"12 години в робство" vs "Вълкът от Уолстрийт"

Ако още не сте разбрали защо Леонардо ди Каприо остана без Оскар за пореден път, време е да намерите и гледате "12 години в робство". 

Първо - това не е поредната холивудска боза, с която американците се опитват да ни обяснят, че на света съществува само и единствено тяхната история. Така че забравете за "Чичо Томовата колиба", историята е съвсем далеч от нея.

Второ - оставете настрана актьорската игра, тя е за критиците. Самата съдба на Соломон Нортъп е интересна. До вчера си бил някой, па макар и обикновен цигулар - но със семейство, с жена и деца. Днес вече си никой, ти си най-обикновен негър, роб, движима вещ.

Нещо като евреите в "Списъка на Шиндлер" при пристигането им в гетото. 

Много силен момент е мисионерството на робовладелците сред робите им - всяка неделя да четеш Библията на робите си, да им посочваш колко благ, човеколюбив и справедлив е Господ и след това да ги пратиш на памука или тръстиката, и да ги биеш, ако не изпълнят нормата си за деня.

Или пък да можеш да обесиш всеки негър, който не ти харесва с нещо.

Въобще, филмът е много добър и си заслужава гледането.

Така че, да ме прощават и Скорсезе, и ди Каприо, ама специално "Вълкът от Уолстрийт" бива, добър е (много по-добър от оная тъпня "Авиаторът", с която се пробваха за Оскар преди години), но като изключа типично холивудските голотии (като се почне от Марго Роби само по чорапи и се свърши до стриптизьорките и проститутките) много са далече от истината.  

Идеята е много добра!

И трето - не е зле да се поучим от челния американски опит, и да преразгледаме тази част от нашата история, третираща робството. Споделям тезата, която си пробива път в последно време, че не сме били роби в пълния смисъл на думата - робът няма собственост, той е нечия собственост. Докато в рамките на Османската империя българите са имали собственост, право да развиват занаяти, да пътуват и да търгуват. Че е имало насилие и беззаконие от страна на турците, имало е, но не всичко е било като във "Време разделно".