Рикардо Клемент

Адолф Айхман като Рикардо Клемент

Ото Адолф Айхман - оберщурмбанфюрер от СС, непосредствено отговорен за масовото унищожение на евреите. Оглавявал гестаповския отдел ІV В4, отговорен за "окончателното решение на еврейския въпрос".

Айхман постъпил в СС по препоръка на Ернст Калтенбрунер през 1932 година. Той получил партийна книжка с номер 889895 и номер в СС 45326. След аншлуса с Австрия през 1938 година Айхман бил преместен в отделението на СД във Виена, където той продължил да се занимава с еврейските работи. По заповед на Айхман представителят на еврейската общност във Виена доктор Рихард Льовенхерц съставил план за организирането на процес за ускорена емиграция на евреите. След това Айхман успял да създаде във Виена централно учреждение за еврейската емиграция, след което оформянето на документите за изходни визи се превърнало в конвейр (150 000 евреи напуснали Виена, а тяхното имущество било национализирано). През април 1939 година след създаването на протектората Бохемия и Моравия Айхман бил преместен в Прага, където продължил да се занимава с организирането на депортацията на евреите.

През 1941 г. той посетил Освиенцим, след което санкционирал депортирането на евреите в лагерите на смъртта. По заповед на Райхард Хайндрих участвал в конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 година, на която е взето решение за "окончателното решение на еврейския въпрос" - за унищожаването на няколко милиона евреи. В качеството си на секретар Айхман водил протокол за срещата. Айхман предложил незабавно да се реши въпроса с изселването на евреите в Източна Европа. Непосредственото ръководство на тази операция било възложено на него.

През 1945 г., след поражението на Германия Айхман успял да се скрие от търсещите го спецслужби на съюзниците, но край Залцбург бил заловен от американски военен патрул. Той не успял да скрие принадлежността си към СС (имал характерната за СС-овците татуировка на кръвната група), но се представил за военнослужещ от 22-ра доброволческа кавалерийска дивизия на СС и бил арестуван като прост военнопленник. Той успял да избяга от затвора. С помощта на монасите-францисканци Айхман се сдобил с аржентински паспорт на името на Рикардо Клемент и през 1952 година се преселил в Аржентина. През 1952 г. се върнал в Европа под новото си име, оженил се за собствената си жена и отвел в Буенос Айрес семейството си. През 1954 година му се родило четвърто дете.
Но през 1957 г. го разпознала една от жертвите му - евреинът Херман Лотар, за което съобщил на генералния прокурор на Хесен Фриц Бауер. Само че той предал информацията не на своето правителство (и както се оказало, неговите подозрения не били напразни - през 2006 г. станало ясно, че ЦРУ е информирало колегите си от БНД за Айхман, но било решено информацията да се замете поради опасенията, че Айхман може да издаде нацисткото минало на Ханс Глобке, тогава оглавяващ секретариата на федералния канцлер Конрад Аденауер), а на правителството на Израел, което включило в играта и "Мосад".
Само че изпратеният в Аржентина агент на "Мосад" направил заключението, че толкова бедно живеещ човек не може да е Айхман. Но Бауер проявил настойчивост и "Мосад", припознавайки Айхман в заподозрения провел уникална операция по извеждането му от Аржентина.

На 11 май 1960 г. насред улицата Айхман бил заловен от група израелски агенти. На 20 май анестезиологът Йона Елиан инжектирал на Айхман транквилизатор, след което той бил изведен в Израел като заболя член на самолетния екипаж на "Ел Ал", който пристигнал в Буенос Айрес да празнува 150-годишнината от независимостта на Аржентина.
В Ерусалим Айхман бил предаден на полицията. На засидание на Кнесета на 22 май министър-председателят на Израел Давид Бен-Гурион обявил, че "Адолф Айхман се намира в Израел и в скоро време ще бъде даден под съд". С разследването на дейността на Айхман се занимавал специално създаден отдел в полицията - "Отделение 006", в състав от 8 офицера, отлично владеещи немски език. Започнал съдебен процес, пред който застанали множество евреи, преживели Холокоста. На 15 декември Айхман бил признат за виновен в престъпления против еврейския народ, против човечеството и във военни престъпления и бил осъден на смърт. Айхман бил обесен през нощта на 31 май срещу 1 юни в затвора на град Рамла; това бил вторият и последен случай на смъртно наказание в Израел по съдебна присъда.
Отказвайки се от качулка Айхман казал на присъстващите, че скоро ще се срещне с тях и умира с вяра в Бога.