Съдбата на Стаханов

Алексей Стаханов с колата, подарена му от Сталин

На 30 август 1935 година в мината слезли Стаханов, укрепителите Гаврило Щиголев и Тихон Борисенко, началникът на участъка Николай Машуукров, партийният секретар на мината Константин Петров и редакторът на заводската многотиражка Михайлов. Засекли времето от началото на смяната. След 5 часа и 45 минути Стаханов изкопал 102 тона въглища, изпълнявайки 14 норми. 

В 6 сутринта на 1 септември партийният комитет на мината на свое събрание постановил следното: "Да се постави името на Стаханов на Почетната дъска на най-добрите работници в мината, да му се връчи премия в размер на една месечна заплата, до 3 септември да му се предостави апартамент, да се прокара в него телефон, управлението на мината за негова сметка да обзаведе апартамента с всичко необходимо и с мека мебел, от 1 септември да се отделят в клуба две места за Стаханов и жена му за всички кино-филми и спектакли."

Така започнало стахановското движение (трябва да кажем, че то не било единственото изотовско движение, имало още многостаночници, скоростници и др.), което било подкрепено от Сталин.
Същността на стахановското движение се състояла в това, че то разрушавало старите технически норми като недостатъчни, в редица случаи надминавала производителността на капиталистическите страни и по този начин откривала практическа възможност за по-нататъшно укрепване на социализма в СССР и възможност за превръщането му в най-процъфтяващата страна. "Животът стана по-добър, другари. Животът стана по-весел. А когато животът е весел, работата спори ... Ако у нас се живееше лошо, грозно, тъжно, то никакво стахановско движение нямаше да възникне."
През 1936 г. Стаханов е приет в партията без задължителния кандидатски стаж, а една година по-късно излязла неговата книга "Разказ за моя живот". Тогава той живеел в Дома на правителството. Политайки стремглаво нагоре, Стаханов започнал активно да пие, да прави скандали и всячески да се разлага битово.
През 1945 година  той решил да се обърне направо към Йосиф Сталин: "Уважаеми Йосиф Висарионович! Пиша Ви и се надявам писмото ми да попадне в ръцете Ви. Работата е там, че през 1944 г. Вячеслав Михайлович Молотов ми разреши да получа трофейна кола. От своя страна Наркоматът на отбраната ... ми даде такава кола, която беше съвсем разбита; криво-ляво я ремонтираха ... В настоящето време Наркоматът на отбраната получава коли марка "Шевролет" и аз много бих искал да Ви помоля да ми отделите една хубава кола... И за апартамента ми. Живея в Дома на правителството от 9 години и нито преди войната, нито по време на войната не мога да се доредя да ми се направи ремонт... А в същото време на някои им сменят тапетите с копринени по два пъти месечно и всякакви мебели им доставят. Това е неправилно, моля да ми направят ремонт и да ми сменят мебелите, така че да не ме е срам да поканя хора на гости."
У Стаханов пристигнала комисия, която констатирала, че Стаханов се е превърнал в алкохолик и прахосва всички предоставени му пари. Въпреки това му направили ремонт и му дали нова кола, но "ясно му намекнали, че той трябва да се поправи, да не се влачи по ресторантите и да престане с веселбите". Освен това констатирали, че Стаханов почти нищо не чете и е изостанал културно, в следствие на което решили да му предоставят и "книжна дажба".

При Хрушчов Стаханов бил върнат обратно в Донбас. Според една от версиите това се случило след следната сцена: Стаханов попитал в какво се е провинил, на което Хрушчов отговорил: "Партията по-добре знае къде си необходим. Като миньор миньора ти ще ме разбереш." Стаханов възмутен извикал: "Какъв миньор си ти бе, да ти е*а майката?", след което съдбата му била решена.
В Чистяково Стаханов живеел в общежитие, семейството му не го последвало. Той пропил всичкото си имущество.
През 1970 г. по случай 35-годишнината от неговия подвиг Брежнев го наградил със звезда Герой на социалистическия труд и му дали малък апартамент.
Стаханов умира в психиатрична клиника.