Jас сум шетал, jас сум бил на ЗападДур и до ГерманиjаЗа да наjдам парче леб за мене и заМоjата фамилиjаЕj, да имам, ко што немам
Па да купам бел коњ
и да jавам, дење ноќе
И на jаве, и на jаве и на сон
Има няколко нощи в живота си, които едва ли ще забравя някога, и първата ми нощ в Прага е една от тях.
Но има и нещо друго, което няма да забравя, как тръгнах за Прага. Сутринта се облякохме с Малкото Кате и Симеончето, излязохме от блока и аз тръгнах надолу към метрото, а те в другата посока, към детската градина. Симеончо беше в една синя грейка, детенце, малко над 2 годинки. Аз пресякох улицата пред блока, тръгнах към метростанцията и в този момент нещо ме накара да се обърна назад, и като погледнах, Симеончето също се беше обърнало и ме гледаше.
Сърцето ми се сви тогава, и до ден-днешен не мога да го забравя как ме погледна, на тати юначето.
И не че съм бил някакъв нещастен гурбетчия, че ми е било особено тежко и не е имало път назад за мене, не. Но пък песента е хубава и не е задължително всичко да е "Облаче ле, бяло".
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!