Първо - това не е поредната холивудска боза, с която американците се опитват да ни обяснят, че на света съществува само и единствено тяхната история. Така че забравете за "Чичо Томовата колиба", историята е съвсем далеч от нея.
Второ - оставете настрана актьорската игра, тя е за критиците. Самата съдба на Соломон Нортъп е интересна. До вчера си бил някой, па макар и обикновен цигулар - но със семейство, с жена и деца. Днес вече си никой, ти си най-обикновен негър, роб, движима вещ.
Нещо като евреите в "Списъка на Шиндлер" при пристигането им в гетото.
Много силен момент е мисионерството на робовладелците сред робите им - всяка неделя да четеш Библията на робите си, да им посочваш колко благ, човеколюбив и справедлив е Господ и след това да ги пратиш на памука или тръстиката, и да ги биеш, ако не изпълнят нормата си за деня.
Или пък да можеш да обесиш всеки негър, който не ти харесва с нещо.
Въобще, филмът е много добър и си заслужава гледането.
Така че, да ме прощават и Скорсезе, и ди Каприо, ама специално "Вълкът от Уолстрийт" бива, добър е (много по-добър от оная тъпня "Авиаторът", с която се пробваха за Оскар преди години), но като изключа типично холивудските голотии (като се почне от Марго Роби само по чорапи и се свърши до стриптизьорките и проститутките) много са далече от истината.
![]() |
Идеята е много добра! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!