Криза.
Седи си вкъщи един композитор, няма работа, пари също няма. В хладилника се мотат последните 2 кренвирша, някаво плесенясало сирене ... мъка голяма.
И изведнъж телефонът звъни, обажда се някакъв познат-режисьор:
- Слушай, приятелю, а бе тук ми трябва музика за финалните кадри на филма и за надписите, можеш ли да измислиш нещо неангажиращо и просто за една седмица? Премиерата е след две.
- Бе няма проблем, след два дни я имаш, само кажи що за филм е, да не сбъркам нещо?
- Не се притеснявай, във филма като цяло няма музика, трябва ми само за финалния епизод. Представи си следното: от дървото се откъсва лист и пада зиг-загообразно към земята и в момента, в който падне на асфалта, и се появяват титрите и звучи твоята музика.
- ОК, ще я имаш тия дни.
Сяда нашия композитор, вече има идея в главата. Отдавна нищо не е писал, не обича и халтурата, сериозно се заема с музиката и след седмица темата е готова. Дивна, грандиозна, красива, направо за "Оскар". Изпратил я на режисьора, онзи отговорил, че всичко е наред и го поканил на премиерата.
Пристига композиторът за премиерата, залата - празна. Само на балкона възрастна двойка, и тя и той побелели, седят един до друг и се оглеждат в празната зала. Ясно, мисли си композиторът, голямото кино днес не се котира. Никой, освен старите не се интересува ... Сяда той на втория ред, светлината угаснала и се започнало ... От първите кадри - хард порно. Сред природата някакъв мачо яко рендосва някаква лелка. След малко пристигнала още една двойка, и те се почнали, после се разменили с първите. После отнякъде се появили още няколко двойки, и те се включили, въобще, в един момент на екрана не било ясно кой с кого, къде, как, абсолютна оргия, Содом и Гомор. В един момент пристига отнякъде някакво куче, огромен датски дог. Отначало кучето минало през всички жени, после всички мъже го минали. И нататък в същия дух ... И в този момент камерата дава общ план, после се фокусира върху едно дърво, на един клон, на един лист от клона, след което листа се откъсва и пада зиг-загообразно към земята, звучи неземна, божествена музика, тръгват финалните титри. Осветлението светва ...
Композиторът седи на мястото си, целия в шок, червен като домат от срам, ушите му горят. Мисли си: "Как само ме прецака този, що за приятел е?! Как се опозорих! Какво ще си помислят за мен хората?". С тези мисли става, тръгва към изхода и в този момент забелязва, че възрастната двойка е в прединфарктно състояние и го гледа с изцъклен поглед. "Трябва да им кажа нещо, неловко се получава, кой знае за какъв ме мислят? - помислил си композиторът.
- Музиката е моя. - казал той, обръщайки се към двойката.
А те продължават за го гледат с изцъкления си поглед и отговарят:
- ... аха ... а кученцето е нашето.
******************************
В нашия офис да преминем от "Вие" на "Ти" означава да преминем от "Вашата майка" към "Майка ти ...".
******************************
Как мъжете могат да знаят какво искат жените, след като не могат да разберат защо трябва първо да си изскубеш веждите, а после да ги рисуваш отново?
Седи си вкъщи един композитор, няма работа, пари също няма. В хладилника се мотат последните 2 кренвирша, някаво плесенясало сирене ... мъка голяма.
И изведнъж телефонът звъни, обажда се някакъв познат-режисьор:
- Слушай, приятелю, а бе тук ми трябва музика за финалните кадри на филма и за надписите, можеш ли да измислиш нещо неангажиращо и просто за една седмица? Премиерата е след две.
- Бе няма проблем, след два дни я имаш, само кажи що за филм е, да не сбъркам нещо?
- Не се притеснявай, във филма като цяло няма музика, трябва ми само за финалния епизод. Представи си следното: от дървото се откъсва лист и пада зиг-загообразно към земята и в момента, в който падне на асфалта, и се появяват титрите и звучи твоята музика.
- ОК, ще я имаш тия дни.
Сяда нашия композитор, вече има идея в главата. Отдавна нищо не е писал, не обича и халтурата, сериозно се заема с музиката и след седмица темата е готова. Дивна, грандиозна, красива, направо за "Оскар". Изпратил я на режисьора, онзи отговорил, че всичко е наред и го поканил на премиерата.
Пристига композиторът за премиерата, залата - празна. Само на балкона възрастна двойка, и тя и той побелели, седят един до друг и се оглеждат в празната зала. Ясно, мисли си композиторът, голямото кино днес не се котира. Никой, освен старите не се интересува ... Сяда той на втория ред, светлината угаснала и се започнало ... От първите кадри - хард порно. Сред природата някакъв мачо яко рендосва някаква лелка. След малко пристигнала още една двойка, и те се почнали, после се разменили с първите. После отнякъде се появили още няколко двойки, и те се включили, въобще, в един момент на екрана не било ясно кой с кого, къде, как, абсолютна оргия, Содом и Гомор. В един момент пристига отнякъде някакво куче, огромен датски дог. Отначало кучето минало през всички жени, после всички мъже го минали. И нататък в същия дух ... И в този момент камерата дава общ план, после се фокусира върху едно дърво, на един клон, на един лист от клона, след което листа се откъсва и пада зиг-загообразно към земята, звучи неземна, божествена музика, тръгват финалните титри. Осветлението светва ...
Композиторът седи на мястото си, целия в шок, червен като домат от срам, ушите му горят. Мисли си: "Как само ме прецака този, що за приятел е?! Как се опозорих! Какво ще си помислят за мен хората?". С тези мисли става, тръгва към изхода и в този момент забелязва, че възрастната двойка е в прединфарктно състояние и го гледа с изцъклен поглед. "Трябва да им кажа нещо, неловко се получава, кой знае за какъв ме мислят? - помислил си композиторът.
- Музиката е моя. - казал той, обръщайки се към двойката.
А те продължават за го гледат с изцъкления си поглед и отговарят:
- ... аха ... а кученцето е нашето.
******************************
В нашия офис да преминем от "Вие" на "Ти" означава да преминем от "Вашата майка" към "Майка ти ...".
******************************
Как мъжете могат да знаят какво искат жените, след като не могат да разберат защо трябва първо да си изскубеш веждите, а после да ги рисуваш отново?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!