цяло пак ще се върнем на изходното положение - нестабилно парламентарно мнозинство, неясни коалиции, невъзможност за съставяне на правителство. Ако на едни евентуални избори на есен отново първи са ГЕРБ и БСП с по 20% от гласовете, следвани от ДПС, Атака, НФСБ, ДБГ и ДСБ, всичките с между 5 и 10% от гласовете, пак ли ще си играем на протести и избори? Пак ли ще протестираме срещу олигарсите, само че този път срещу Иво Прокопиев и Огнян Донев? И докога така ("Докато дойде някой читав" - ми казва една моя позната, участваща в протестите. Интересно, кой е този "някой читав" и откъде ще дойде?)

Участниците в изборите също не ми харесват, защото партиите продължават да залагат на компроментирани кандидати, с връзки със сенчестия бизнес, с неясни зависимости и без ясни послания към избирателите. За какви избори въобще говорим, след като Марешки е някаква алтернатива и отгоре на всичко е спечелил 12% от гласовете?

Аз разбирам протестиращите. Разбирам исканията за чистота и морал в политиката, за ясни правила и най-вече за спазване на правилата и ги споделям. Само че нещата няма да станат толкова лесно, колкото си мислят протестиращите у нас; няма и да е по този начин, с уличен натиск, викане, палячовщини и оригиналничене. Хората трябва да влязат в партиите, да си ги отвоюват от групировките и да им върнат първоначалното предназначение - инструмент за провеждане на политика, а не на бизнес интереси. Реалността е съвсем различна, съвсем друга.