Имаше навремето един екземпляр в родната политика - Гошо Тъпото. Той се казваше Гошо Петров, но Тъпото го нарече Петър Слабаков (някъде още в зората на демокрацията) и така си и остана. Гошо обаче се докачи на чест и заведе дело срещу Слабаков, което, да си призная честно, не помня точно как завърши. В смисъл, не помня дали Гошо доказа, че не е тъп, или че тъп е някой друг Гошо, а той не; не помня как отсъди съда, но и не помня дали от присъдата следваше автоматично че Гошо не е тъп или че е умен (след като не е тъп). Въобще, Гошо Тъпото си остана Гошо Тъпото именно заради шума, който вдигна, докато се мъчеше да докаже, че той не е Гошо Тъпото.
Сега гледам Тъпанарят от Банкя се съди с Бареков, щото оня го бил нарекъл "тъп" при Сашо Диков. Имайки предвид безуспешните усилия на Гошо Тъпото в дисциплината, смея да твърдя, че каквото и да отсъди родния съд, съмненията (както казал Гарабед в един виц) ще останат.
Така де, то жалка картинка се получава, ако стигнеш до там да доказваш в съда тъп ли си, не си ли.
Но, в края на краищата, пак опираме до класиците и по-специално до Марк Твен, който мноооооооооого отдавна в една далечна земя, наречена Америка е сътворил следната мисъл:
По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!