Двамата братя в по-тесния смисъл са Ото и Паул Щенгел, родени на 24 февруари 1920 г., в един и същи ден с НСДАП. В по-широкия смисъл двамата братя са семейство Щайнер, като представители на германското еврейско население в нацистка Германия и самата нацистка партия. И докато първоначално единия брат (семейството) расте и се развива, развитието на другия брат (партията) е някак като на бурен, тайно, криминално, до момента, в който злото е достатъчно силно, за да изскочи навън.
Майката на децата, педиатърката Фрида Щенгел е бременна с близнаци. При раждането едното бебе умира, но пък в съседната стая се ражда дете, чиято майка също умира, а бащата е комунист, вкаран в затвора. Лекарят предлага на семейство Щенгел да осинови детето, и те, в крайна сметка, се съгласяват - дошли са за две деца, ще си тръгнат с две деца.
Майката на децата, педиатърката Фрида Щенгел е бременна с близнаци. При раждането едното бебе умира, но пък в съседната стая се ражда дете, чиято майка също умира, а бащата е комунист, вкаран в затвора. Лекарят предлага на семейство Щенгел да осинови детето, и те, в крайна сметка, се съгласяват - дошли са за две деца, ще си тръгнат с две деца.
Така се появяват на бял свят Паул и Ото. До идването на нацистите на власт и дори до приемането на Нюрнбергските закони така и не се разбира кой е роденият евреин и кой е осиновен. Майката е уважаван лекар-педиатър, бащата - е, какъв може да е един евреин в Германия, най-често е музикант. Но криво-ляво издържат семейството. Фрида Щенгел има хубава фигура въпреки бременността и раждането на две деца, и за да се издържа като студентка в началото на 20-те позира на някакъв скулптор, който се оказва дърт коцкар и в крайна сметка и налита. Волфганг Щенгел се мота по разни нощни клубове в опит да изхрани семейството си и в един момент попада в подходящият момент на подходящото място и подходящите хора. Дори се издига до управител на заведение в един момент. Фрида завършва и започва работа, дори си наемат домашна прислужница, която е самотна майка (тя също е забременяла от комунист, но за разлика от първия описан случай този юнкерите направо са го застреляли някъде). Все пак са годините на хиперинфлацията в Германия, докато едни се опитват да оцелеят и успяват да се закрепят, други се опитват да уцелеят и не успяват (скулптурът Карлсруен, който налита на Фрида).
Но на сцената се появява Хитлер, нацистите идват на власт и аз, да си призная, бях искрено удивен колко бързо може да се промени нечия съдба. Бащата на Фрида, Соломон Граубер, е уважаван капитан от полицията, кавалер на Железен кръст от Първата световна, докато просто в един момент му съобщават, че вече не може да е капитан от полицията. Прислужницата на семейство Щенгел също вече не може да е прислужница на евреи (тя междувременно се е омъжила за някакъв беден и безперспективен пройдоха, който обаче се е съгласил да я вземе с детето и, а в последствие става щурмувак). В един момент братя Щенгел вече не могат да играят футбол с останалите германски деца, тяхната приятелка Дагмар, която е дъщеря на евреин-милионер не може да тренира и състезава заедно с германчетата, в училище им е забранено да седят заедно на един чин с германци - въобще, виждаш как лека-полека примката се затяга. След идването на Хитлер на власт вестниците сменят посоката за една нощ, започват да печатат истории за подли и вероломни евреи и основната маса от германците започва да вярва в тях. Разбира се, техните съседи-евреи не са такива, но там, някъде, в провинцията, в съседния град, в съседния квартал или на съседната улица даже определено евреите са такива, каквито ги описват във вестниците. Иначе нямаше да го пишат, нали?
Надписите "Забранено за евреи" започват да стават част от ежедневието.
Надписите "Забранено за евреи" започват да стават част от ежедневието.
На евреите е забранено да пътуват с трамваи, определени са им часове за пазаруване. Забрани, забрани, забрани - до безкрай, до където може, и че и още повече. И след всяка забрана евреите се питат "... колко още може, накъде повече, още малко и ще ни изхвърлят от домовете ни?".
О, да, ще ви изхвърлят, наистина ще го направят. Но вие още не го знаете, а и да го знаете, няма да го повярвате.
В своите разговори между 1933 и 1939-та евреите говорят за "хер Хитлер" и "хер Гьобелс", сякаш споменавайки ги с уважение ще предизвикат същото у ответната страна.
В книгата, разбира се, има много места, които са слаби от историческа гледна точка и можеха да се изпипат по-добре - като например емиграцията на Дагмар, приятелката на Ото и Паул и член на Съботния клуб. Нейният баща е богат евреин, собственик на универсален магазин, който е пребит от щурмоваците и решава да емигрира в Америка. След безброй перипетии успява да получи изходна виза, но дава интервю за американски вестник малко преди да замине. Това интервю е основание за Гестапо да го свали от влака минути преди заминаването, от там пътят е един - концлагер. Ефектно, малко в стил Холивуд.
Оцеляването на Дагмар също е много холивудско - еврейка, да посрещне започването на войната в Берлин, хайде, това да, но да оцелее и да се изплъзне от Гестапо точно в Берлин, доста е фантастично, но да кажем, че е имало и такива.
Можеше по-добре да се изпипа и образът на Цилке (дъщерята на прислужницата на Щенгелови преди 1933-та), тя е убедена комунистка като неизвестния си баща, пише си с някакъв чичко зад граница, праща му там разни списания (а впоследствие чичкото се оказва разузнавач от Коминтерна), участва в комунистическата съпротива в Берлин по време на войната, оцелява до последните и дни, когато е арестувана от Гестапо (предадена е от Дагмар), британска бомба пада върху участъка, Цилке оцелява и избягва (двете заедно с Дагмар), за да стигне до "Komm, frau" и до смъртта и.
Историята на книгата е основана на историята на семейството на Бен Елтон - баща му емигрира през 1939-та заедно с родителите и брат си; брата Готфрид дори се записва доброволец в британската армия и се бие срещу Вермахта. Техният братовчед Хайнц остава в Германия, осиновен е от германско семейство и през 1940 - то година попада първо във Франция, а после в Италия, където се бие против англичаните. В последствие се оказва, че Готфрид и Хайнц са били един срещу друг, от двете страни на фронта.
Интересното в романа е представянето на евреите, като хипнотизирана жертва на змия, като заек на фарове. И търпението, и невярването, че нещата могат да станат и по-зле. Цялата история е един безкраен низ от възходи и падения, къде материални, къде морални. Върхът на всичко (поне за мен) е моментът, в който СС конфискува телефонния апарат на Фрида, тъй като на евреите е забранено да имат телефони. Есесовецът е придружен от млад войник, в когото Фрида разпознава дете, което е лекувала от всички детски болести и накрая си казва: "И какво? Вземат ти всичко, капка по капка - едно ти забраняват, друго ти конфискуват, и накрая какво ти остава? Как ще свърши всичко това?"
Отговори много - и в книгата, и в живота.
В своите разговори между 1933 и 1939-та евреите говорят за "хер Хитлер" и "хер Гьобелс", сякаш споменавайки ги с уважение ще предизвикат същото у ответната страна.
В книгата, разбира се, има много места, които са слаби от историческа гледна точка и можеха да се изпипат по-добре - като например емиграцията на Дагмар, приятелката на Ото и Паул и член на Съботния клуб. Нейният баща е богат евреин, собственик на универсален магазин, който е пребит от щурмоваците и решава да емигрира в Америка. След безброй перипетии успява да получи изходна виза, но дава интервю за американски вестник малко преди да замине. Това интервю е основание за Гестапо да го свали от влака минути преди заминаването, от там пътят е един - концлагер. Ефектно, малко в стил Холивуд.
Оцеляването на Дагмар също е много холивудско - еврейка, да посрещне започването на войната в Берлин, хайде, това да, но да оцелее и да се изплъзне от Гестапо точно в Берлин, доста е фантастично, но да кажем, че е имало и такива.
Можеше по-добре да се изпипа и образът на Цилке (дъщерята на прислужницата на Щенгелови преди 1933-та), тя е убедена комунистка като неизвестния си баща, пише си с някакъв чичко зад граница, праща му там разни списания (а впоследствие чичкото се оказва разузнавач от Коминтерна), участва в комунистическата съпротива в Берлин по време на войната, оцелява до последните и дни, когато е арестувана от Гестапо (предадена е от Дагмар), британска бомба пада върху участъка, Цилке оцелява и избягва (двете заедно с Дагмар), за да стигне до "Komm, frau" и до смъртта и.
Историята на книгата е основана на историята на семейството на Бен Елтон - баща му емигрира през 1939-та заедно с родителите и брат си; брата Готфрид дори се записва доброволец в британската армия и се бие срещу Вермахта. Техният братовчед Хайнц остава в Германия, осиновен е от германско семейство и през 1940 - то година попада първо във Франция, а после в Италия, където се бие против англичаните. В последствие се оказва, че Готфрид и Хайнц са били един срещу друг, от двете страни на фронта.
Интересното в романа е представянето на евреите, като хипнотизирана жертва на змия, като заек на фарове. И търпението, и невярването, че нещата могат да станат и по-зле. Цялата история е един безкраен низ от възходи и падения, къде материални, къде морални. Върхът на всичко (поне за мен) е моментът, в който СС конфискува телефонния апарат на Фрида, тъй като на евреите е забранено да имат телефони. Есесовецът е придружен от млад войник, в когото Фрида разпознава дете, което е лекувала от всички детски болести и накрая си казва: "И какво? Вземат ти всичко, капка по капка - едно ти забраняват, друго ти конфискуват, и накрая какво ти остава? Как ще свърши всичко това?"
Отговори много - и в книгата, и в живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!