Историята е от съветските времена. Най-обикновен санаториум на Академията на науките, напълнен от средна ръка сътрудници - процедури, разходки, клюки, общо взето скука. Изведнъж минава слух, че пристига някакъв академик! Това вече е събитие.
В назначения ден любопитните действително видели как пристигнала колата, от която излязъл солиден посивял мъж. Симпатичен. След него пристъпвала невзрачна възрастна женица - съпругата му. Настанили се в санаториума да се лекуват и да си починат. Съпругата на знаменитостта постоянно се въртяла около мъжа си, грижила се за него. А той приемал всички грижи с уморена благосклонност.
А в столовата ги разположили на маса заедно са една млада и симпатична дама. Дамата няколко дни преценявала обстановката. Преценила и преминала в атака. Академик - това е такъв шанс, а и за какво му е такава безлична старица? И постепенно (дамата била грамотна и коварна) се зародил роман. И започнали да се разхождат заедно, и по пейките да си почиват, и ... въобще, любов не на шега.
И когато всичко станало ясно, жената не издържала и тръгнала да си изяснява отношенията с агресорката. Просто я срещнала и я попитала много учтиво: "Кажете, моля ви, за какво ви е моя мъж?"
Отговорът - купчина гръмки фрази за любовта, свободата, съдбата и пр. Възрастната жена не се отказала: "Но нали сте наясно, че той е много болен човек? За него трябва да се грижите постоянно, освен това той трябва да спазва строга диета, не всяка жена би го издържала."
Младата жена се развеселила - нима не е ясно, че заплатата на академика позволява да се организира отлична платена грижа, като при това не е необходимо да се превръща в такова измъчено от грижите същество, като нейната събеседница.
Старата дама няколко секунди неразбиращо гледала на нахалната млада жена, а след това спокойно казала: "Разбирам. Но работата е там, че академикът - това съм аз."
:) :)
ОтговорИзтриванеI am back!
Изтриване