Мечтата на Дянков

Малка постна пица, помните ли?

Помните ли Симеон Дянков? Онова момченце с очилцата, което 4 години си игра на министър на финансите у нас. Онова момченце, дето бил като Брад Пит, ама с очилца. Да, да, точно онова, с постната пица, дето ни обясняваше как за има-няма четири години благодарение на финансовата дисциплина ще станем средноевропейска страна по доходи. Същия този юнак, дето ни обясняваше колко лошо е било в Гърция и колко добре у нас, докато в същото време фалиралата гръцка държава даде на пенсионерите си коледен бонус от 400 евро.

Помните ли го? Така-а-а-а, знам че го помните.

Та това момченце имаше една мечта - да стигнем и задминем по доходи именно съседна Гърция. Първо ни го обеща през 2011-та, а след това го повтори и година по-късно, като намали сроковете за настигане и задминаване на византийците от 2 на 1 мандат и добави Испания и Португалия в кюпа. 

Стратегията "Дянков" обаче се състоеше не в повишаване на нашите доходи до нивото на гръцките, а в намаляването на доходите на гърците до нивото на родните. Не че имаше начин да влияе върху доходите на гърците, ама нали трябваше да ни баламосва по някакъв начин. 

Пък те, гадните византийци, взеха не само че не фалираха като държава, не само че не излязоха от еврозоната, но и доходите им не паднаха толкова много, колкото му се искаше на Дянков.

Гадни копелета се оказаха гърчолята!

Това е от времената, когато стигахме Гърция по доходи

Но като всяка държава в криза, Гърция също има своите проблеми - оказа се, че цели 23% от гърците са под чертата на бедността. Е вярно, не е като в България и Румъния (49% и 41%), и като доходи чертата на бедността в Гърция (4000 евро годишен доход) не е като у нас с нашите 1 500 евра годишно, но какво да се прави, идеално щастие няма. Важното е, че се оказва, че Дянков е бил прав!

Така една сутрин Мони ще се събуди, ще цунка Джиджи, ще отвори интернета докато пие сутрешното си кафе и ще прочете, че доходите в Гърция най-сетне са паднали до нивото на българските и мечтата му се е сбъднала. Една мъжка сълза ще се отрони по мъжкото му брадпитовско лице и ще капне на клавиатурата, но той няма да я забележи. Една тиха, но тъжна радост ще го изпълни отвътре за кратко, но той няма да и се наслади. Ще продължи с новините и няма да се обръща назад.

А ние? Ние чак тогава ще разберем какъв финансов титан имахме начело на хазната ни!